Р Е Ш Е Н И Е № 109 София, 22.10.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 19.09.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА дело № 3183/2017 година Производството е по член 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№5448/09.06.2017г.,подадена от М. Д. Д. и Р. Ю. Д.,чрез пълномощника им адвокат В. Г. Д.,против решение №193/05.05.2017г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№167/2017г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №186/17.03.2016г. по гр.д.№2373/2015г. по описа на Велинградски районен съд,и вместо него е постановено:осъжда М. Д. Д. и Р. Ю. Д. да премахнат незаконната ограда построена на границата на имотите с пл. номера 228 и 179 и да преустановят неоснователните действия пречещи на ищците за упражняват правото на собственост върху придаваемото по регулация към пл.№228 дворно място от 104 кв.м,представляващо част от имот с пл.№179 от кв.14 по плана на [населено място]. В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна. С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че по делото не се спори относно обстоятелставата,както следва:че ищците Д. А. Е. и съпругата му А. М. Е.,са собственици на дворно място от 275 кв.м,съставляващо имот пл. №228 в кв.14 по плана на [населено място],ведно с построената в същото дворно място двуетажна жилищна сграда,съгласно нотариален акт №88/2000г. за признаване правото на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка,а ответниците М. Д. Д. и Р. Ю. Д.,съгласно нотариален акт №143 от 28.12.1995г. са придобили в режим на СИО,чрез покупко-продажба съседния на ищците имот с пл.№179 от кв.14 по плана на [населено място] с площ от 280 кв.м,както и че по повод предвижданията на регулационния план на [населено място] от 1989г.,според който е образувано УПИ ХІ-227,228 от кв.14,е имало съставен Протокол №02.02./13.12.2000г. на Комисията по чл.265 от ППЗТСУ за оценка на придаваемото се по регулация дворно място от 104 кв.м от имот пл.№179 към парцел ХІ-227,228 от кв.14 по плана от 1961г.,като стойността на придаваемото дворно място е в размер на 312 лева,което се установява и от влязлото в сила на 04.06.2001г. Решение по гр.д №59/2001г. по описа на Велинградски районен съд.Съдът е посочил,че видно от приложената вносна бележка от 16.10.2001г.-л.31 се установява, че е налице доказателство за плащане от страна на придаваемото се място от имота на Д. от 104 кв.м,тъй като в долния край на тази вносна бележка е изписано”К. Е. по реш./27.06.2001г. на РАЙ.СЪД ВГ”.Въпреки ,че при анализа на свидетелските показания,съдът е стигнал до извода,че съгласно същите не се установява ищците да са влезли във владение в имота, предмет на регулацията,както и че извършеното от тях плащане е направено след изтичане на срока,предвиден в параграф 6,ал.2 от ПР на ЗУТ,независимо от това,след като ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по регулация за процесната част от дворното място-104 кв.м, на 30.12.2008г. с №69,т.І,рег.№235,дело №69/2008г. /лист 4 по делото/,който акт не е бил оспорен от ответниците,въпреки че в отговора си последните излагат доводи,че този акт е незаконосъобразен,тъй като липсват предпоставките за издаването му,но няма последващи процесуални действия от тяхна страна,и те не са провели процедурата по оспорването му,е приел,че този документ легитимира ищците като собственици на придаваемото се място от 104 кв.м,където е построена ограда,препятстваща придвижването на ищците в собствения им имот.Във връзка с този си извод,съдът е посочил,че след като има извършено плащане,има издаден нотариален акт по регулация,който не е оспорен по надлежния ред,то няма основание за позоваване,че имота е придобит по давност от ответниците при хипотезата,че има реализирана процедура по плащане,и че същия не е владян от ищците. С определение №208/20.04.2017г. по настоящото дело,е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос относно доказателствената сила на констативен нотариален акт,в случая за придаваем имот по регулация,издаден на собственика на парцела,към който се придава друг имот,може ли да се оспорва от собственика на придаваемия имот,без за това доказване да важат правилата за оспорване на документ/член 193 ГПК/,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. По правния въпрос,по който е допуснато касационното обжалване: Съгласно приетото със задължителната практика на ВКС-Тълкувателно решение №11/2012г. на ОСГК на ВКС- Нотариалният акт,с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на член 587 ГПК,не се ползва с материална доказателствена сила по член 179,ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи и факти.При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна,без да намира приложение редът на член 193 ГПК.В случая,нотариалното производство,което е едностранно и не разрешава правен спор,то нотариалният акт по член 587 ГПК,удостоверяващ правото на собственост,може да бъде оспорван от всяко лице,което има правен интерес да твърди,че титулярът на акта не е собственик.Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,противопоставими на тези на титуляра на акта,така и в опровергаване на фактите,обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване,че признатото право на собственост се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.Следователно,за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже,че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.Това оспорване не се развива по правилата на член 193 ГПК,тъй като не касае истинността на документа нотариален акт,а съществуването на удостовереното с него право,като оспорващата страна,която не разполага с документ за собственост носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право,а когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота/било те конститутивни или такива по правна сделка/,то разпределението на доказателствената тежест ще се извърши на член 154,ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право. По основателността на касационната жалба: С оглед това разрешение на правния въпрос,обжалваното въззивно решение е неправилно. Видно от изложеното с решаващите мотиви,въззивният съд е приел,че след като ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация №69 от 30.12.2008г./лист 4 от делото/ за собственост на придаваемите 104 кв.м,същите се легитимират като собственици на придаваемото се място,където е построена оградата,препятстваща упражняването на правото им на собственост върху имота,въпреки направените възражения и наведените от ответниците доводи,изложени още в отговора на исковата молба,че не са били налице предпоставките за снабдяване с констативния нотариален акт и същият е незаконосъобразен.За да достигне до този извод,обосноваващ основателността на заявената от ищците претенция,съдът се е позовал на липсата на оспорване на този констативен нотариален акт от страна на ответниците,настоящи касатори, по надлежния за това ред,а именно съгласно предвиденото в разпоредбата на член 193 ГПК,като съответно не е проведена процедура по оспорването му.След като,както бе посочено по-горе,съгласно цитираната задължителна практика на ВКС, констативният нотариален акт,удостоверяващ правота на собственост се ползва с формална доказателствена сила до доказване на неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост,то така направените изводи от съда в тази връзка са неправилни. Ето защо,обжалваното решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,който следва да обсъди всички доводи и възражения на страните,след разпределяне на доказателствената тежест за това,съобразно предвиденото в ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС,да прецени всички доказателства по делото,с оглед оборването на формалната доказателствена сила на акта,също така установените факти по същество ,обуславящи изхода на спора. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №193/05.05.2017г. на Пазарджишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№167/2017г. по описа на съда и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: