Р Е Ш Е Н И Е
№ 350
София, 17 септември 2013година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Пенка Маринова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н.дело № 1133/13година
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура-гр.Добрич. срещу въззивна присъда № 9 от 02.04.2013год., постановена по в.н.о.х.д. № 26/13г. на Добричкия окръжен съд. В протеста и в допълнението към него е релевирано основанието за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Излага се довода, че въззивната инстанция е допуснала съществени процесуални нарушения в дейността си по анализ на събраните по делото доказателства. Съдът неправилно е интерпретирал доказателствата, като избирателно е дал вяра на тези, които оневиняват подсъдимия, а други, които подкрепят тезата на обвинението, е игнорирал. Прави се искане за отмяна на протестираната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, като счита, че присъдата е правилна и законосъобразна, тъй като не е установено по категоричен начин подсъдимият да е извършил измамливи действия.
Защитникът на подсъдимия изразява становище лично и в писмен вид за неоснователност на протеста и моли да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 18 от 08.06.2011год. по нохд № 1235/2009 год. Добричкият районен съд е признал подсъдимия И. Т. Д. за виновен в това, че през м.януари 2008г. в [населено място], чрез използване на документ с невярно съдържание -фактура № 42/15.01.2008г., издадена от [фирма], получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 213 840лв, собственост на [фирма] - [населено място] с материално отговорно лице Н. Х. Ц., с намерение да ги присвои, като имуществото е в големи размери, поради което и на основание чл. 212, ал. 4, пр. 1, във вр. с чл. 212, ал.1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години.
На основание чл. 212, ал. 7, във вр. с ал. 4, пр. 1 и във вр. с ал. 1 от НК съдът е лишил подсъдимия от правата по чл. 37, ал. І, т. 6 и т. 7 от НК - да заема държавна или обществена длъжност, свързана със съставяне и боравене с документи, както и да упражнява професия или дейност, свързана с боравене с документи и стоково-материални ценности за срок от пет години от датата на влизане на присъдата в сила.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подс. Д., с доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.
Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка по внохд № 356/2011г. по описа на Добричкия окръжен съд, който постановил нова оправдателна присъда, която е била отменена с решение № 348 по н.д. № 1087/2012г. по описа на ВКС на Р България, с констатации за допуснати нарушения на процесуалния закон. Делото е върнато на ОС-гр. Д. за ново разглеждане от друг състав на съда. По внохд № 26/2013год. Добричкият окръжен съд провел съдебно следствие, в хода на което допълнил доказателствената съвкупност чрез повторен разпит на подсъдимия и свидетелите Д. Д., Д. С. и изслушване на назначената съдебно-счетоводна експертиза, след което обсъждайки доказателствата по делото, е стигнал до различни от първоинстанционния съд фактически и правни изводи.
С постановената по делото на основание чл. 334, т. 2, във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК нова въззивна присъда № 9 от 02.04.2013год. е отменена обжалваната първоинстанционна присъда и подсъдимият И. Т. Д. е признат за невиновен в това, че през м.януари 2008г. в [населено място], чрез използване на документ с невярно съдържание -фактура № 42/15.01.2008г., издадена от [фирма], получил без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 213 840 лв., собственост на [фирма] -гр.С. с материално отговорно лице Н. Х. Ц., с намерение да ги присвои, като имуществото е в големи размери, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал. 4, пр. 1, във вр. с чл. 212, ал. 1 от НК.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира касационния протест за неоснователен.
Видно от съдържанието на допълнението към протеста, касационните доводи на прокурора, от една страна, се свеждат до необоснованост на фактическите положения приети от втората инстанция, което съгласно закона /чл. 348 ал. 1 НПК/ и утвърдената практика, не е касационно основание за проверка на съдебните актове, а от друга страна се излага довода за недостоверност на показанията на свидетеля Д. С.. Излага се вероятностно предположение за заинтересованост на свидетеля Д. С. подсъдимият да бъде оправдан с довода, че С. е получил цялата сума предмет на обвинението, дължима му от Д. от предишни търговски взаимоотношения, както и че отношенията на С. с Д. се били влошили.
Законосъобразността на въззивната присъда се оспорва от държавното обвинение и с довода за наличие на правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил протестирания съдебен акт.
При проверката по делото се установи, че след нов, собствен анализ на доказателствата, Добричкият окръжен съд е достигнал до обратния извод на този, направен от първоинстанционния съд, относно основните въпроси, които съдилищата решават по наказателните дела – има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно и съставлява ли деянието престъпление.
В изпълнение на задължението си по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305 ал. 3 НПК проверяваният съд е изложил в мотивите към новата си присъда съображения, кои доказателства приема за достоверни и кои, и защо отхвърля като недостоверни. Тази преценка е суверенно право на съда и не подлежи на касационен контрол. По въведеното касационно основание за допуснато съществено процесуално нарушение на съда в оценката му по фактите, настоящият състав провери и дали при формирането на вътрешното убеждение не е допуснато процесуално нарушение свързано с превратно тълкуване на обсъжданите гласни доказателства, дали е подложен на цялостна проверка обжалвания първоинстанционен съдебен акт, както и другата процесуална регламентация на доказателствения процес по НПК. Такова нарушение не се установи. В съответствие с изискванията на процесуалния закон, решението за липсата на извършено от подсъдимия Д. деяние, предмет на обвинението, е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Решаващата по фактите втора инстанция е приела за установена следната фактическа обстановка:
В периода 2002-2007год., когато свидетелят Д. Д. развивал дейност като частен земеделски производител се запознал с подсъдимия Д. и със св.Д. С., който от своя страна бил представител на фирма [фирма]-гр.Д., чрез която развивал стопанска дейност.
На 02.08.2007 г. бил сключен договор за продажба на бъдеща продукция между [фирма]-гр. Д., с представител свидетеля Д. С. като купувач и свидетеля Д. Д. като продавач с предмет покупко-продажба на 70 тона слънчоглед, собственост на продавача, с договорена цена 29 400 лв. Продавачът –Д. Д. се е задължил да достави стоката до 25.08.2007г., като с разходен касов ордер, подписан от него на 02.08.2007г., той получил в брой от [фирма]-гр.Д. сумата 56 000 лв. На 02.08.2007г. свидетелят Д. като земеделски производител подписал и запис на заповед, с която поел задължение към [фирма], представлявано от св. Д. С. да върне сумата от 56 000 лв.
Развивайки дейността си по производството на селскостопанска продукция, св.Д. натрупал парични задължения към различни лица, включително и към св. Д. С.- управител на [фирма]-гр.Д.. По съвет на последния, Д. закупил търговското предприятие, регистрирано в търговския регистър като [фирма]. Той регистрирал ЕТ по ЗДДС, открил сметка в [фирма] клон-Д., като със съгласието на св.Д. С., документите и отчетите по ЗДДС се оформяли от свидетелката С. М., работеща при С. като счетоводител.
През м.януари 2008г. свидидетелят Н. Х. Ц., управител на [фирма] - [населено място] искал да закупи около 250-300 тона слънчоглед, който съгласно договорка със св. Ф., управител на [фирма]–гр.София, следвало да достави в база на „Папаз олио” в [населено място]. По повод на това, свидетеля Ц. се свързал с подсъдимия Д., когото познавал, както и с други партньори. След известно време Д. уведомил Ц., че е намерил производител, който разполага с 400 тона слънчоглед на склад, визирайки свидетеля Д.. Ц. и Д. се уговорили за цената на слънчогледа, както и за комисионната, която подсъдимият е следвало да получи за посредничеството и доставката на стоката в [населено място]. За да преведе сумата по банков път, Ц. поискал от подсъдимия да му изпрати по факс фактура за сделката, която да послужи за изплащане на сумата.
Подсъдимият предоставил необходимите за съставянето на фактурата данни на св.Д., а също и му разяснил постигнатата договорка с Ц..
В офиса на свидетелката С. М.-счетоводител била съставена фактура № 42/15.01.2008г., в която ръкописният текст бил изписан от нея, а подписът за доставчик положен от св.Д.. Като доставчик във фактурата фигурирал [фирма], а като получател - [фирма] - [населено място], с предмет на сделката- 220 тона слънчоглед с обща цена 213 840 лв. След изготвянето на фактурата, св. Д. по факсимилен апарат от пощата я изпратил на св.Ц.. Научавайки за изготвената фактура, подсъдимият уведомил по телефона Ц. и заявил, че се очаква превода на договорената сума. Сумата от 213 840 лв. Ц. превел по банковата сметка на ЕТ на свидетеля Д. Д., посочена във фактурата.
Два дни след превода на сумата свидетелите Ц. и Ф. пристигнали в [населено място], за да приемат договорения слънчоглед. Подсъдимият също отишъл в базата на „Папаз олио” [населено място] като посредник по сделката. Камиони с договорената стока обаче не пристигнали, като Д. уверявал свидетелите, че сигурно нещо се е случило, за да се бавят. На следващия ден подсъдимият и свидетелят Ц. отишли отново до бензиностанцията в [населено място], където пристигнал само един камион. Вдигайки платнището на ремаркето, подсъдимият заявил, че слънчогледът е с лошо качество и не бил приет от свидетеля Ц., който се ядосал от така развилата се ситуация, а подс.Д. го уверил, че ще оправи нещата. Тъй като в продължение на два-три дни Ц. не получил обаждане, се свързал с подс.Д., който му заявил, че въпреки опитите си, не може да се свърже с доставчика Д.. Ц. пристигнал в [населено място] и заедно с подс.Д. посетили [населено място], за да потърсят Д.. Установявайки, че Д. не е там, се върнали в [населено място], където от директора на банката свидетелят Ц. получил телефона на Д.. При проведения разговор Д. излъгал св.Ц., че е извън България. Междувременно подсъдимият се обадил на свидетеля Д., като му заявил, че сделката с - [фирма] - [населено място] трябва да се осъществи.
Въпреки водените разговори между Ц., подс.Д., св.С. и св.Д., които уверявали първия, че ще му бъдат върнати парите, това не е сторено.
Сумата от 213 840 лв. с наредител - [фирма] - [населено място] постъпила на 18.01.2008г. по сметка № IBAN BG 20 BUIB 78771008356300 на [фирма]. На същата дата в [фирма] –клон [населено място] било оформено нареждане разписка за теглене от тази сметка на сумата от 120 000лв, от която сума фактически и реално изброени съгласно касовия дневник на банковия клон били 19 999лв, а за останалите 101 001лв. била оформена вносна бележка за внесена по депозитна сметка на името на Д..А.Д. - IBAN BG 75 BUIB 78774009503300. Отново на 18.01.2008г. от клон на [фирма] в [населено място] от личната си депозитна сметка IBAN BG 75 BUIB 78774009503300 Д. изтеглил сумата от 100 000 лв., а на 21.01.2008г. с оформена нареждане разписка от клон на „Сибанк” в [населено място], Д. изтеглил сумата 92 680 лв от сметка № IBAN BG 20 BUIB 78771008356300 на [фирма]. От така изтеглените пари Д. Д. погасил дълга си в размер на 100 000 лв. към свидетеля Д. С. като му ги предал лично в неговия автомобил.
Отделно от това по повод на натрупани дългове от преди 2007г., св.Д. бил взел паричен заем и от А. А. Г., като на същото лице по повод на този дълг св.Д. продал недвижим имот в [населено място], обл. Русе, негова и на майка му собственост. На 03.10.2007г. св.Д. С. закупил този имот от А. А. Г. и след като получил дължимата сума от св.Д., той предприел действия по снабдяване с необходимите документи, за да прехвърли имота на Д., включително и му върнал подписания от Д. запис за заповед за дълга по договора от 2007г.
Изложената фактическа обстановка въвзвиният съд е приел за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и базирайки се на заключението на вещото лице по изготвената и приета от него съдебно –счетоводна експертиза.
При тази фактическа обстановка въззивният състав е счел, че инкриминираното с обвинителния акт деяние за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 212, ал. 4, във вр. ал. 1 от НК от обективна и субективна страна е несъставомерно, защото той не е използвал неистински, преправен или документ с невярно съдържание и не е получил без правно основание чуждо движимо имущество с намерението да го присвои.
Правнозначимите факти в подкрепа на тези изводи са надлежно установени в дейността на въззивния съд и не е нарушен редът по събиране и оценката им. Поради изложеното настоящият състав намира, че в мотивите на проверяваната въззивна присъда релевантните доказателствени материали са обсъдени всестранно, обективно и пълно, от което следва, че принципните процесуални изисквания за надлежно формиране на вътрешното убеждение на съда, в конкретния случай, са били спазени.
Вярна е констатацията на съда, че е изготвен документ с невярно съдържание – инкриминираната фактура№ 42/15.01.2008год., но неин автор не е подсъдимият Д., а носи подпис на друг правен субект-свид. Д., удостоверил в нея неверните обстоятелства, че посоченият за доставчик [фирма] има в наличност търсеното от - [фирма] - [населено място] количество селскостопанска продукция. Свидетелят Д. е бил наясно, че към инкриминирания период не притежава нужното /земеделски площи, техника и т.н./, за да произведе, респ. да продаде договореното количество слънчоглед, което е фактурирано по количество и доставна цена. От друга страна, подсъдимият Д. не е използвал така съставения документ с невярно съдържание и от доказателствата по делото съдът не е установил, той да е получил неправомерно неследващо му се чуждо имущество или да са налице негови измамливи действия, които да са мотивирали пострадалото дружество да извърши акт на имуществено разпореждане. Напротив, установено е обратното, а именно, че сумата от 213 840 лв. е била преведена и постъпила в сметка на ЕТ на св.Д. и той се е разпоредил с парите, превеждайки част от тях по негова лична депозитна сметка, а с другата част е върнал дълга си към св.Д. С..
При това Окръжният съд правилно се е позовал и на приетото като писмено доказателство банково извлечение от движение по сметката на [фирма] и на депозитната сметка на свидетеля Д., за периода от 18.01.2008 г.-21.01.2008 година. Данните за движението по сметките /проследени и от заключението на счетоводната експертиза/ удостоверяват факта на превеждане на сумата от 213840.00 лв. от [фирма] -гр.С. на [фирма], както и на последвалите банкови операции, извършени лично от Д. по изтеглянето на сумите, което опровергават показанията му, че тя е теглена в присъствието на Д. на два пъти на една и съща дата от клоновете на банката в [населено място] и [населено място], което е дискредитирало доверието на съда в частта на показанията му, че е предал на подсъдимия /оспорено от последния/ цялата изтеглена сума. За да не възприеме за достоверни показанията на Д., по съпричастността на подсъдимия към предявеното му обвинение, съдът се е позовал и на установените обстоятелства, че Д. е успял непосредствено след като е изтеглил сумата от банката да върне паричния си дълг от сто хиляди лева на свид. С., както и че веднага след изтеглянето на инкриминираната сума на 28.01.2008год. той е прехвърлил търговското предприятие [фирма] на трето лице, наред с търговските му активи и пасиви и неизпълнението на задължението му за доставка към [фирма] -гр.С..
Ето защо, изводите на Добричкия окръжен съд, че не са налице необходимите признаци от състава на престъплението документна измама по смисъла на чл. 212, ал. 4, във вр. с ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна по обвинението срещу Д., са правилни и законосъобразни и поради липсата на релевираните основания за отмяна, касационният протест следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, ІІІ-то н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 9 от 02.04.2013год., постановена по в.н.о.х.д. № 26/13г. на Добричкия окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|