2 Р Е Ш Е Н И Е № 148 С., 19.04. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 13 април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Светла Димитрова при участието на секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 1130/2010 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 124 от 02.02.2011 год. по касационна жалба на Й. А. Г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 17.03.2010 год. по гр. дело № 30/2008 год., с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като погасен по давност, отхвърлен е и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ като неоснователен и е потвърдено решение от 23.10.2007 год. по гр. дело № 20922/2007 год. на С. районен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6000 лв. за периода 10.08.2006 г. - 10.02.2007 г. и иска по чл. 86 ЗЗД за 500 лв. за периода от 10.08.2006 г. до 10.11.2006 год. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос - прилага ли се разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК (чл. 34, ал. 2 ГПК /отм./), когато процесуалният документ, в случая искова молба, е депозиран по пощата. В касациноната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на процесуалната норма на чл. 34, ал. 2 ГПК (отм.). Съдът не е съобразил, че исковата молба е била изпратена по пощата и неправилно е приел, че иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е погасен по давност, като заведен извън сроковете по чл. 358 КТ, а останалите искове са неоснователни. Прави искане решението да бъде отменено като неправилно и делото върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представя съдебна практика, с която обжалваното решение влиза в противоречие по поставения правен въпрос. Ответникът [фирма][населено място] не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Според разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ГПК (отм.), аналогична разпоредба чл. 62, ал. 2 ГПК в сила от 01.03.2008г., срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срок. Когато едно процесуално действие е извършено в писмена форма (предявяване на иск - с искова молба) и това писмено изявление е подадено своевременно в пощата или куриерска служба, но процесуалният документ постъпи в съда известно време след последния ден на срока, срокът по силата на закона е възстановен. Съдът е длъжен да зачете датата, на която процесуалният документ е постъпил в пощата, и ако той е подаден своевременно, срокът не се счита пропуснат. В този смисъл е постоянната съдебна практика, установена и с представените от жалбоподателя - определение по ч.гр.д. № 118/2009 г. на ВКС; определение по ч.т.д. № 115/2009 г. на ВКС; определение по ч.гр.д № 74/2009 г. на ВКС; определение по ч.т.д. № 546/2008 г. и определение по ч.т.д. № 316/2009 г. на ВКС. С обжалваното решение съдът не е зачел пощенски плик, с който исковата молба е изпратена по пощата и като съобразил датата, на която исковата молба е заведена в съда е приел, че същата е подадена след изтичането на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, като основание да отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като погасен по давност. С оглед изхода на спора по този иск, съдът не уважил и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Решението е неправилно и постановено в противоречие със постоянната съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос. Видно от доказателствата по делото исковата молба по предявени в обективно съединение искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ с приложенията, е постъпила в деловодството на първоинстанционния съд под № 32010 на 11.10.2006 год., изпратена по пощата на 09.10.2006 год. - пощенско клеймо на пощенския плик. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, исковете по трудови спорове за отмяна на дисциплинарно наказание се предявяват в двумесечен срок, а съгласно ал. 2, т. 1 на същата разпоредба, срокът започва да тече от деня, в който на работника или служителя е била връчена заповедта за дисциплинарно наказание. Процесната заповед е била връчена на ищеца на 10.08.2006 год. и двумесечният срок е изтекъл на 10.10.2006 г., вторник, работен ден. Исковата молба с приложенията е изпратена по пощата на 09.10.2006 год. и с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ГПК (отм.) е подадена в двумесечния срок. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение от 17.03.2010 год. по гр. дело № 30/2008 год. на С. градски съд. ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на С. градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