Р Е Ш Е Н И Е
№ 334
гр. София, 24.01. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 927/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Р. Х. А. за възобновяване на НОХД № 2311/2005 г. по описа на СГС, НО, 13 състав и ВНОХД № 734/2007 г. по описа на САС, НО, 2 състав, отмяна на постановените по тях осъдителни присъди № 12 от 23.04.2006 г. и № 27 от 14.04.2009 г. и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.
В искането за възобновяване са изложени доводи, че съдебната фаза неправилно е била проведена в отсъствие на осъдения А.. Изложени са съображения, че той лично участвал на досъдебното производство, като преди внасянето на обвинителен акт в съда напуснал пределите на Република България, но никога не се укривал. Осъденият твърди, че не владеел български език и не знаел, че срещу него имало образувано дело, тъй като от назначения преводач в досъдебното производство разбрал, че по делото нямало доказателства, обуславящи вината му. На предварителното производство не му било повдигнато обвинение или поне той не бил уведомен за наличието на такова. В течение на годините се изолирал от контакти с останалите участници в процеса, които познавал, включително и с бившата му съпруга С. А., поради което нямал представа, че наказателното производство продължило и спрямо него.
В искането за възобновяване са залегнали и твърдения, че по НОХД № 2311/2005 г. по описа на СГС, НО, 13 състав бил разпитан защитен свидетел № 5599, от чиито показания по никакъв начин не се установявало участието на искателя в организирана и ръководена от него престъпна група, тъй като между него и Я. имало единствено приятелски връзки. Тъкмо поради това осъденият бил изцяло оправдан от САС с присъда № 89 от 17.12.2007 г. по ВНОХД № 1132/2007 г. Искателят заявява, че за него останало неясно въз основа на какви доказателства бил впоследствие признат за виновен по обвиненията за някои от инкриминираните му престъпления. В мотивите си съдебните състави, включително и ВКС в решение № 198 от 07.07.2008 г. по наказателно дело № 167/2008 г., ІІІ н.о., приели, че подсъдимите развили защитни версии по отношение на познанствата им с осъдения и възлаганите им дейности, което не отговаряло на критерия за справедлив съдебен процес и справедлива присъда.
В съдебно заседание на ВКС осъденият Р. А. и неговият защитник адв. М. М. поддържат искането за възобновяване.
Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
Искането на осъдения А. за възобновяване на първоинстанционното наказателното дело по реда на Гл. тридесет и трета от НПК е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, по реда на която процедура е образувано настоящото производство, тъй като същото е постъпило в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда. (Молбата за възобновяване е подадена на 14.05.2014 г., видно от положеното пощенско клеймо върху приложения по делото плик, с който искането е било изпратено до ВКС). С оглед отсъствието на друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдения на обстоятелствата за влезлия в сила съдебен акт на СГС, НК, 13 състав по НОХД № 2311/2005 г., ВКС прие за начало на визирания от чл. 423, ал. 1 от НПК период момента на задържане на осъденото лице за изпълнение на влязлата в сила присъда – 22.02.2014 г.
По същество искането на осъдения Р. А. за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно.
Съдебното производство по НОХД № 2311/2005 г. по описа на СГС, НК, 13 състав е било образувано по внесен от СГП обвинителен акт по обвинението на искателя Р. Х. А. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, на О. В. В. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на Г. С. А. за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НК, на Я. М. М. за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по чл. 244, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 243, ал. 1, пр. 1 от НК и по чл. 244, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НК, на П. П. П. за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 244, ал. 2, вр. чл. 243, ал. 1, пр. 1 от НК и С. А. А. за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С присъда № 12 от 23.04.2006 г. в частта й относно обвинението на искателя Р. Х. А. първоинстанционният съд го е признал за виновен в това, че през периода от 01.01.2003 г. до 30.05.2003 г. в [населено място] образувал и ръководил организирана престъпна група, в която участвали българските граждани О. В. В., Г. С. А., Я. М. М., П. П. П., създадена с цел да върши престъпления по чл. 243, ал. 1, пр. 1 от НК, чл. 243, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НК, чл. 209, ал. 1 от НК, чл. 308, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 243, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 243, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като е възложил в негова тежест и направените по делото разноски в размер на 1 621.66 лева.
По жалби на защитниците на подсъдимите П. П., Я. М., Г. А., Р. А. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 1132/2007 г. по описа на САС, НО, 7 състав, като с присъда № 89 от 17.12.2007 г. въззивният съд отменил присъдата на СГС в осъдителните части относно престъпленията по чл. 321 от НК, като оправдал подсъдимите А., В., П., М., А. по така повдигнатите им обвинения.
