Р Е Ш Е Н И Е № 344 София, 14 септември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Руско Карагогов като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 730/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв.Я., защитник на подсъдимата Г. В., срещу въззивна присъда № 23 от 28.02.2012г., постановена по внохд №72/12г. по описа на ОС-Пловдив. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставена в сила въззивната присъда. Защитата на подсъдимата поддържа жалбата, по подробно изложените в нея съображения и моли за уважаването й. Подсъдимата В., редовно призована за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 520 от 22.11.2011г., постановена по нохд №280/11г., Районен съд - Пловдив е признал подсъдимата Г. И. В. за невиновна и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. С въззивна присъда № 23 от 28.02.2012г., постановена по внохд № 72/12г., ОС-Пловдив е отменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимата Г. И. В. за виновна в това, че на 07.10.2010г. в [населено място], при условията на повторност в немаловажен случай, след предварителен сговор с неустановено по делото лице, чрез използване на специален начин-ловкост, е отнела чужди движими вещи на обща стойност 1 820лева, от владението на Б. М., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и чл.54 от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие. В тежест на подсъдимата са възложени деловодните разноски. Касационната жалба е неоснователна. В жалбата се развиват доводи затова, че неправилно съдът е постановил осъдителна присъда, позовавайки се единствено на показанията на пострадалата, които според касатора освен средство за разкриване на обективната истина са и способ за защита на накърнените й интереси. Тези оплаквания, както и изложената в жалбата, подкрепяща ги аргументация, не могат да бъдат приети за основателни. Съдът не е придал на свидетелските показания на пострадалата М. абсолютна доказателствена тежест, както се твърди. Такава, съобразно правилата, визирани в чл.14, ал.2 от НПК, не могат да имат, както доказателствата, така и средствата за тяхното установяване. От значение е да се отбележи, че в жалбата обосновавайки горното, касаторът смесва качеството на пострадала и това на свидетел, които е имала М. в процеса, и които са свързани с различни права и задължения, визирани в НПК. В качеството си на свидетел, М. носи наказателна отговорност за депозираните от нея показания, като последните са източник на доказателства наред с всички останали.Същите подлежат на анализ и оценка по общите правила, визирани в НПК, като част от доказателствената маса. В случая те не са единственото доказателствено средство, а и са били проверени с останалите доказателства. Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по реда на чл.371, т.1 от НПК, като страните са дали съгласие свидетелката М. да не се разпитва, като депозираните от нея показания на досъдебното производство са били приобщени към доказателствената съвкупност и са годен източник на доказателства. В показанията, дадени на досъдебното производство, свидетелката М. освен, че подробно разказва за случилото се, тя дава описание на двете жени, които са отнели златните й бижута. Със свидетелката са били проведени няколко разпита, като в показанията си тя последователно и категорично заявява, че може да разпознае двете лица.М. е последователна и при описанието на индивидуализиращите ги белези, които е възприела и по които твърди, че може да ги разпознае.При проведеното разпознаване, органите на досъдебното производство не са допуснали нарушения на процесуалните правила.Непосредствено преди провеждане на това процесуално-следствено действие, свидетелката е била разпитана във връзка с физическите данни, по които би могла да разпознае една от двете жени, отнели бижутата й, при което, М. отново дава описание на подсъдимата.При извършеното разпознаване, тя е заявила, че разпознава подс.В. на 99%, като това не означава колебание, напротив сочи на една добросъвестност от страна на свидетелката, която детайлно обяснява по кои белези е разпознала подсъдимата.Извършеното разпознаване е преди подс.В. да придобие качеството на обвиняема на досъдебното производство, поради което възраженията за неучастие на защитник е безпредметно да бъдат обсъждани. Аргументи в подкрепа на изводите за добросъвестност на свидетелката се извеждат и от нейното поведение при извършеното второ разпознаване, когато тя е заявила, че сред представените й за разпознаване лица не вижда извършител на деянието. На горното не може да бъде убедително противопоставена тезата на защитата, че представеният медицински документ изгражда алиби на подсъдимата. Независимо, че същият е вписан в амбулаторния дневник на Медицински център „Н.” [населено място] с изх.№ 107 от 07.10.2010г./датата на деянието/, това не установява по категоричен начин, че реално е бил извършен медицински преглед на подсъдимата. Медицинският документ е без подпис на лекаря, чийто печат е поставен, а именно свидетелят Х.. Последният е категоричен в показанията си, че освен печат винаги полага подпис на медицинските документи, в които лично описва извършения от него преглед. Освен това, свидетелят сочи, че именно текстът от медицинското направление, отразяващ резултатите, заключенията и препоръките на специалиста, не е попълнен от него. Всичко това внася съмнения в редовността на медицинския документ и не може да изгради алиби на подсъдимата, което да се противопостави на доказателствата, установяващи по несъмнен начин авторството на деянието. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че при постановяване на въззивната присъда не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Също така, при вярно установени от въззивния съд фактически констатации, той правилно е приложил материалния закон.Ето защо, не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 23 от 28.02.2012г., постановена по внохд № 72/12г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: