Р Е Ш Е Н И Е № 37 София , 19.03.2019 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Петя Шишкова Надежда Трифонова при секретар Кристина Павлова.и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 886/2018 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по касационен протест от зам.апелативния прокурор в Апелативна прокуратура–гр. Пловдив Б. П. и по жалба от защитника на подсъдимия Д. В. Д. адвокат С. М. от Адвокатска колегия – [населено място] против решение № 217 от 16.07.2018 г. по внохд № 173/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В протеста се сочи, че при постановяване на атакуваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, които са обусловили неправилно приложение на закона. В подкрепа на тези оплаквания се излагат твърдения за превратно тълкуване на събраните доказателства относно механизма на нараняване на пострадалия Д. и се прави собствен прочит на действителното им съдържание. Прокурорът оспорва и извода на съда за липса на пряк умисъл за убийство, който намира за неправилен предвид събраните данни за оръдието на престъплението, посоката и силата удара и мястото на нараняванията върху пострадалия. С тези аргументи се отправя искане за отмяна на въззивното решение и за ново разглеждане на делото от друг състав на въззивната инстанция. С касационната жалба от защитника на подсъдимия се оспорва справедливостта на увеличената тежест на наказателната санкция и на присъденото обезщетение по гражданския иск на пострадалия. Жалбоподателят се позовава на чл.305, ал.3 от НПК и намира, че по отношение на наказанието въззивният съд не е изложил мотиви. Уважената част от гражданския иск се атакува с довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който не е провел необходимото лечение. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия адвокат Д. П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като добавя още един аргумент – липса на съответен протест, ограничаваща ревизионните правомощия на проверяващия съд. В заключение се настоява за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на първоинстанционната присъда. Прокурорът пледира в подкрепа на протеста, като твърди, че предходните съдебни инстанции неправилно са преквалифицирали деянието по чл.144, ал.3, пр.1,вр. с ал.1 от НК при данни за започнало изпълнително деяние за умишлено умъртвяване на пострадалия. С тези доводи прокурорът обосновава претенция за отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото от втората инстанция. По отношение на жалбата на подсъдимия изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Смолян с присъда №1 от 02.03.2017 г. по нохд № 122/2016 г. признал подсъдимия Д. В. Д. за виновен в това, че на 06.03.2016 г., около 02.00 - 02.30 часа в [населено място], [община], в киносалона на читалище ”Р.”, се заканил с убийство на К. Г. Д., като опрял нож в шията му, поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.първо във връзка с чл.54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл.66 от НК за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила, но го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на пострадалия К. Д. 3 000 лева обезщетение за понесените в резултат на деянието неимуществени вреди ведно със законните лихви от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Гражданският иск в останалата част до предявения размер от 30 000 лева бил отхвърлен. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски. Пловдивският апелативен съд с решение № 217 от 16.07.2018 г. по внохд № 173/2017 г. изменил първоинстанционната присъда, като · увеличил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от две на три години · увеличил изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК от три на пет години · увеличил размера на присъденото обезщетение от 3000 на 6000 лева Въззивната инстанция осъдила подсъдимия да заплати и сторените пред нея разноски и дължимите държавни такси. По протеста на прокурора Протестът е неоснователен. Преди да пристъпи към разглеждане на изложените в него оплаквания настоящият съдебен състав е принуден да изрази позиция по процесуално допустимите предели на извършваната на този етап от делото проверка. Прокурорът е изложил доводи за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните доказателства, като по този начин е аргументирал фактическа необоснованост на атакувания съдебен акт. Това налага да се припомни, че необосноваността, когато не е резултат на процесуални нарушения, е извън лимитираните от чл.348, ал.1 от НПК касационни основания. Касационната инстанция не разполага с правомощия да приема нови фактически положения на основата на събраните по делото доказателствени материали извън хипотезата на чл.353, ал.5 от НПК, неприложима в казуса. Тя може да контролира единствено правилното приложение на материалните и процесуалноправните норми, но не и да подменя вътрешното убеждение на съставите по същество. В протеста се изразява несъгласие с възприетото от съда съдържание на доказателствените източници, на което се противопоставя трактовката на обвинителя без да се ангажират процесуални и логически пропуски. Ето защо твърденията на прокурора, свързани със съдържанието на доказателствените средства, макар да са квалифицирани като допуснати от съдебния състав нарушения на материалния и процесуалния закон, не представляват обект, годен за процесуално обсъждане и следва да се оставят без коментар. В обхвата на касационния контрол попадат останалите възражения на касатора, но те са несподелими. Двете предходни инстанции не търпят упрек за липса на активност и за неглижиране на принципните задължения за постигане на обективната истина по чл.13, чл.14 и чл. 107 от НПК. От фактическа страна въззивният съд, след проведено съдебно следствие, установил следното : Подсъдимият Д. Д. бил председател на Народно читалище ”Р. – 1919 г” в [населено място], [община]. В това качество имал грижа за поддържане на сградата на читалището, в която се провеждали обществени мероприятия и тържества. В началото на месец март 2016 г. по инициатива на Д. се подготвяло празненство за Международния ден на жената. С тази цел майката на подсъдимия – свидетелката Д. Д., почиствала салона на читалището. Непълнолетните К. Д. и С. Д. поискали да влязат, за да се подслонят от лошото време, но тя не била склонна и само ги допуснала да си вземат оставените вътре брадви. Д. упрекнала К. Д. за изцапване на стените, той възразил и двамата си разменили остри реплики. По - късно на същия ден – 04.03. 2016 г., Д. се оплакала нас сина си, че К. я заплашил с брадва и споделила страха си от евентуално нападение. На тържеството на следващия ден вечерта, около 22 часа, свидетелите С. Д. и П. Б. срещнали подсъдимия, който им обявил, че възнамерява да набие К. Д.. Малко по-късно Д. казал същото и на самия К. и го предупредил случаят с майка му да не се повтаря. Д. не реагирал, защото преценил, че Д. е пиян. Последният на свой ред решил, че младежът се усмихва и го игнорира. Към 02.00 часа на 06.03.2016 г. празнуващите се хванали на последно хоро. Пострадалият Д. и свидетелят Я. били седнали един до друг на столове до печката. Подсъдимият се пуснал от хорото, отишъл до пострадалия, притиснал с лява ръка дясното му рамо и го обездвижил. Д. не реагирал, но Д. извадил с дясната си ръка сгъваем нож с дължина на острието 8.5 см, разгънал го и го насочил към лявата страна на шията на момчето. То усетило натиск от хладно метално острие, изплашило се и се дръпнало назад и надясно, избутвайки дясната ръка на подсъдимия с ножа. В този момент острието се плъзнало по шията на Д. на разстояние по-малко от 1 сантиметър и му причинило порезна рана с дълбочина от порядъка на милиметър-два, стигаща до подкожието, с дължина 7-8 см. След тази реакция на пострадалия подсъдимият сгънал ножа и го прибрал. Свидетелката Я. видяла кървене от шията на момчето, което се опитала да спре, а свидетелят Д. упрекнал подсъдимия за стореното, на което последният реагирал с думите :”Какво като го заколя ”. Пострадалият бил транспортиран до болница, където му оказали първа помощ чрез налагане на хирургически шевове и превръзка. Дежурният хирург констатирал плитка порезна рана, достигаща до подкожието, без засягане на подлежащи структури и магистрални съдове. Според експертното заключение непосредствено под раната се намират жизненоважни органи и съдове, които при срязване биха причинили смърт. Двете предходни инстанции са отделили дължимо внимание на изясняване на въпроса как е причинена порезната рана и са изследвали всички относими към въпроса обстоятелства. В своя анализ те са се позовали както на обясненията на подсъдимия, така и на останалите гласни доказателствени средства, в частност и на цитираните в протеста показания на пострадалия. Неоснователно е твърдението на прокурора, че съдът превратно е коментирал съдържанието на показанията на пострадалия К. Д.. Напротив, те са обсъдени според действителното им съдържание и във връзка с останалите доказателствени средства. Въззивната инстанция скрупольозно е описала всички съобщени от свидетеля Д. данни относно поведението на подсъдимия и предизвиканите от него усещания и ответни действия. Въззивният съд се е задълбочил в изясняване на механизма на увреждане на К. Д., като изключително подробно е допълнил направените от предходната инстанция изводи с информация от допълнителните съдебномедицински експертизи. Така той стигнал до заключение, че подсъдимият наистина е допрял до шията на свидетеля острието на нож, но не е имал намерение да го нарани. Порезната рана била причинена от спонтанната реакция на момчето в момент на уплаха и последвало приплъзване на острието на ножа. Несподелимо е и оплакването в протеста, че съдът е игнорирал становищата на вещите лица относно механизма на увреждането. Видно е от мотивите на проверяваното решение, че въззивната инстанция е изчерпала докрай възможността по експертен път да разшири обхвата на правнорелевантните факти. Вещите лица са посочили няколко, еднакво допустими от обективните данни, хипотези за причиняване на порезната рана на пострадалия. Ето защо въззивната инстанция е коментирала всяка от тях в общия доказателствен контекст, включващ и изтъкваните от прокурора доказателства за поведението на подсъдимия преди и след порязването на пострадалия. Чрез този принципно правилен процесуален подход е постигнат краен извод за недоказаност по несъмнен начин, извън сферата на предположения, на обвинението за опит за убийство. Тезата на прокурора, че Д. Д. е искал да умъртви непълнолетния К. на селски празник, като му пререже гърлото, но бил възпрепятстван от бързата реакция на пострадалия, е отхвърлена при спазване на процесуалните правила и касационната проверка не намира основания за изводи в противна насока. В отговор на протеста заслужава да се отбележи, че действително използваното оръжие – нож, и неговата насоченост към силно уязвима част от човешкото тяло, биха могли да се интерпретират в контекста на повдигнатото обвинение, но сами по себе си не са достатъчни за неговата убедителност. Въззивният съд правилно е акцентирал върху предисторията на инкриминираното деяние, свързано с намерението на подсъдимия да респектира непълнолетния К., който се бил отнесъл непочтително към майка му. В тази връзка са посочените закани на тържеството, че „ще го бие” отправени както пред други лица, така и лично към пострадалия. Съдът е отбелязал и бързото отдръпване на подсъдимия от момчето, прибирането на ножа, както и реакцията на Д. към отправените упреци от страна на присъстващите, показваща придържане към същата линия на поведение на строг възрастен. От съществено значение са и подробно възпроизведената характеристика на порезната рана, показваща, че не е бил приложен силен натиск, и най-вече - отсъствието на категорични доказателства, че подсъдимият Д. е започнал изпълнително деяние за умишлено убийство, като е плъзнал ножа върху шията на жертвата. Обобщено, въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила при допускане, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства, опорочаващи фактическите изводи в решението и предпоставящи неговата отмяна. Оплакването за нарушение на материалния закон е обосновано изцяло с отхвърленото твърдение за съществени процесуални нарушения, поради което също следва да бъде оставено без уважение. По жалбата на защитника на подсъдимия Д. Д. Жалбата е неоснователна. На първо място касационната проверка отхвърли твърдението за липса на мотиви, съобразени с чл.305, ал.3 от НПК. Нормата е относима към съдържанието на присъда, докато за въззивното решение е приложим стандарта на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК. Той е спазен от второстепенния съд, включително в атакуваната с жалбата част относно увеличения размер на наказанието, където съдът е отстъпил от демонстрирания обстоятелствен стил на изложение. На л.179 от проверявания акт са изложени кратки, но достатъчни мотиви, обуславящи решение на съда да увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Описани са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, рефлектиращи върху степента на обществена опасност на деянието и дееца, след което санкцията е индивидуализирана с оглед целите на наказанието. Обемът наказателна принуда отново е ориентиран под средния с отчитане на превес на смекчаващите обстоятелства, което прави възражението на защитата за тяхното подценяване неоснователно. Въззивната инстанция е обяснила и защо увеличава продължителността на изпитателния срок по чл. 66 от НК от три на пет години - за да засили корекционния потенциал на наложеното наказание лишаване от свобода – една легитимна предупредителна цел, произтичаща от чл. 36, ал.1 от НК , която не бива да бъде пренебрегвана чрез удовлетворяване на претенцията на касатора за по-къс изпитателен срок. На следващо място въззивният съд законосъобразно е увеличил уважената част от предявения от пострадалия граждански иск от 3000 на 6 000 лева, ведно с лихви, такси и разноски. Съдебният състав се е позовал на допълнително установени данни за понесените от К. Д. неимуществени вреди, произтичащи от причинения му постравматичен стрес. Ирелевантно е възражението на защитника, че пострадалият не се е лекувал отговорно, тъй като генезисът на страданията е установен несъмнено в противоправното поведение на подсъдимия без каузален принос на пострадалия гражданския ищец. На трето място, неоснователно е и твърдението, че въззивната инстанция не е била сезирана със съответен протест или жалба от частния обвинител, поради което не имала процесуално право да увеличи тежестта на наказанието. От съдържанието на въззивния протест и на жалбата на повереника на частния обвинител е ясно, че с тях се настоява подсъдимият да бъде осъден за престъпление по чл.115 от НК във връзка с чл.18, ал.1 от НК – опит за умишлено убийство. Отправено е искане за утежняване положението на подсъдимия, което е очевидно чрез сравнение между санкционната част на нормата на чл. 115 от НК и тази на чл. 144, ал.3 от НК. Ето защо втората инстанция не е нарушила разпоредбата на чл.337, ал.2 от НПК, като е увеличила наложеното на подсъдимия наказание. Настоящият съдебен състав споделя разбирането, че за да бъде съответен, сезиращият акт по чл.337, ал.2 от НПК не трябва да съдържа изрична и детайлна конкретизация на искането за увеличаване на наказанието. Забраната за влошаване на положението на подсъдимия гарантира пълноценното упражняване на правото му на жалба, което би било поставено в риск, ако би било възможно втората инстанция, само по негова жалба, да разшири обема на наказателната принуда. Очевидно конкретният казус е относим към различна хипотеза, тъй като и с протеста, и с жалбата на повереника на частния обвинител, се претендира осъждане, предвиждащо минимална санкция, надхвърляща максимално предвидената за приложения от първостепенния съд текст. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217 от 16.07.2018 г. по внохд № 173/2017 г по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.