По касационен протест на С. и касационни жалби на подсъдимите Г. А. и Я. М. е било образувано наказателно дело № 167/2008 г. по описа на ВКС, НК, ІІІ н.о., като с решение № 198 от 07.07.2008 г. въззивната присъда е била отменена изцяло и делото – върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав.
При новото въззивно разглеждане на делото е било образувано ВНОХД № 734/2008 г. по описа на САС, НО, 2 състав, като с присъда № 27 от 14.04.2009 г. в частта, касаеща искателя Р. А., съдебният състав го е оправдал частично за това, че при осъществяване на деянието по чл. 321 от НК в организираната престъпна група да са участвали подсъдимите Я. М. М. и П. П. П., а в останалата част е потвърдил първоинстанционната присъда.
Втората въззивна присъда е била предмет на касационна проверка по касационно наказателно дело № 351/2009 г. по описа на ВКС, ІІ н.о., като с решение № 367 от 15.10.2009 г. атакуваният съдебен акт на САС е оставен в сила, включително и в частите по отношение на подсъдимия Р. А..
Макар че значителна част от досъдебното производство и изцяло съдебната фаза на процеса са протекли без участието на молителя А., в разглеждания случай не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателногто производство. Съгласно цитираната разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В настоящия казус неприсъственото осъждане на искателя се дължи единствено на собственото му недобросъвестно поведение, което недвусмислено може да бъде окачествено като „укриване” – напускането на обитавания от него адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „ ..”, ет. .., ап. ... и изобщо територията на РБ, без да уведоми съответния орган, трайното му установяване в неустановена чужда държава на неустановен адрес, след като е знаел за предявеното срещу него обвинение на досъдебната фаза и е бил уведомен за процесуалните му задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице.
Неоснователен е доводът на молителя, иракски гражданин, че поради невладеене на български език не е знаел за воденото срещу него наказателно производство. От една страна, залегналите в искането му твърдения в тази насока са дълбоко вътрешнологически противоречиви и взаимно изключващи се. Макар и да поддържа, че не е знаел въобще за образуваното срещу него наказателно дело, осъденият сам е изтъкнал обстоятелствата, че лично е участвал на досъдебното производство, като преди внасянето на обвинителен акт в съда е напуснал пределите на Република България, т.е. обективният факт на процесуалното му качество на обвиняем в досъдебната фаза не е оспорен.
От друга страна, от събраните по делото доказателствени материали по несъмнен начин се установява, че предварителното производство по сл.д. № 284/2003 г. по описа на СтСлС, пр. пр. № 2648/2003 г., е било образувано с постановление от 30.05.2003 г. срещу О. В. В., Р. Х. А. и Г. С. А. за престъпления по чл. 243, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 244, ал. 2 от НК. (Впоследствие с постановление на СГП от 14.04.2004 г. на основание чл. 172а, т. 1 от НПК делото е било възложено за разследване на НСлС и образувано под № 176/2004 г.). С постановление на следовател от СтСлС от 30.05.2003 г. (т. 2, л. 1-3 от сл.д.) искателят А. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 243, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като на същата дата е бил и разпитан в това му качество, за което е бил съставен протокол за разпит на обвиняем (т. 2, л. 4-5 от сл.д.). Видно от саморъчно положените от осъдения подписи върху всяка страница от цитираните документи, той е участвал лично при извършването на описаните процесуални действия. Същите са били надлежно осъществени и с участието на служебно назначен защитник – адв. О. К. от САК, както и на преводач от и на арабски език – М. А. А., с оглед обстоятелството, че обвиняемият е чужд гражданин, подписите на които лица също фигурират върху постановлението за привличане на искателя в качеството на обвиняем и протокола за разпита му.
На 02.06.2003 г. следователят е изготвил предложение до СРП № 4561/02.06.03 г. на СтСлС за внасяне на искане по чл. 152а от НПК (стар) за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на обвиняемия Р. А. (т. 2, л. 92 от сл.д.), като на същата дата прокурор от СРП е депозирал в районния съд искане № 24630/02.06.03 г. за определяне на мярка за неотклонение задържане под стража спрямо обвиняемите А., О. В. и Г. А. (т. 2, л. 91 от сл.д.). С определение, поставено в публично съдебно заседание на 02.06.2003 г. по НЧД № 6081/2003 г. по описа на СРС, НК, 2 състав, искането на прокурора не било уважено, като по отношение на тримата обвиняеми били определени мерки за неотклонение парична гаранция в размер, както следва: 1 000 лева за обвиняемия Р. А., 500 лева за обвиняемия О. В., 1 000 лева за обвиняемия Г. А.. Въз основа на постановеното от СРС определение на СГС на 03.06.2003 г. обвиняемият А. е бил освободен от ареста на СтСлС с постановление на следователя за освобождаване на задържано лице (т. 2, л. 11 от сл.д.). По протест на СРП срещу определението на първоинстанционния съд е било образувано ВНЧД № 1544/2003 г. по описа на СГС, НК. С определение, постановено в съдебно заседание на 25.06.2003 г., въззивният съд е отменил атакувания съдебен акт на СРС, НК, 2 състав, от 02.06.2003 г., като е взел спрямо тримата обвиняеми мерки за неотклонение задържане под стража. Видно от съдебните протоколи на СРС (т. 2, л. 95-101 от сл.д.) и на СГС (т. 2, л. 101-106 от сл.д.), съдебните заседания и на двете инстанции са били проведени при лично участие на обвиняемия Р. А. и на преводача М. А..
С постановление изх. № 6619 от 11.08.2003 г. на СтСлС (т. 2, л. 13, 14 от сл.д.) следователят е разпоредил на директора на дирекция „Съдебна охрана” при МП привеждане на обвиняемите в следствения арест на СтСлС въз основа на определението на СГС. По отношение на обвиняемия А. обаче съдебният акт не е бил изпълнен, тъй като той успял да напусне територията на РБ в неустановен момент след датата на въззивното съдебно заседание 25.06.2003 г. От наличните по делото писмо на дирекция „Гранична полиция” рег. № 8789/18.03.2004 г. (т. 2, л. 26), писма на СДВР рег. № ДС/8519/24.09.2003 г. (т. 2, л. 23), рег. № ДС/7033/28.08.2003 г. (т. 2, л. 21 от сл.с.), справка № 673 от 08.06.2004 г. на НСлС, отдел „Криминалистически” (т. 7, л. 17) и др. се е изяснило, че за периода след последното му влизане в РБ на 04.07.2001 г., в частност за времето от 01.07.2003 г. – 18.08.2003 г., не е било регистрирано преминаване на осъдения през ГКПП на РБ, т.е. липсвали са данни за напускане на държавата от негова страна по официален ред. От проведените от националните власти множество оперативно-издирвателни мероприятия, включително местно издирване с бюлетин № 260/18.09.2003 г. на СДВР и обявяването му за общодържавно издирване с телеграма № 17325/24.09.2003 г. на ДНСП, се е установило, че той е напуснал страната „по нелегален път” – „под чуждо име и с чужд документ за самоличност” (писмо на СДВР рег. № 24259/07.10.2003 г. на л. 19, т. 2 от сл.д., писмо на СДВР рег. № 17243/25.06.2004 г. на л. 19, т. 7 от сл.д., писмо на СтСлС рег. № 8995/30.10.2003 г. на л. 28, т. 2 и др.). Видно от писмо на МВР, НЦБ „Интерпол”, рег. № А-9093/15.07.2004 г. (т. 7, л. 24 от сл.д.), въз основа на молба рег. № 9441/2003.І.г./04.12.2003 г. на зам. главния прокурор на РБ Хр. М. обвиняемият А. е бил обявен за международно издирване с телеграма на НЦБ „Интерпол” № FD/А129117/03 от 08.12.2003 г. Местонахождението му обаче не е било локализирано до окончателното приключване на наказателния процес (на 15.10.2009 г.). Едва през м. май 2013 г. СГП е уведомила СГС, че осъденият е установен и задържан на територията на Република Грузия (писмо вх. № 56176/14.05.2013 г. на СГС, приложено в папка към НОХД № 2311/05 г. на СГС), като е бил предаден на българските власти и е постъпил в СЦЗ за изпълнение на влязлата в сила присъда през м. февруари 2014 г. съгласно залегналите в искането за възобновяване твърдения.
При тези данни ВКС намира, че наказателното производство законосъобразно е протекло в отсъствие на осъдения А. при условията на чл. 268, ал. 3, т. 3 от НПК (стар), респ. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а” от НПК (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29 април 2006 г.). Не може да бъде споделена тезата му, че не е бил уведомен за повдигнатото му на предварителното производство обвинение, тъй като същата категорично се опровергава от приложените по делото и описани по-горе процесуални документи – постановление за привличане в качеството на обвиняем от 30.05.2003 г. и протокол за разпит на обвиняем от същата дата, които той лично е подписал и с чието съдържание той се е запознал чрез назначения му преводач М. А.. Неоснователността на твърденията му в още по-висока степен се илюстрира от факта, че осъденият лично и с преводач е участвал в процедура по чл. 152а от НПК (стар), в хода на която две съдебни инстанции са обсъдили и са се произнесли по въпроса за наличието на обосновано предположение, че е извършил инкриминираното му престъпление. Краткият срок, в който искателят А. е напуснал територията на РБ, след като спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража от състава на СГС, начинът, по който е сторил това – не по установения официален ред през ГКПП на страната, както и изключителната продължителност на престоя му извън границите на държавата (над десет години), въпреки че е бил със статут на постоянно пребиваващ в РБ и е имал сключен брак с българската гражданка С. А., недвусмислено манифестират целенасочено реализирано поведение за отклоняване от наказателно преследване, което на практика има значението на съзнателен отказ от лично участие в наказателното производство. От своето недобросъвестно процесуално поведение осъденият не може да черпи права в процедурата по възобновяване, тъй като сам е станал причина процесът срещу него да протече задочно.
Горните изводи не се променят от обстоятелството, че до 24.07.2003 г. спрямо осъдения А. не е имало постановена забрана за напускане пределите на РБ (такава е била наложена с постановление на прокурор при СГП с постановление от 24.07.2003 г. – т. 2, л. 109-110 от сл.д.). Още към момента на привличането му като обвиняемо лице на 30.05.2003 г. той е бил уведомен за задълженията и ограниченията, произтичащи от процесуалното му качество. В текста на постановлението за привличането му като обвиняем (т. 2, л. 2 от сл.д.) са били изрично отразени обстоятелствата, че лицето се задържа с оглед процедура по чл. 152а от НПК, а ако не е под стража, се задължава „да не се отклонява от посоченото местожителство без разрешение от органите на предварителното производство, прокуратурата или съда, да съобщава всяка промяна на адреса си, да се явява при всяко призоваване от тях, като при неявяване мярката за неотклонение ще бъде изменена в по-тежка и гаранцията конфискувана”.
По изложените съображения ВКС прие, че искането на Р. Х. А. за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно.
Останалите маркирани в искането на осъдения А. доводи – за „неяснота” на доказателствата, въз основа на които е бил признат за виновен и осъден, не могат да бъдат разгледани от настоящата инстанция. От една страна, тези оплаквания принципно биха могли да бъдат подведени единствено под основанието за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В тази му част искането е недопустимо, тъй като в цитираната хипотеза касае съдебни актове, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се иска отмяната. В случая, както бе отбелязано по-горе, присъда № 27 от 14.04.2009 г. постановена по ВНОХД № 734/2007 г. по описа на САС, НО, 2 състав, с която е била потвърдена първоинстанционната присъда в частта, касаеща подсъдимия А., е била е проверена от ВКС по касационно наказателно дело № 351/2009 г. по описа на ВКС, ІІ н.о., образувано включително и по касационна жалба на защитника на подсъдимия Р. А. адв. М. М., като с решение № 367 от 15.10.2009 г. атакуваният съдебен акт на САС е бил оставен в сила. Освен изложеното, конкретната формулировка на съображенията на молителя в тази им част сочи на оплаквания за необоснованост на осъдителните съдебни актове и недоказаност на обвинението, които не са касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК. Единственото изрично изтъкнато в искането за възобновяване възражение във връзка с показанията на защитен свидетел № 5599 (от които по никакъв начин не се установявало участието на искателя в организираната и ръководена от него престъпна група), по същество разкрива субективното му несъгласие с приетите за установени от първоинстанционния и въззивния съдилища факти. Касационната инстанция обаче не може да пререши дадените от СГС и САС отговори на фактическите въпроси за участието и ролята на осъдения А. в инкриминираното престъпление, нито разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали, с които са обосновани фактическите констатации на съдебните състави като инстанции по фактите.
По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Х. А. за възобновяване на ВНОХД № 734/2007 г. по описа на САС, НО, 2 състав.
На основание чл. 55, ал. 3 от НПК на осъдения Р. Х. А. да се предостави писмен превод на решението на касационния съд.
Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |