5 Р Е Ш Е Н И Е № 60226 гр. София, 16 декември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Деница Вълкова при участието на секретаря М. Петрова и прокурора Г. Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №845 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Д. Й. И. срещу решение от 10.06.2021 г., постановено по ВНОХД №479/2021 г., по описа на Апелативен съд- гр. София, с която е изменена присъда, постановена на 19.03.2021 г. от Софийски градски съд по НОХД №522/2020 г., с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 22.07.2019 г. в [населено място], на ъгъла на [улица]и [улица]е отнел чужди движими вещи на обща стойност 150 лева от владението на Л. Ц. Г., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила за запазването на владението върху откраднатите вещи, като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, като на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. “а“ НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на осн. чл.57, т.2, б. „б“ ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил престъпление при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. “б“ НК, както на основание чл.59, ал.1 НК е зачетено и приспаднато от наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което И. е бил задържан. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Л. Ц. Г. сумата от 150 лева- обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди и в полза на Държавата и по сметка на СДВР- сумата от 522, 72 лева, и в полза на СГС- сумата от 210 лева- разноски по делото. С присъдата на подсъдимия са върнати иззетите по делото веществени доказателства. С въззивното решение атакуваната присъда е изменена в частта за наказанието, като същото е намалено на осем месеца „лишаване от свобода“. В останалата си част първоинстанционния съдебен акт е потвърден В касационната жалба се сочат всички касационни основания. Оспорват се доказателствените изводи на предходните съдебни състави, като се поддържа, че неправилно са ценени показанията на свидетелите Г. и К. по отношение на физическия сблъсък между подсъдимия и пострадалия. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел, че след упражненото физическо въздействие от страна на подсъдимия не е възникнал личен мотив за Г. да навреди на И., който той е реализирал чрез набеждаването му. Твърди се, че въззивният съд не е отчел в пълнота показанията на свидетеля М., който поддържа, че при задържането на подсъдимия той е имал прорези рани по ръката- обстоятелство, което кореспондира с обясненията му, че пострадалия го е наранил. Твърди се, че дори да е установена агресия от страна на И. по отношение на Г. тя е била насочена към неговата личност и по никакъв начин не е свързана с опит да бъде запазена властта върху вещи- предмет на престъплението. На това основание се поддържа, че в хода на производството е било установено, че подсъдимият не е извършил престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. “а“ НК и се моли за постановяване на изцяло оправдателна присъда. При условията на алтернативност се предлага да бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание, като се поддържа, че същото е несправедливо и постановено в нарушение на закона. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа основните оплаквания, отразени в касационната жалба, като твърди, че неправилно И. е осъден, тъй като липсват доказателства, установяващи факта на извършването му. Твърди, че няма свидетели, които да са възприели конфликта между тях, липсва какъвто и да е било умисъл за извършване на грабеж, а напротив има доказателства за наличието на такъв у пострадалия за набеждаване. На тези основания се предлага въззивното решение да бъде отменено, а подсъдимия И. оправдан. Представителят на ВКП предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение, като твърди, че по идентични на отразените в нея оплаквания са се произнесли предходните съдебни състави и са достигнали до идентичен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в извършването на което е обвинен. Гражданският ищец поддържа тезата на прокурора и предлага жалбата да бъде оставена без уважение. Подсъдимият И. не взима участие в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационната инстанция прецени, че предходните съдебни състави са направили верен анализ на доказателствените източници и правилно са установили релевантните за изхода на производството факти. Законосъобразно са очертани противоречията между показанията на пострадалия Г. и обясненията на подсъдимия И. по отношение на това дали е имало предходен конфликт между тях, дали непосредствено след това е осъществен физически сблъсък между двамата и какви са били действията на всеки един от тях в неговия ход. Правилно въззивният съд е кредитирал показанията на свидетеля Г. за това, че подсъдимият му е нанесъл удар в областта на гърба, в резултат на който той е паднал и е изпуснал вещите- мобилен телефон и документи, които И. е взел. Вярно съдът ги е възприел и в частта им за това, че подсъдимият, след като е взел инкриминираните вещи, е нанесъл на пострадалия удар с ножица, намираща се в него и едва след това е побягнал. Изводите на въззивния съд се подкрепят и от показанията на свидетелите Д. и Е.- полицейски служители, които са категорични, че са изпратени на местопроизшествието по сигнал за извършено престъпление грабеж и са задържали подсъдимия в трамвайната мотриса след като той им е бил посочен от пострадалия Г., като извършител на това престъпление. Показанията на пострадалия се подкрепят частично и от показанията на свидетеля Н., който поддържа, че пострадалия е гонил подсъдимия и впоследствие е спрял трамвая именно, за да бъде задържан подсъдимия като извършител на престъпление. Правилно въззивният съд не е кредитирал обясненията на И. в частта им, че между него и Г. не е имало физически сблъсък, а последният без причина е започнал да го преследва. В тази им част те категорично се опровергават от приложените по делото съдебно- медицинско удостоверение за осъществен непосредствено след конфликта преглед на пострадалия и заключението на изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза, от която се установява, че по тялото и лявата ръка на Г. са констатирани наранявания, които съответстват на съобщените от него нанесени удари от страна на И.- първо с крак, а в впоследствие с метална ножица за арматура. Това представляват доказателствени източници, които от една страна съдържат обективна информация, а от друга категорично опровергават тезата на подсъдимия за това, че между двамата не е имало физически сблъсък. При съпоставяне на обясненията на И. и показанията на свидетеля Г. се установяват съществени различия за това дали е имало предходен конфликт между тях, развил се непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние. Настоящият съдебен състав прие, че такъв е възникнал по повод разбиване на катинар на врата на помещение, ползвано от подсъдимия, за което последният е обвинил Г.. Наличието на словесна агресия от страна на И., в хода на която са отправени и заплахи за увреждане на автомобила на пострадалия се установява не само от обясненията му, но и от показанията на свидетелката К.. Въпреки наличието на доказателства за възникналия конфликт касационният съд възприе изводите на предходните съдебни състави, че той не може да бъде преценен като мотив пострадалият да проявява тенденциозност и да цели да навреди- набедявайки подсъдимия. В тази връзка наличието на нанесени удари от страна на И. по отношение на Г. е установено по несъмнен и категоричен начин от различни доказателствени източници, което е и основание да не бъде възприета тезата на защитата, че Г. не е бил пострадал от престъпление и е инсценирал извършването му единствено с цел да навреди на И.. Предвид изложеното, съдът прецени, че в хода на воденото производство предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствените източници и правилно са установили съставомерните за изхода на делото факти. Ето защо не може да бъде преценено че са допуснати нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Касационната инстанция прие, че предходните съдебни състави са квалифицирали правилно инкриминираното деяние, като са приели, че то е съставомерно по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. “а“ НК. Вярно са преценили, че нанесеният с метална ножица за арматура удар (насочен към главата на Г., но попаднал в ръката му) е осъществен след като подсъдимият е отнел и установил своя фактическа власт върху вещите- предмет на престъпление. В случая това действие е било насочено към препятстване възможността Г. да окаже съпротива и да не допусне отнемането на вещите от една страна, а от друга да даде възможност на И. да се оттегли. Правилно предходните съдебни състави са преценили, че престъплението е осъществено и от субективна страна при форма на вината „пряк внезапен умисъл“, като подсъдимият, след като е възприел падането на вещите на земята, след нанесения първоначален удар в областта на гърба на пострадалия е взел решение да ги отнеме. Касационната инстанция се солидаризира изцяло с изводите на предходните съдилища по отношение на вида и стойността на инкриминираните вещи, както и за наличието на квалифициращия признак по чл.199, ал.1, т.4 НК- все въпроси, за които страните не спорят в процеса. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Наказанието на подсъдимият И. е определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК, като съдилищата правилно са преценили, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и предвиденото най- леко наказание е несъразмерно тежко. Касационната инстанция прие, че отмереното наказание в размер на осем месеца „лишаване от свобода“ е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и данните за личността на подсъдимия. Същото не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и не са налице предпоставките за допълнителното му редуциране. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.06.2021 г., постановено по ВНОХД №479/2021 г., по описа на Апелативен съд-гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.