Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр.София, 21 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично седание на петнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Велинова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2337 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура – гр.Добрич против присъда № 26 от 23.10.2012 г. по в. н. о. х. д. № 164/2012 г. на Добричкия окръжен съд. В протеста се изтъкват съображения в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че с отказа да уважи направеното искане за назначаване на разширена експертиза въззивният съд е ограничил правата на прокурора да докаже обвинението. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста. Защитникът на подсъдимия (адв. С.) настоява присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 26 от 23.10.2012 г. по в. н. о. х. д. № 164/2012 г. Добричкият окръжен съд е отменил присъдата на първоинстанционния съд. Признал е подсъдимия Х. С. Х. за невинен в това, на 16.06.2010 г. в гр.Т. да е причинил на И. Г. А. средна телесна повреда и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Стъпвайки на съвкупността от събраните и проверени доказателства, въззивният съд е приел, че по делото не е установено подсъдимият Х. да е нанесъл удар на пострадалия, довел до инкриминираната телесна повреда - счупване на мост на горната челюст с разклащане трета степен на пети горен зъб с последваща екстракция на същия зъб. Направеното заключение е резултат от подробен анализ и преценка на съвкупността от доказателствените материали, за които съдът е открил подкрепа и в специализираното заключение на комплексната експертиза. Заключението е било възприето от съда по същество като компетентно, пълно, обективно и ясно, тъй като вещите лица са извършили специализиран анализ не само на писмените материали и гласните доказателствени източници, но и личен преглед на пострадалия А.. Ето защо въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, като не е назначил разширена експертиза, щом вещите лица от съответната област със заключението на приетата комплексна експертиза са дали изчерпателен отговор на всички въпроси от съдебно-медицинско естество, релевантни към установяване на съществените факти и обстоятелства по делото. В изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 154, ал. 2 НПК Добричкият окръжен съд е изложил подробни съображения и защо не възприема единичната експертиза. Затова, отказът да бъде удовлетворено искането на прокурора не е резултат от неясно съдебно усмотрение, а решението е било мотивирано от материалите по делото. Протестът е неоснователен, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 26 от 23.10.2012 г. по в. н. о. х. д. № 164/2012 г. на Добричкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: