Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. София, 01 юли 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора К. Софиянски изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 217/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия Р. И. Я. срещу присъда № 1019/23.09.20г., постановена по внохд № 599/20г. по описа на Апелативен съд – София.
В касационната жалба се претендира наличието на всички касационни основания.
В допълнение към жалбата се изтъкват подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се липса на мотиви поради отсъствие на аргументация защо са отречени доказателствените, фактически и правни заключения на първоинстанционния съд; твърди се еднопосочна, избирателна и превратна интерпретация на доказателствения материал, както и липса на изискващия се по чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК доказателствен анализ. Оспорва се аналитичната дейност във връзка с показанията на св. Д., Ив. Т., Ал. Т.. Заключението за знание на подсъдимия за „загазяване точно на този участък и че пуснатата газ по очевидно годен газопровод е в пряка, непосредствена причина с настъпването на вредоносния резултат”, било неубедително защитено. Причинната връзка се оспорва и предвид съдържанието на приетите от съда технически експертизи, строителна документация и доклад за извършената проверка от Главна инспекция за държавен и технически надзор. Като последица от неправилната оценъчна дейност се заявява нарушение на материалния закон. Бланкетният състав на чл.123 от НК бил запълнен с диспозитивни норми, които не създават задължения, поради което не могат да послужат като основание за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия. Обобщено – оспорва се обективната и субективната съставомерност на деянието. На последно място се твърди явна несправедливост на наложеното наказание.
В заключение се иска при условията на алтернативност отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия; отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или изменяването му с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание на ВКС подсъдимият Я. и упълномощените му защитници поддържат касационната жалба. Изтъкват подробни съображения в подкрепа на заявените в нея касационни основания и молят атакувания съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият – да бъде оправдан. Алтернативно – пледират за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци А. Н., П. С., В. С. и З. М. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Намира постановеният въззивен съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли за оставянето му в сила.
Представителят на ВКП дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
С атакуваната присъда, Софийският апелативен съд, упражнил правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК, като :
- отменил първоинстанционната присъда № 28/01.10.2019 година, постановена по НОХД № 443/2018 г. на СОС, НО, 6 - ти състав, с която подс. Я. е бил признат за невиновен и на осн. чл. 304 от НПК оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК, като вместо това постановил;
- признал подсъдимия Я. за виновен в това, че на 19.01.2011 г., в [населено място], в качеството си на управител на фирма "Костинброд газ" ООД, поради немарливо изпълнение на правно -регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - възложител на изграждане на газоразпределителна мрежа за природен газ в Първи район - Костинброд, нарушил чл. 248 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ във връзка с чл. 1а, т. 2 и чл. 359, ал. 1, т. 1 от същата Наредба, като разпоредил експлоатация на изградената газоразпределителна мрежа на първи район в нарушение на посочените нормативни изисквания, в резултат на което причинил смъртта на К. Б. С., поради което на осн. чл.123, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 10 месеца "лишаване от свобода";
- на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок в размер на 3 години, считано от влизане на присъдата в сила;
- на подсъдимия са възложени разноските по водене на делото - 1438, 70 лв. по сметка на СОП, както и 5 864, 18 лв. по сметка на СОС.
Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.
По същество е основателна.
При постановяване на атакуваната присъда апелативният съд е допуснал пороци в процесуалната си дейност, довели ограничаване правата на подс. Я. и обуславящи невъзможност да се проследи правилността на вътрешното убеждение на съда по фактите.
В оценъчната дейност на съда се констатират недостатъци, които са се отразили качествено на извода за обективна и субективна съставомерност на деянието.
Софийски апелативен съд е приел, че подсъдимият е лицето, което в неустановен момент, но преди издаване на акт 15 и 16, след проведени изпитания за якост и плътност, е дал устно разпореждане за запълването на тръбопровода на [улица]с природен газ (метан). Описал е подробно къде се е намирала тръбата (отклонение за обекта – къщата, в която живеела жертвата на злополуката К. С. – на около метър от врата на гаража), в какво състояние е била ( без защитен метален кожух) и обозначаването й с съответните знаци за наличие на газ. Като безспорно е посочено и обстоятелството, че в гаража имало котел на твърдо гориво, захранващ инсталация за отопление на къщата, като към момента на инцидента в котела горял огън. Съдът ясно е проследил хронологията на събитията, довели до злополуката, като е изяснил, че вечерта на 19.01.2011г., живущите в къщата младежи – А. Н. (18 –годишен, син на жертвата К. С.) и В. В. (13-годишен, син на св. И., живущ във фактическо съжителство със С.) се приближили до тръбата. В. В. я отсякъл с носена от него брадва. Поради косото изтичане на газа, струята се насочила към гаража, вследствие на което възникнал взрив и пожар. По време на пожара загинала намиращата се в къщата К. С., която не успяла да излезе от нея и починала вследствие острото отравяне с въглероден окис, с последващо овъгляване на трупа.
В изложените към присъдата мотиви пространно е защитено схващането, че подсъдимият е бил наясно с факта на това, че газоразпределителната мрежа в района е била в експлоатация, въпреки, че не са били изпълнени изискванията по Наредбата за въвеждането й в експлоатация; че той е подписвал договорите с отделните абонати в качеството си на „Костинбродгаз”ООД и че той е лицето, вземало управленски решения, включително и относно загазяването на участъка. Освен това, лично разпоредил това загазяване (т.е.пускането на газ в тръбите на незавършената и неприета като годна инсталация в района), като наред с улесняващото обстоятелство, че тръбата била без защитен кожух е приел, че е деянието му е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия тежък резултат. Защитено е становището, че с деянието си – пускането на природен газ в положени и невъведени в експлоатация газопроводни участъци, недокументирана и незавършена според проекта надземна част на сградни газови отклонение, подсъдимият е създал предпоставки за инцидента, като е поставил началото на каузалния процес и е действал немарливо, без да е уточнена вида на непредпазливостта, с която е действал.
Фактическият извод на апелативния съд, на който се основава осъждането на подсъдимия, е, че именно той е дал разпореждане на загазяването на участъка, в който се е развил инцидента, почива на предположения и е неубедително защитен.
Доказателствените материали са обсъдени едностранчиво, като една част от тях са останали извън аналитичната дейност на съда, а на друга част е придадено значение каквото те нямат.
За да приеме за несъмнено установен посочения по-горе факт, въззивният съд е дал различна от тази на първоинстанционния съд оценка на показанията на св. С. Д.. Първоинстанционният съд, постановил оправдателна присъда, подробно се е спрял на данните относно това този свидетел и починалият И. Т. (дал показания на ДП, които обаче не са приобщени към доказателствения материал) за кои дружества са работели и какво фактически са изпълнявали. Съотнесъл е трудовите им задължения с отношенията им с подсъдимия и Б. Д., както и с доказателствено обезпечената информация, че именно последният (Б. Д., в качеството му на управител на „Д.” АД) е лицето, предприело действия по възстановяване на вредите за св. И.. Направил е и съответната констатация за корелацията на коментираните свидетелски показания както помежду им, така и с останалите доказателствени източници. Проследена е и последователността им в различните етапи на наказателното производство. Очевидно е бил съобразен доказателствения дефицит, произтичащ от смъртта на три лица, които са били детайлно запознати с процеса по изграждане и въвеждане в експлоатация на газопровода и отклонението на [улица]– Б. Д., И. Т. и собственика на къщата - И. И., както и процесуалната невъзможност за включване в доказателствения материал на депозираните от тях показания на досъдебното производство.
В противовес на извършената от първоинстанционния съд аналитична дейност, въззивният съд е възприел за достоверни показанията на св. Д., дадени на досъдебното производство (приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК), в които свидетелят е посочил подсъдимия Я. като лицето, което му е дало разпореждането за пускането на газ в инкриминирания участък на трасето. Защитил е това си заключение с аргументация, част от която не може да се сподели, тъй като е в разрез с изискванията на чл. 13, ал. 2 и чл. 14 от НПК. Основателно се претендира в касационната жалба, че в аналитичната дейност на съда е налице противоречивост относно съответствието на показанията на св. Д., дадени на досъдебното производство с показанията на св. Т.. Сам съдът (л. 50 от внохд № 599/20 г. по описа на САС) е отбелязал, че показанията на св. Т., дадени на досъдебното производство „ …са в пълна корелация с депозираните в хода на ДП показания на Д., но поради липса на съгласие от страна на подсъдимия и защитата му, последните не са приобщени по надлежния ред и не подлежат на коментар”.
Следователно, изводът за корелация се основава на аналитична дейност по отношение на недопустим източник на информация.
Очевидно е, че съдът формално е посочил, че показанията на св. Т. не са включвани в доказателствената съвкупност, поради което ще ги остави без коментар, щом се е ползвал от тяхното съдържание в подкрепа на доводите си за достоверност на показанията св. Д., дадени на досъдебното производство. Следва да се посочи, че съдържащата се в показанията на И. Т. информация обаче е била предмет на възпроизвеждане в производните (в определена част – относно споделено от Т. за това кой е бил с решаваща роля за изграждането, въвеждането и експлоатирането на газопровода, както и под чие давление и в каква насока е депозирал показанията си на досъдебното производство) показания на съпругата му- св. А. Т., а тези показания напълно са останали извън обхвата на аналитичната дейност на съда.
Подобно игнориране се забелязва и във връзка с показанията например на св. К. Х. и К. В. (относно това, че Б. Д. е предприел действия по възстановяване на вредите, тъй като е считал „фирмата му за отговорна за инцидента”); св. Н. Г. (относно единственото лице, което е могло да вземе решение за пускането на газта); показанията на св. Р. Д. (относно обстоятелството техниците, пускащи и спиращи газта за кого са работели). Отсъстват и съображения относно приетите за установени от страна на окръжния съд обстоятелства в подкрепа на служебната зависимост на св. Д. и И. Т. от Б. Д. – напр. трудовите им договори, както и данните , че последният не само е бил изпълнителен директор на „Д.” АД (строител на обекта), но и мажоритарен собственик на 93 % от дяловете на дружеството – възложител „Костинбродгаз” ООД. В доказателствената дейност на решаващия съд се наблюдава нарушение, доколкото отсъства анализ и оценка въобще на обясненията на подсъдимия, твърдящ от началото на процеса, че дейността му в дружеството -възложителя е била по-скоро формална, на „сламен човек”, но фактически с газифицирането (организация, изпълнение и пр.) на района се е занимавал Б. Д.. Като последица - извършен е половинчат и формален доказателствен анализ, а по отношение на част от гласните доказателствени източници - такъв дори липсва. Достоверността на казаното от св. Д. в хода на съдебното следствие, е отречена на основата на недопустими предположения за негова заинтересованост (за това че е акционер в „Костинбродгаз” ООД и понастоящем е негов управител; за това, че е посещавал кантората на защитника на подсъдимия), без да е съобразено обстоятелството, че той е поддържал тези показания в хода на цялото съдебно производство, включително и при първото първоинстанционно разглеждане на делото (нохд № 615/15г. по описа на СОС), както и евентуалното им съответствие с показанията на св. Т..
Като последица - във връзка с оценъчната дейност на решаващия съд - на критика следва да бъде подложена и преценката на показанията на св. Д. в контекста на императивната норма на чл. 281, ал. 8 от НПК с характер на гаранция, недопускаща постановяване на осъдителна присъда само на показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Доколкото в основата на осъждането на подсъдимия е поставен фактът, че именно той е бил лицето дало разпореждане за загазяване на участъка, изведен от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на свидетеля на досъдебното производство, съдът е бил задължен да изследва задълбочено корелацията им с останалите доказателствени материали и то именно във връзка с установяването на посочения факт. Формалното позоваване на връзката с „…множеството писмени доказателства….., а също и заключенията на изготвените …..експертизи, свидетелстващи както за активната роля на подсъдимия в дружеството, така и за отговорносттите и ангажиментите му в качеството на управител на възложителя..” не е достатъчно, тъй като в най-общ план се отнася кръга от правата и задълженията на подсъдимия, в качеството му на управител на дружеството - възложител, а не и към факта за конкретно негово разпореждане за загазяване на участъка, включен в каузалния процес, довел до смъртта на жертвата К. С..
На следващо място, основателни са възраженията във връзка с изводите на съда относно наличието на пряка причинно следствена връзка между неправомерно поведение на подсъдимия и настъпилия тежък резултат. Тези изводи са резултат на едностранчива интерпретация на заключенията на техническите експертизи, поради което са неубедителни. Преди всичко е необходимо да се посочи, че причинната връзка е обоснована от въззивния съд с житейската предпоставка, че „…..в случай, че не беше пуснат и не течеше природен газ в тръбите на незавършената и неприета като годна инсталация на Първи район / [улица]/ дори и при цялостно отсичане на тръбата от свидетеля В. В., инцидент нямаше да настъпи”. Самостоятелното нарушение на подсъдимия е изведено пък на основата на факта, че загазяването е станало в нарушение на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и газоразпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите на природен газ – тъй като е осъществено преди извършването на първоначален технически преглед, издаване на акт за първоначален технически преглед и решение на ДПК за въвеждане в експлоатация.
Известно е, че за да се приеме наличието на причинно - следствена връзка между деянието и престъпния резултат е необходимо и достатъчно да се установи, че, ако престъпното деяние не е било извършено, т.е. ако не бе допуснато съдържащото се в него правонарушение, нямаше да настъпят и общественоопасните последици. По аргумент за противното – общественоопасни последици, които биха се получили и без извършване на престъпното деяние, няма да са в причинна връзка с него. Следователно - въпросът, на който съдът е следвало да даде отговор е бил - дали ако загазяването е станало правомерно – при вече извършен първоначален технически преглед, издаване на акт за първоначален технически преглед и решение на ДПК за въвеждане в експлоатация е щяла да настъпи злополуката, т.е. неправомерността на загазяването ли е в основата на каузалния процес и доколко е в пряка и непосредствена причинна връзка с тежките последици.
В мотивите отсъстват и съображения защо разпоредбите от подзаконовия нормативен акт, запълващи бланкетната норма на чл. 123 от НК, за които е признат виновен подсъдимия, по съдържание и вид представляват нормативно задължаващи го да извърши определено действие. Простото посочване, че той ги е нарушил, без обсъждане на развитите от първоинстанционния съд и защитата (включително в хода на въззивното производство) аргументи, че те са диспозитивни по своя характер, както и отсъствието на юридически анализ кой е техния адресат, самостоятелно предпоставя наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на отговор по наведени от страните възражение и доводи. Доводите за същността на подзаконовите норми са се отнасяли до съществени за престъпната съставомерност на деянието въпроси и съдът е бил длъжен да им отговори, още повече когато е постановил нова присъда спрямо подсъдимия, разрешавайки въпроса за авторството и вината по коренно различен начин от първоинстанционния съд.
По изложените съображения, ВКС намери, че едностранчивият и формален анализ на доказателствените материали е довел до пороци при формиране на вътрешното убеждение относно факта на деянието на подсъдимия, той ли е въобще автор на деяние, намиращо се в причинно-следствена връзка с резултата. Причинната връзка между деянието и престъпните последици е неубедително защитена, а основни правни съображения на защитата са останали без отговор в мотивите към присъдата. Допуснатите съществени процесуални нарушения налагат отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да извърши анализ на събраните доказателства и убедително (след обсъждане на противоречията и корелацията в гласните доказателствени източници, допустими за използване в доказателствената дейност) да изведе категоричен отговор за това дали подсъдимият е лицето дало разпореждането за загазяването на участъка, дали неправомерността на загазяването е в пряка и непосредствена причинна връзка с тежките последици, дали е адресат на инкриминираните нормативни правила, запълващи бланкетната норма на чл. 123 от НК и доколко те по съдържание създават императивни правила за поведение.
Предвид изложеното и като констатира основателност на наведените в касационната жалба на подсъдимия доводи, на осн. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 1019 от 23.09.2020г., постановена по внохд № 599/2020г. по описа на Апелативен съд - София.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|