О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №629 гр.София, 16.07.2020 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №854 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Хелиос Солар“ ЕООД, чрез процедуални представители адв.В. и адв.Т., срещу въззивно решение от 13.12.2019г., постановено по в.гр.д.№2868/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 08.03.2019г. по гр.д. № 16401/16г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Хелиос Солар“ ЕООД искове по чл.49 ЗЗД вр. с чл.4, пар.3 ДЕС, вр. с чл.7 от Конституцията на Р България, чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответника по жалбата Държавата, представлявана от министъра на финансите, оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от „Хелиос Солар“ ЕООД срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, искове по чл.49 ЗЗД вр. с чл.4, пар.3 ДЕС, вр. с чл.7 от Конституцията на Р България, чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 341128.77 лв. – като обезщетение за имуществени вреди /евентуално като получена при липса на основание, евентуално като платена без основание /от удържаната 20%-тна такса по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ в периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., ведно със сумата от 90086.88 лв. - лихва за забава в периода 31.01.2014 г. - 30.12.2016 г. Въззивният съд е изложил съображения, че във времето между влизането на закона в сила до обявяването му за противоконституционен той запазва своето действие, поражда правни последици до всички правни субекти и обществено- икономически отношение, които регулира; че държавните органи имат задължение да го прилагат, а частноправните субекти да го спазват. Съдът е посочил, че с оглед на изложеното не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че приетите норми на чл.35а, чл.35б и чл.35в ЗЕВИ са изначално противоконституционни от самото им приемане и че това противоречи на предвиденото в чл.151, ал.2 от Конституцията. Затова съдът е посочил, че с действието по приемането им Народното събрание в качеството на държавен орган, осъществяващ законодателната власт, не е извършило противоправно действие. Второто основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата по реда на чл.49 ЗЗД във вр. с чл.7 от Конституцията се изразява в бездействието на законодателния орган да поправи негативните последици от действието на обявения за противоконституционен закон. Според чл.22, ал.4т ЗКС възникналите правни последици от противоконституционните актове се уреждат от органа, който ги е постановил. Съдът е посочил, че законът, като нормативен акт, има специфичен правен ефект и той се състои в създаването, отмяната и изменението на правните норми; че от тази гледна точка може да се говори за закон, който само създава норми, за да уреди обществени отношения, които до този момент не са били уредени, за закон, който отменя съществуващи правни норми и закон, който отменя съществуващи правни норми и на тяхно място създава нови; че когато противоконституционния закон е само нормосъздаващ, неговото обезсилване води до обезсилване на създадените с него правни норми; че нредената от тях материя става неуредена./ стр.22, Конституционният съд и правно действие на неговите решения, С. Ж. и Н. Н./; че в случая ЗДБ, с който е приет бюджета на РБългария за 2014г. в своята част на пар.6, т.2 и т.3 от Заключителните му разпоредби е нормосъздаващ. Съдът е приел, че с обезсилването му не се стига до правен вакуум, тъй като на мястото на противоконституционния закон ще се прилага законодателството преди приемането му; т.е. частноправните субекти, произвеждащи енергия от възобновяеми източници, няма да дължат 20% такса. Съдът е изложил съображения, че Конституционният съд няма правомощие да задължи Народното събрание да издаде нов закон на мястото на противоконституционният. В чл.88, ал.4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание/ отм/, в сила към релевантния момент, предвижда двумесечен срок, в който НС да уреди възникналите правни последици от влизане в сила на решението на КС. Съдът е изложил съображения, че този срок не е задължителен за законодателния орган и той ако прецени може да предприеме съответната законодателна инициатива дори и след изтичането му; но че той може да прецени и че не следва да приема нов закон на мястото на противоконституционния, както в случая; че тази преценка е предоставена единствено в правомощията на Народното събрание и друг държавен орган не може да го задължи да предприеме законодателна инициатива за преуреждане на отношенията, които са регулирани от противоконституционния закон. Затова не може да се приеме, че има противоправно бездействие на НС във връзка с прогласената противоконституционност на чл.35а, чл.35б, чл.35в и чл.73 ЗЕВИ. В решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. на КС /обн. в ДВ, бр. 42/12.05.2020 г./, по тълкуването на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ е прието, че по отношение на заварените от решението на КС неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага; НС урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. В мотивите към това разрешение КС е разяснил следното: Докато КС не обяви един закон за противоконституционен, се презумира, че той е в съответствие с КРБ и валидно регулира обществените отношения, за чието уреждане е създаден. Неприлагането на противоконституционния закон само занапред брани правната сигурност и доверяването на адресатите на закона, че той е съобразен с КРБ. Това доверяване произтича от оборимата презумпция за валидност, с която законът се ползва. Обявените за несъответни на КРБ закони губят своето действие занапред (ex tunc), а възникналите от прилагането им правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на КС, се запазват, освен ако НС не постанови друго по реда на чл. 22, ал. 4 от ЗКС. Ефектът от решението на КС не може да се разпростре върху вече уредените по окончателен начин от обявения за противоконституционен закон правоотношения. То не въздейства пряко върху тези правоотношения. Така конституционният законодател е гарантирал правната сигурност при многообразието от възможни житейски ситуации и законодателни разрешения. Такова решение поражда задължение за законодателя да уреди последиците от прилагането на обявения за противоконституционен закон. До произнасянето на НС, при наличие на правен спор, съдилищата го решават, като прилагат пряко КРБ и принципите на правото. Последното е приложимо и за нормативните закони с еднократно действие, което вече е изчерпано преди влизането в сила на решението на КС. С разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ конституционният законодател дава превес на правната сигурност. Казаното не означава, че в тази хипотеза КРБ допуска контрол за конституционност при отстъпление от основополагащия конституционен принцип на правова държава и върховенството на КРБ като негово същностно проявление. При контрола за конституционност на законите предназначението на конституционното правосъдие да гарантира върховенството на КРБ може да се постигне в пълнота, ако правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен акт до влизане на решението на КС в сила бъдат уредени от органа, постановил акта, и то съобразно мотивите на КС. Само по този начин може да се гарантира правната справедливост по отношение на тази категория правоотношения. Самата Конституция съдържа механизъм, чрез който да се постигне нужното равновесие между повелята за правна сигурност и правната справедливост като компоненти от богатото, многопластово съдържание на принципа на правовата държава. От конституционния принцип на правовата държава произтича задължението на органа, предвидено в чл. 22, ал. 4 от ЗКС. То се свързва и с чл. 7 от КРБ, предвиждащ отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, което неминуемо обхваща и отговорността на органа, издал противоконституционния акт. Уреждането на правните последици от прилагането на противоконституционния акт до обявяването му за такъв не е в правомощията на КС, но неговото решение задължава органа, постановил акта, да изпълни конституционното си задължение, което е и смисълът му на елемент от цялостния конституционен механизъм за балансиране на властите. Мерките, които органът следва да приеме, за да уреди правните последици от прилагането на акта до влизане на решението на КС в сила, са иманентна част от процеса на осигуряване на върховенството на Конституцията. За да се осъществи смисълът и да се постигне предназначението на контрола за конституционност – да гарантира върховенството на КРБ – решението на Конституционния съд спрямо вече уредените от обявения за противоконституционен закон правоотношения, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ, обвързва НС да уреди възникналите от прилагането му правни последици. В противоречие с цитираните по-горе задължителни разяснения, дадени с решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. на КС /обн. в ДВ, бр. 42/12.05.2020 г./, въззивният съд е разрешил поставени в р.І.1от изложението на касатора въпроси, уточнени и конкретизирани от настоящия съдебен състав /съгласно т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/: „налице ли е противоправност на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС“. Касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по този правен въпрос, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК. По изложените съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от от 13.12.2019г., постановено по в.гр.д.№2868/2019г. на Софийски апелативен съд. УКАЗВА на „Хелиос Солар“ ЕООД, в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 8624,40лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: