Р Е Ш Е Н И Е № 187 София, 19.12. 2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 44/2013 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Д. Т. Н. и Д. И. Н., чрез пълномощника им адвокат В. В., както и от [фирма] срещу въззивно решение № 4484/20.06.2012г. по гр.д. № 14616/11г. на Софийския градски съд. С определение № 145/04.04.2013г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 4484/20.06.2012г. по гр.д. № 14616/11г. на Софийския градски съд в частта, с която е признато за установено на основание чл.26,ал.2 пр.2 ЗЗД по предявения от Е. Д. против Д. Н., Д. Н. и [фирма], [населено място], че договор за учредяване ипотека от 31.07.2006г. върху недвижим имот – апартамент №64, находящ се в [населено място], [улица],вх.”Г”, ет.2, със застроена площ 97,45 кв.м. /подробно описан/, заедно с избено помещение №6, е нищожен поради липса на съгласие. В касационните жалби се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касация Е. Т. Д. счита, че същата е неоснователна в отговор по чл.287,ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: С обжалваното решение е отменено решение от 02.06.2011г. по гр.д.№15948/2010г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени исковете на Е. Т. Д. против Д. Т. Н. и Д. И. Н. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот : 1/6 ид.ч. от апартамент № 64, находящ се в [населено място],[жк], [улица], вх.”Г”, ет.2 и са оставени без разглеждане исковете на Е. Такова Д. против Д. Т. Н., Д. И. Н. и [фирма] за прогласяване нищожността на договорна ипотека по нот.акт№189/2006г. върху 1/6 ид.ч. от описания по – горе апартамент. Вместо отмененото решение е постановено друго, с което е уважен предявеният от Е. Д. срещу Д. и Д. Н. иск с правно основание чл.108 ЗС относно установяване правото на собственост и предаване владението върху недвижим имот - 1/6 ид.ч. от апартамент № 64, находящ се в [населено място], [улица],вх.”Г”, ет.2, отменен е на основание чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт №87, т.І, рег.№ 2979, дело №82/2006г. и е признато за установено на основание чл.26,ал.2 пр.2 ЗЗД по предявения от Е. Д. против Д. Н., Д. Н. и [фирма], [населено място], че договор за учредяване ипотека от 31.07.2006г. върху недвижим имот – апартамент №64, находящ се в [населено място], [улица],вх.”Г”, ет.2, със застроена площ 97,45 кв.м. /подробно описан/, заедно с избено помещение №6, е нищожен поради липса на съгласие. Въззивният съд е приел, че по силата на наследствено правоприемство ищцата и ответникът Н. са придобили по 1/6 ид.ч. от процесния апартамент. Ответникът е придобил с нот.акт №108/2005г. по време на брака с ответницата 4/6 ид.ч. от имота по силата на договор за покупко-продажба, сключен с баща му Д.Н.. Ответниците физически лица са се снабдили с нотариален акт № 87/17.11.2006г. за собственост върху 1/6 ид.ч. от имота поради придобиване по давност. С нотариален акт №189/2006г. те са учредили ипотека върху имота в полза на „Б. П. България” за обезпечаване на получен кредит със срок на погасяване 30.07.2013г. От доказателствата по делото е прието, че ответникът Н. не е придобил по давност сънаследствената част на сестра си. Ето защо ищцата е останала собственик на 1/6 ид.ч. от имота, който е предмет на договорна ипотека. Ищцата обаче не е участвала при нотариалното съставяне на договора, не е изразила съгласие за учредяване на ипотеката, поради което и договорът е нищожен на основание чл.26,ал.2 ЗЗД. Касационно обжалване е допуснато в частта на въззивното решение, с която е уважен искът с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД като е прогласена нищожността на договор за учредяване на ипотека, сключен между ответниците физически лица и банката с нотариален акт №189/2006г. предвид приетото в т.1 от ТР№1/2009г.,ОСГТК, ВКС за евентуална недопустимост на решението. В случа предявените, от Е. Д. искове са : против Д. Т. Н. и Д. И. Н. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на 1/6 ид.ч. от апартамент № 64, находящ се в [населено място],[жк], против Д. Т. Н., Д. И. Н. и [фирма] за прогласяване нищожността на договорна ипотека по нот.акт№189/2006г. върху 1/6 ид.ч. от същия апартамент.Ищцата е посочила, че ако бъде уважен първият иск, да бъде уважен и вторият. Първоинстанционният съд не е разгледал втория иск по същество, тъй като е приел,че е налице обективно съединяване на исковете при условията на евентуалност. Искът е разгледан за първи път във въззивното производство по подадена от ищцата жалба срещу първоинстанционното решение, имащо характер на определение, с което този иск е оставен без разглеждане. При това положение въззивното решение е недопустимо. Когато ищецът прибягва до евентуално обективно съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. В случая се касае за кумулативно обективно и субективно съединени искове. Уважаването на първия не е предпоставка за неразглеждане на втория иск, т.е. с постигането на целения правен резултат по първия иск не отпада правният интерес на ищеца от втория иск. Предявените искове са в съотношение на обуславящ и обусловен. Не се касае за съединяване на искове при условията на евентуалност, поради което недопустимо въззивният съд се е произнесъл за първи път по съществото на спора, без той да е разгледан от първоинстанционния съд. Ето защо въззивното решение в посочената част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на същия съд за произнасяне по частната жалба на Д. срещу решението на първоинстанционния съд, имащо характер на определение, в частта, с която е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.26 ЗЗД. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 4484/20.06.2012г. по гр.д. № 14616/11г. на Софийския градски съд в частта, с която е признато за установено на основание чл.26,ал.2 пр.2 ЗЗД по предявения от Е. Т. Д. против Д. Т. Н., Д. И. Н. и [фирма], [населено място], че договор за учредяване ипотека от 31.07.2006г. върху недвижим имот – апартамент №64, находящ се в [населено място], [улица],вх.”Г”, ет.2, със застроена площ 97,45 кв.м. /подробно описан/, заедно с избено помещение №6, е нищожен поради липса на съгласие. Връща делото на същия съд за произнасяне по частната жалба на Е. Т. Д. срещу определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без разглеждане предявеният от нея иск с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: