Р Е Ш Е Н И Е № 539/2010 г. София, 14.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 1246 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. К. П. А. от[населено място] , чрез адв. Х. С.- САК обжалва и иска да се отмени Решение от 02.06.2009 година по гр. възз. д. Nо 4038/2006 година на Софийския градски съд , с което е обезсилено изцяло Решение от 06/10.2006 година на Софийския районен съд , 29 състав по гр.д. Nо 11455/2005 година и производството по заявените отрицателни установителни искове по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ е прекратено. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се , че възприетото с обжалваното решение становище на съда за недопустимост на отрицателния установителен иск при спор за собственост, противоречи на диспозитивното начало и правото всяка страна-ищец сама за избира формата на предприетата съдебна защита при спор за собственост при установен правен интерес. Касационното обжалване, допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК е обосновано с възприетия довод на касатора , че въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение по процесуално правения въпрос за допустимостта на отрицателен установителен иск при спор за собственост върху недвижим имот и разпределението на доказателствената тежест като предпоставка за допустимостта в противоречие с практиката на ВКС , обективирана в Решение Nо 19 от 19.02.2001 година по гр.д. Nо 526/ 2000 година на ВКС- ГК, II отд.; Решение Nо 885 от 12.06.2002 година по гр.д Nо 95/2001 година на ВКС- IV отд. и Решение Nо 1170 от 09.12.2008 година по гр.д. Nо 3491/2007 година на IV отд. на ВКС- ГК . В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор ответниците по касация Н. и П. Г. чрез адв. Г.С., с който се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение , е обезсилено решението на районния съд , с което на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ е признато за установено, че ответниците – Н. и П. Г. не притежават правото на собственост на ливада от 1653 кв.м.. в м.”Ш. к.” , имот Nо 025039 в землището на[населено място], Б. ЕКАТТЕ 99141, след като въззивната инстанция е приела, че липсва правен интерес и заявените отрицателни установителни искове на К. П. А. са недопустими , а исковото производство е прекратено. Въззивният съд е постановил решението си , мотивирайки същото с извод, че при спор за собственост , страната която поеме инициативата за разрешаване на спора , носи доказателствената тежест да установи правата си, поради което е „недопустимо предявяване на отрицателен установителен иск , тъй като това би означавало да се даде възможност на една от страните по спора да размести едностранно, по волята си , правилата за разпределение на доказателствената тежест.” С Решение Nо 885 от 12.06.2002 година по гр.д Nо 95/2001 година на ВКС- IV отд. , се приема , че „от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси исковата защита и в зависимост от това дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск . Правният интерес от предявеният отрицателен установителен иск най-пълно се разкрива от процесуалното поведение на ответната страна, която продължава да претендира отричаното от ищеца нейно право на собственост върху имота”. Настоящият състав, на основание чл. 291 т.1 ГПК , споделя като правилно , изразеното[населено място] Nо 885 от 12.06.2002 година по гр.д. Nо 95/2001 година на ВКС- IV отд. становище за наличие на правен интерес от търсената защита при предявен отрицателен установителен иск, обусловена от процесуалното поведение на ответника. Не може да се приеме , че липсва правен интерес при избрана форма на защита на правото на собственост чрез отрицателен установителен иск, в хипотезите когато ответникът оспорва иска , бранейки своето собствено противопоставимо право. В тези хипотези всяка от страните има доказателствената тежест по отношение на онези факти , който твърди. Безспорно в тежест на ответника е да докаже основанието , на която основава правото си, защото оспорва сочената липса на основание по см. на чл. 77 ЗС. Но и ищецът има задължението да установи онези обстоятелства от които произтича защитимото за него право. Отрицателният установителен иск е форма за защита на субективни материални права , поради което за да установи материално-правната легитимация и нуждата от защита поради застрашеност или степен на накърненост, това субективно материално право следва да бъде установено по делото , а тежестта на доказване е на ищеца по делото. Разпределението на доказателствената тежест зависи от това, какви правни последици извлича страната по спора от доказването или недоказването на определени факти, а не от процесуалната роля на страната, поради което и изводите за недопустимост на заявен установителен иск не може да се предопределя от ролята на страната в процеса. Предвид на застъпеното становище и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, настоящият състав по същество на касационната жалба намира същата за основателна . Възъзивният съд неправилно е приел,че не е налице правен интерес от заявения отрицателен установителен иск , заявен от К. П. А. при преценката за наличието му само от гл.т. на „прехвърляне„ на доказателствена тежест на противната страна, с оглед на изложените по-горе съображения. Производството по заявения отрицателен установителен иск е допустимо , когато са налице заявените от страните по спора права - за ищеца защитимо материално право , която е застрашено или накърнено и се нуждае от съдебна защита ,а за ответника- чрез позицията му на оспорване на отрицателния установителен иск, бранейки отричаното право като съществуващо. В рамките именно на този спор следва да бъде дадено разрешение на възражението за идентичност на имотите, което не може да бъде ценено на плоскостта на допустимост на заявения иск. Постановеното въззивно решение следва да се отмени, а делото да се върне на Софийския градски съд за ново разглеждане, от етап на устните състезания в производството по § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 196 ГПК / отм./за постановяване на решение по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 и ал.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение от 02.06.2009 година по гр. възз. д. Nо 4038/2006 година на Софийския градски съд , с което е обезсилено изцяло Решение от 06/10.2006 година на Софийския районен съд , 29 състав по гр.д. Nо 11455/2005 година и производството по заявените отрицателни установителни искове по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ е прекратено И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд от етап на устните състезания в производството по § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 196 ГПК / отм./за постановяване на решение по съществото на спора. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :