Р Е Ш Е Н И Е № 193
Гр. София, 12 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП И. СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 777/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационен протест на прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас срещу въззивно решение № 115/15.02.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 117/2018 г., по описа на Апелативен съд- Бургас, в който се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и се прави искане за увеличаване на наложените на подсъдимите наказания. В протеста се сочи, че продължителността на наказателното производство сама по себе си не може да обуслови налагането на занижените по размер наказания, определени в решението на апелативната инстанция, както и че компенсация за това следва да бъде търсена по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който в актуалната си редакция предвижда обезщетение за нарушаване на изискването за разглеждане на делата в разумен срок.
Срещу въззивното решение е постъпила и жалба от частните обвинители и граждански ищци С. К. Х., лично и като майка и законна представителка на малолетния М. М. Х. и непълнолетната С. М. Х., от А. А. Х. и Ф. А. Х., чрез упълномощените повереници адв. Р., адв. П. и адв. Д., в която се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се прави искане за увеличаване на размера на наложените на подсъдимите наказания /“независимо от приетата правна квалификация на деянието“/ и за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, като се счита, че това няма да доведе до влошаване положението на подсъдимите, поради това, че след отмяната на първата присъда е повдигнато ново обвинение, в резултат на проведено допълнително разследване, на базата на което е внесен и нов обвинителен акт.
Срещу решението на въззивния съд са постъпили касационни жалби и от подсъдимите по делото, чрез техните защитници, както следва:
От адв. С. К., в качеството на служебен защитник на подсъдимия М. М. Г., в която са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, алтернативно за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на предявената спрямо него гражданска претенция, или като втора алтернатива – за намаляване на размера на наложеното наказание до три години и осем месеца и намаляване на присъденото обезщетение за вреди.
В жалбата на защитата се сочи, че касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е допуснато от въззивния съд чрез неуважаване на искането за разсекретяване на мотивите към присъдата, препис от които не е бил връчен на защитата, като съдът е определил едномесечен срок за запознаване от страните, което е препятствало възможността за организиране на адекватна защита. Отделно се сочат нарушения при формулировката на обвинението, изразяващи се в липса на конкретизация на действията на всеки един от подсъдимите, довели до причиняването на телесната повреда, от която е настъпила смъртта, както и неправилна оценка на събраните по делото доказателства и липса на отговор на възраженията на защитата.
Наложеното на подсъдимия наказание се преценява като прекомерно тежко и несъответно на тежестта на деянието, както и определено в нарушение на забраната за reformatio in pejus, като защитата счита, че максимално допустимото наказание е в рамките на определеното с присъда № 23/18.09.2013 г. по н.о.х.д. № 137/2013 г., по описа на Окръжен съд-Кърджали, тъй като същото е било отмерено в съгласие с исканията на прокурора и частните обвинители.
От адв. М., в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия М. Х., в която се релевират всички касационни основания и се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, респективно за отхвърляне на предявения срещу него граждански иск, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав или за намаляване на наложеното наказание и определеното обезщетение за вреди. В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, изразяващи се в липса на конкретизация на действията на подзащитния му при извършване на деянието и едностранчива оценка на доказателствата, като се сочи, че са били кредитирани само събраните в полза на обвинението, а оправдателните доказателства са игнорирани. Наложеното наказание се оценява като прекомерно тежко и в нарушение на забраната за влошаване положението на подсъдимия, тъй като е определено по-високо по размер наказание от това по присъда № 23/18.09.2013 г. по н.о.х.д. № 137/2013 г., по описа на Окръжен съд-Кърджали, която не е била протестирана от прокурора.
От адв. Е. П., в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия Г. С. М., с наведени касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск, предявен срещу него, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав или за намаляване на наложеното наказание. В жалбата, в полза на касационните основания, са изложени идентични аргументи като посочените в жалбата на подсъдимия Х..
От адв. В., в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия Е. Ю. Х., в която е релевирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и се прави искане за намаляване на наказанието на подзащитния му до размер близък до периода на предварителното му задържане, или чрез прилагане на чл.55 от НК се определи наказание от три години лишаване от свобода, изтърпяването на което да се отложи с изпитателен срок от пет години, като се отчете прекомерната продължителност на производството.
От адв.С. З., в качеството на упълномощен защитник на подсъдимия Б. Н. Ю., в която се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК и се прави искане за намаляване на наложеното наказание на подзащитния й, и прилагане на института на условното осъждане.
В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа касационния протест с направеното в същия искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, с цел увеличаване на наказанията на подсъдимите, които намира за прекомерно занижени.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци, адв. П., пред ВКС поддържа подадената от името на доверителите си касационна жалба и направеното искане за увеличаване на наказанията на подсъдимите, включително и чрез прилагане на по-тежка правна квалификация. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци, дав. Д. поддържа становището на адв. П., като акцентира върху тезата, че забраната за влошаване положението на подсъдимия не се отнася до случаите когато делото е върнато в досъдебната фаза на производството и след разследване е повдигнато ново обвинение. В реплика към пледоариите на защитата заявява, че първото решение на ВКС не съдържа указания за правната квалификация на деянието, като единствено се указва да се обсъди въпроса с нарушаване забраната за влошаване на положението на подсъдимите.
Гражданският ищец и частен обвинител А. Х. поддържа позицията на упълномощените повереници.
В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия М. Х., адв. М. поддържа касационната жалба с направените искания за оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наложеното наказание с прилагане на чл.66 от НК. Застъпва тезата, че правната квалификация по чл.116 от НК е неприложима по съображения, изложени в първото касационно решение.
Подсъдимият М. Х. заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан. В последната си дума пред ВКС моли да не влиза в затвора.
Пред ВКС служебно назначеният защитник на подсъдимия М. Г., адв. К. поддържа касационната жалба по подробно изложените в същата съображения и с направените алтернативни искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наложеното наказание.
Подсъдимият Г. в последната си дума пред ВКС заявява, че е невинен и моли да се намали наложеното му наказание.
Пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Г. М., адв. П. поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи съобразно изложените в нея касационни основания, като се отмени атакуваното решение и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав, алтернативно, като се намали размера на наложеното наказание. Акцентира върху допуснатото нарушение при формулировката на обвинението, в разрез с тълкуването, възприето в ТР на ОСНК на ВКС , № 2/2002 г., на неправилната оценка на доказателствата от значение за авторството на деянието и на допуснатото нарушение на чл.305 от НПК. Отделно излага подробни съображения в подкрепа на явната несправедливост на наложеното наказание, което счита, че следва да се индивидуализира при условията на чл.55 от НК. Намира жалбата на частните обвинители и граждански ищци за неоснователна и счита, че следва да се отхвърли, поради липса на аргументи в подкрепа на направените искания и поради противоречие с предходното отменително решение на ВКС и дадените в същото указания по приложението на закона.
Подсъдимият Г. М., в последната си дума пред ВКС моли да се намали наложеното му наказание.
Защитникът на подсъдимия Б. Ю., адв. З. пред ВКС поддържа изцяло касационната жалба с довода за явна несправедливост на наложеното наказание, което намира за определено в нарушение на забраната за влошаване на положението на дееца.
Подсъдимият Б. Ю., в последната си дума пред ВКС моли за справедливо решение.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Е. Х., адв. В., пред ВКС моли да се уважи касационната жалба срещу въззивното решение, като се солидаризира със становището на останалите защитници за несъобразяване с отменителното решение на ВКС и за нарушение на забраната за влошаване на положението на подсъдимия. Акцентира върху продължителността на наказателното производство, която не е намерила отражение в размера на наказанието и моли за прилагане на разпоредбата на чл.66 от НК след редукция на наказанието. Намира протеста и жалбата на частните обвинители и граждански ищци за неоснователни и моли да се отхвърлят.
Подсъдимият Е. Х., в последната си дума пред ВКС моли за справедливо решение.
Подсъдимият Д. С. пред ВКС се представлява от служебен защитник, адв. А., който застъпва становище за неоснователност на протеста на прокурора и жалбата на частните обвинители и граждански ищци, като намира исканията за увеличаване на наказанието на подсъдимия за незаконосъобразни. Наложеното на подзащитния му наказание определя като завишено, предвид оказаното от негова страна съдействие на разследващите органи и продължителността на процеса, поради което моли същото да бъде намалено, в контекста на намаляване на наказанията и на останалите подсъдими.
Подсъдимият Д. С., в последната си дума пред ВКС моли да се намали наложеното му наказание.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с Решение на ВКС, I НО, № 86/28.05.2018 г., постановено по н.д. № 128/2018 г. е отменено въззивно решение № 126/21.08.2017 г., по в.н.о.х.д. № 67/2017 г., постановено от Апелативен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав.
С отмененото от ВКС въззивно решение № 126/21.08.2017 г. на Апелативен съд- Бургас е изменена присъда № 97/04.11.2016 г., по н.о.х.д. № 35/2015 г., по описа на Ямболски окръжен съд, като са увеличени наложените на подсъдимите с присъдата наказания, за извършено от тях престъпление по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК, съответно на подсъдимия С. – на единадесет години лишаване от свобода, на подсъдимите Х., Г., М. и Х. – на по дванадесет години лишаване от свобода и на подсъдимия Ю. – на тринадесет години лишаване от свобода, като на всички подсъдими е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанията и присъдата е отменена в частта, в която е определено същите да се изтърпят в затвор. С въззивното решение е увеличен размера на присъдените обезщетения за вреди в полза на гражданските ищци, съответно в полза на А. и Ф. Х. – на по 100 000 лв., в полза на М. и С. Х., първия чрез неговата майка и законна представителка С. Х., а втората като непълнолетна лично и със съгласието на майка си С. Х. – на по 180 000 лв., както и са присъдени държавни такси, съответни на увеличените обезщетения. В останалата част присъдата е била потвърдена.
С първоинстанционната присъда № 97/04.11.2016 г., по н.о.х.д. № 35/2015 г., по описа на Ямболски окръжен съд шестимата подсъдими са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК, като са им били наложени наказания лишаване от свобода, определени при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, както следва: на подсъдимия С. – седем години лишаване от свобода, на подсъдимите Х., Г., М. и Х. – по осем години лишаване от свобода, за всеки един от тях, на подсъдимия Ю. – девет години лишаване от свобода. Подсъдимите са оправдани по обвинението по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.20, ал.2 от НК. Със същата присъда шестимата подсъдими са осъдени да заплатят в полза на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди от деянието по чл.116 от НК – в полза на А. и Ф. Х. – 70 000 лв, в полза на С. Х., лично и като майка и законна представителка на С. и М. Х. – съответно 120 000 и по 150 000 лв., като гражданските искове са отхвърлени в останалата част до пълните предявени размери. В тежест на подсъдимите са възложени съответните разноски и държавни такси и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.
След като ВКС е отменил въззивно решение № 126/21.08.2017 г. на Апелативен съд- Бургас, при новото разглеждане на делото е постановено въззивно решение № 115/ 15.02.2019 г., по в.н.о.х.д. № 117/2018 г., на Апелативен съд- Бургас, с което е изменена присъда № 97/04.11.2016 г., по н.о.х.д. № 35/2015 г., по описа на Ямболски окръжен съд, като извършеното от подсъдимите деяние е преквалифицирано в престъпление по чл.124, ал.1, пр.2, вр. чл.129, ал.1 от НК, извършено при условията на независимо съпричинителство от всички подсъдими и същите са оправдани по обвинението по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.20, ал.2 от НК. Наложените с присъдата наказания лишаване от свобода са намалени, както следва: за подсъдимия С. – на три години и шест месеца, на подсъдимите Х., Г., М. и Х. – на по четири години лишаване от свобода, на подсъдимия Ю. – на пет години лишаване от свобода, като съдът е постановил наказанията на всички подсъдими да се изтърпят при първоначален общ режим и е отменил присъдата в частта, в която е постановено същите да се изтърпят в затвор. Присъдата е изменена и в гражданско-осъдителната част, като присъденото обезщетение за вреди в полза на непълнолетната С. Х. е постановено да се изплати лично на нея, със съгласието на нейната майка и законна представителка. В тежест на подсъдимите са възложени и разноските по делото. Присъдата е потвърдена в останалата част.
Настоящото касационно производство е образувано по протест и жалби от частните обвинители и граждански ищци и от подсъдимите /с изключение на подсъдимия С. / срещу последното въззивно решение № 115/ 15.02.2019 г., по в.н.о.х.д. № 117/2018 г., по описа на Апелативен съд – Бургас.
Хронологията на делото включва и предходни съдебни производства, както следва:
Първото съдебното производство по делото, образувано като н.о.х.д. № 5/2012 г., по описа на Окръжен съд – Кърджали е по внесен обвинителен акт срещу шестимата подсъдими, с който същите са предадени на съд по обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК. Същото е приключило с присъда № 13/19.12.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 5/2012 г., с която подсъдимите по делото са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.124, ал.1, пр.2, вр. чл.129, ал.2, извършено при условията на независимо съпричинителство, оправдани са по обвинението по чл. чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и т.11, пр.1, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК, и при условията на чл.54 от НК са им били наложени наказания, както следва: на подсъдимия С. – 4 години и 8 месеца лишаване от свобода, на подсъдимите Х. и Г. – по 4 години и 10 месеца лишаване от свобода, на подсъдимите М. и Х. – по 5 години лишаване от свобода, на подсъдимия Ю. – 5 години и 4 месеца лишаване от свобода. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на гражданските ищци А. и Ф. Х. – по 70 000 лв., в полза на С. Х. – 120 000 лв., в полза на С. и М., чрез тяхната майка и законна представителка сумите от по 150 000 лв., като гражданските искове са отхвърлени до пълните предявени размери.
По жалба на частните обвинители и граждански ищци / с искане за осъждане на подсъдимите по обвинението по чл.116 от НК и за увеличаване на наказанията на всички подсъдими/ и по жалби на подсъдимите е образувано въззивно производство и е постановено въззивно решение № 105/25.06.2013 г. по в.н.о.х.д. № 94 С/2013 г., с което присъдата на окръжния съд, № 13/19.12.2012 г., постановена по н.о.х.д. № 5/2012 г. е била отменена и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора.
След връщането на делото е внесен нов обвинителен акт, с който подсъдимите са предадени на съд по обвинение за престъпление по чл.124, ал.1, пр.2, вр. чл.129, ал.2 от НК, по който е образувано н.о.х.д. № 137/2013 г., по описа на Окръжен съд – Кърджали. Делото е приключило с присъда № 23/18.09.2013 г., с която подсъдимите са признати за виновни по предявеното обвинение по чл.124, ал.1, вр. чл.129, ал.2 от НК /съдебното производство е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, при признати обвинителни факти / и са им наложени наказания лишаване от свобода, както следва: на подсъдимите С., Х., Г., М. и Х. – лишаване от свобода за срок от по 3 години и 8 месеца, а на подсъдимия Ю. – лишаване от свобода за срок от 4 години. Подсъдимите са осъдени да заплатят обезщетения за неимуществени вреди в полза на гражданските ищци, съответно в полза на А. и Ф. Х. – по 70 000 лв., в полза на С. Х. – 120 000 лв., в полза на С. и М., чрез тяхната майка и законна представителка сумите от по 150 000 лв., като гражданските искове са отхвърлени до пълните предявени размери.
Срещу присъдата, по жалби на подсъдимите и на частните обвинители и граждански ищци, /с искане за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление и за увеличаване на наказанията на всички подсъдими/, е било образувано въззивно производство, приключило с решение № 237/13.01.2014 г., постановено по в.н.о.х.д. № 445/2013 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, наказателна колегия, с което присъдата на окръжния съд №23/18.09.2013 г., е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на окръжната прокуратура.
При извършеното допълнително разследване не са били установени нови факти от значение за обвинението. Назначената съдебномедицинска експертиза за причината за настъпване на смъртта на пострадалия съдържа идентични изводи като предходното заключение. След връщането на делото за ново разглеждане е внесен нов / трети по ред / обвинителен акт, по който е образувано н.о.х.д. № 134/2014 г., по описа на Кърджалийски окръжен съд, производството по което е прекратено, поради това, че съдът не е могъл да образува състав за разглеждането му и при условията на чл.43, т.3 от НПК, от ВКС е извършена промяна на подсъдността и същото е възложено за разглеждане на Окръжен съд – Ямбол.
По внесения нов обвинителен акт пред Окръжен съд – Ямбол е било образувано н.о.х.д. № 35/2015 г., с който шестимата подсъдими са предадени на съд по обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 и т.11, пр.1 вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 от НК. С присъда № 97/04.11.2016 г., по н.о.х.д. № 35/2015 г. на Окръжен съд-Ямбол подсъдимите по делото са били признати за виновни по предявеното им обвинение по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.20, ал.2 от НК /оправдани са относно квалифициращото обстоятелство деянието да е извършено с особена жестокост по чл.116, ал.1, т.6, пр.3 от НК / и са им наложени съответни наказания, както следва: на подсъдимия С. – седем години лишаване от свобода, на подсъдимите Х., Г., М. и Х. – лишаване от свобода за срок от по 8 /осем/ години, а на подсъдимия Ю. – лишаване от свобода за срок от 9/ девет/ години. Подсъдимите са осъдени да заплатят обезщетения за неимуществени вреди в полза на гражданските ищци, съответно в полза на А. и Ф. Х. – по 70 000 лв., в полза на С. Х. – 120 000 лв., в полза на С. и М., чрез тяхната майка и законна представителка, сумите от по 150 000 лв., като гражданските искове са отхвърлени до пълните предявени размери.
Настоящото касационно производство се движи по протеста на прокурора и жалбите на частните обвинители и граждански ищци и на петимата подсъдими / жалбата на подсъдимия С. не е допусната до разглеждане пред ВКС /срещу въззивно решение № 115/15.02.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 117/2018 г., по описа на Апелативен съд- Бургас.
Касационният протест и жалбите на частните обвинители и граждански ищци и на подсъдимите са подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни, поради което подлежат на разглеждане. Разгледани по същество, се прецениха, съответно протестът неоснователен по отношение на подсъдимия С. и частично недопустим за останалите подсъдими, а жалбите за неоснователни.
По жалбите на подсъдимите:
На първо място следва да бъде даден отговор на възражението от жалбите на подсъдимите за нарушение на забраната за влошаване на положението им / reformatio in pejus /, предвид указанията от предходното касационно решение за преценка на това обстоятелство от решаващия въззивен съд при новото разглеждане на делото. Доводът попада и в категорията съществени процесуални нарушения, поради което и на това основание подлежи на приоритетно разглеждане, с оглед последиците от неговото допускане – отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Касационната проверка не установи допуснато от въззивния съд нарушение на принципа относно забрана за влошаване положението на подсъдимите лица. Атакуваното въззивно решение е постановено при спазване на изискванията на процесуалния закон относно правомощията на решаващия въззивен съд при новото разглеждане на делото, да утежни положението на подсъдимите само при наличие на съответен протест или жалба от частните обвинители, които са обвързани в искането си от предявеното от прокурора обвинение / с внесения от него обвинителен акт или измененото по реда на чл.287 от НПК/.
Прегледът на материалите от наказателното производство по делото показва, че първоначално предявеното от прокурора обвинение, по първия обвинителен акт, внесен срещу подсъдимите е било по чл.116, т.6 и т.11, вр. чл.20, ал.2 от НК, като с присъдата на първия съд шестимата подсъдими са били оправдани по това обвинение и са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.124, вр. чл.129 от НК, като са им били наложени съответни на това престъпление наказания лишаване от свобода. Прокуратурата не е протестирала тази присъда, която е била обжалвана от подсъдимите и от частните обвинители, като по жалби на последните въззивният съд е върнал делото за ново разглеждане на прокурора. След проведено разследване е бил внесен нов обвинителен акт /втори по ред/, с който шестимата подсъдими са били предадени на съд по обвинение за престъпление по чл.124, вр. чл.129 от НК. По втория обвинителен акт е била постановена присъда, с която подсъдимите са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.124, вр. чл.129 от НК и са им били наложени наказания при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като производството е протекло под формата на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК. Присъдата отново не е била протестирана от прокурора. Обжалвана е от подсъдимите и от частните обвинители, в чиито жалби се съдържа искане за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, по чл.116 от НК и за увеличаване на наказанията на всички подсъдими. С въззивното решение тази присъда също е била отменена и делото върнато на прокурора. След връщането на делото е проведено разследване, в рамките, на което не са установени нови факти и е внесен трети обвинителен акт, с който подсъдимите са предадени на съд по обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 и 11, вр. чл.20, ал.2 от НК, по което са били осъдени с присъдата, ревизирана с въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка.
На първо място следва да бъде даден отговор на допустимата по тежест правна квалификация, по която подсъдимите могат да бъдат признати за виновни, предвид процесуалното ограничение в правомощията на въззивната инстанция /чл. 335 от НПК/ при новото разглеждане на делото, след отмяна на присъдата на първия съд, да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление в рамките на предявеното обвинение, само ако е имало съответен протест или жалба от частните обвинители. Жалбата на частните обвинители от своя страна е допустимо да съдържа искане за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление само в рамките на предявеното обвинение, по което подсъдимите са били оправдани с присъдата. При липса на предявено от прокурора с обвинителния акт, или изменено по реда на чл.287 от НПК обвинение, което да е по-тежко от постановеното от съда с първоинстанционната присъда и без протест от страна на държавното обвинение срещу същата присъда, с която е възприета по-лека правна квалификация от предявената от прокурора, искането на частните обвинители за прилагане на закон за по-тежко престъпление/включително и след връщането на делото на прокурора /е недопустимо.
Приложимата редакция на процесуалната норма на чл.335 от НПК /доп. ДВ, бр.93,2011 г. / при постановяването на въззивните решения, с които делото е върнато на прокурора, определя и правомощията на въззивния съд - връщането е допустимо при допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник. В разрез с тези правомощия въззивният съд е върнал делото на прокурора с указания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, включително и при липса на съответен протест срещу присъдата. Жалбата на частните обвинители за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление от предявеното с обвинението е недопустима без съответен прокурорски протест, поради липсата им на самостоятелни правомощия да повдигат обвинение, като те могат само да го поддържат в рамките на повдигнатото по-тежест от прокурора.
Самостоятелното право на жалба от частните обвинители се простира до възможността да искат увеличаване на наказанието в рамките на предявеното от прокурора обвинение.
Възражението от жалбата на частните обвинители, че забраната за влошаване положението на подсъдимия не се отнася до досъдебната фаза на процеса/без да се обсъжда по същество неговата основателност/ е ирелевантно спрямо настоящия случай, при който след връщането на делото за доразследване не са били установени нови обстоятелства от значение за обвинението и на подсъдимите не са инкриминирани нови обвинителни факти, които да са рефлектирали в новото обвинение, предявено с новия обвинителен акт. В цитираните в жалбата на частните обвинители решения на ВКС преодоляването на тази забрана е обвързано с ново разследване и нови факти, които да са залегнали в новото предявено от прокурора обвинение, каквито обстоятелства по настоящото дело не са налице. Внесеният трети обвинителен акт е напълно идентичен откъм факти и обстоятелства с правно значение за обвинението по чл.116 от НК, като първия внесен по делото, който е бил със същото обвинение, по което подсъдимите са били оправдани и прокуратурата не е протестирала присъдата. При това положение, жалбата на частните обвинители за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, при липсата на протест от страна на прокурора срещу присъдата, с която подсъдимите са признати за виновни по по-лека правна квалификация и при липсата на нови обвинителни факти, установени в хода на допълнителното разследване се явява недопустима в тази й част и не може да породи правни последици чрез осъждане на подсъдимите за по-тежко престъпление от предявеното с обвинението, преди връщането на делото за доразследване .
По жалбите на подсъдимите Г., Х. и М.:
Касационните жалби на тримата подсъдими съдържат идентични оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и за нарушение на материалния закон, което дава основание за съвместната им преценка и отговор на възраженията на защитата срещу решението на въззивния съд.
На първо място, в жалбата на защитата на подсъдимия Г. като довод в подкрепа на оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се сочи незаконосъобразното засекретяване на мотивите към присъдата на първия съд, препис от които не е бил предоставен на страните по делото, което се оценява като нарушаване правото им на защита. Възражението е било предмет на проверка при първото разглеждане на делото от ВКС, като съдът е изложил съображения в насока неговата неоснователност. Въззивният съд също е обсъдил аналогично възражение, поддържано с въззивната жалба и е дал аргументиран отговор относно неговата неоснователност. Доколкото възражението се поддържа и пред настоящият касационен състав, по повод същото ВКС намери следното: от прегледа на материалите по делото показва, че след изготвянето на мотивите по първоинстанционното дело по присъда № 97/04.11.2016 г., по н.о.х.д. № 35/2015 г. на Окръжен съд-Ямбол, страните са били незабавно уведомени за това, като им е бил даден едномесечен срок от уведомлението за запознаване с тяхното съдържание. По този начин интересите им не са били засегнати, а правото на защита - обезпечено в достатъчна степен, тъй като определеният срок е бил достатъчно разумен за организиране на адекватна защита пред по-горната инстанция. Последното се установява от вида на осъществената от защитниците правна помощ в рамките на въззивното производство и пледоариите на същите, които съдържат ясна и пълна информация за мотивите към присъдата и подробният им анализ. Това определя и неоснователността на възражението за нарушено право на защита на подсъдимите, предвид обезпечаването на достатъчно време и възможности за подготовка на тяхната защита, която видно от съдържанието на изложените от тях доводи е била реализирана пълноценно.
По-нататък в жалбите на тримата подсъдими се поддържа довод за неправилно формулирано обвинение, в разрез с тълкувателната съдебна практика относно действията на всеки един от тях в осъществяването на изпълнителното деяние, с оглед инкриминираното съучастие като съизвършители на всички подсъдими.
Възражението е неоснователно. В обвинителния акт се съдържа ясно и точно описание на действията на подсъдимите по осъществяване на изпълнителното деяние. На л.6 от обвинителния акт / л.12 от н.о.х.д. № 35/2015 г. , ЯОС е дадена достатъчна индивидуализация на осъщественото от дейците телесно посегателство спрямо пострадалия, като са посочени нанесените от всеки един от тях удари в областта на лицето и главата му, които са причинили увреждането, довело до настъпването на смъртта. Възприетата от обвинението формулировка е изцяло съобразена с ТР № 2/2002 г., ОСНК на ВКС и въведените в същото критерии относно задължителните елементи от обективната и субективна страна на деянието, които обвинителния акт следва да съдържа. Предявеното обвинение е за умишлено убийство, поради което доводите на защитата в насока пороци при формулировка на обвинението за престъпление по чл.124, вр. чл.129 от НК не могат да бъдат обсъждани, тъй като преквалификацията от въззивния съд е във връзка със спазването на принципа reformatio in pejus, а не поради неправилно приложение на материалния закон в резултат на грешна правна квалификация.
В жалбите на подсъдимите се съдържа и довод за неправилна оценка на доказателствата от въззивния съд, чрез кредитиране на обясненията на подсъдимия С. от досъдебното производство, дадени по реда на чл.222 от НПК и неподдържани от него в съдебно заседание, както и поради това, че същите представляват „оговор“, поради което не могат да бъдат ползвани по делото. Въззивният съд е дал съдържателен отговор на идентично възражение, поддържано пред него, като убедително е защитил тезата си за кредитиране на цитираните обяснения на подсъдимия от досъдебната фаза на производството, депозирани пред съдия от съответния съд и оценката им като годно доказателствено средство. В анализа на оспореното доказателствено средство се съдържа и отговор на възражението за неговата недопустимост като оговор срещу останалите подсъдими. За да кредитира обясненията на С., в които се съдържат доказателства за осъщественото от подсъдимите нападение над пострадалия на процесната дата, въззивният съд е извършил цялостна оценка относно тяхната обективност, като ги е оценил както относно вътрешната им устойчивост, така и чрез съпоставка с останалите налични доказателства в насока авторството на деянието. Посочил е, че тези обяснения нямат изолиран характер, а се намират в кореспонденция с останалите събрани по делото доказателства. Отчел е, че в най-пълна степен обясненията на подсъдимия съответстват на гласните доказателства, изходящи от свидетелите по делото, които имат преки възприятия от поведението на подсъдимите на инкриминираната дата – за местонахождението им и начина на придвижване преди, по време и след нападението над пострадалия М., както и относно превозното средство, което шестимата са ползвали и в което четирима от тях са задържани непосредствено след настъпването на неговата смърт. В същата насока правилно са оценени данните по делото за задържане на подсъдимия С. в непосредствена близост до трупа на пострадалия, показанията на свидетеля М., който е пътувал в автомобила с останалите подсъдими, свидетелстващ за посещение на инкриминираната дата в дома на подсъдимия C., където подсъдимите са го търсили, както и данните че подсъдимият Б. е повърнал в автомобила и след това бил намерен в дома си, а дрехите, с които е бил облечен са били изпрани от неговата майка, именно по тази причина.
По повод последното обстоятелство и възражението за вместимостта на лицата в процесния лек автомобил, съдът е изложил подробни доводи за възможността в автомобила да пътуват шест лица, което се споделя изцяло от ВКС без нужда от преповтаряне. Голословното възражение, че съдът не е ценил оправдателните доказателства в полза на подсъдимите, не може да бъде обсъждано и да получи отговор, поради липса на конкретизация кои доказателства или доказателствени средства има предвид защитата в жалбата, тъй като от прочита на решението се изяснява, че съдът е изследвал всички налични по делото доказателства / независимо чия теза обслужват, на обвинението или защитата /, като ги е анализирал обстойно и е мотивирал изводите си по фактите на базата на законосъобразната им оценка. Тезата, че липсата на биологични следи от подсъдимите на мястото на произшествието, както и на следи от кръвта на пострадалия върху дрехите им представляват игнорирани оправдателни доказателства, не може да бъде възприета. Съгласно установения механизъм на извършване на деянието, посегателството върху жертвата е било реализирано от подсъдимите чрез нанасяне на удари с крака и скачане върху пострадалия, докато е бил паднал на земята и се е намирал в легнало положение върху терена. При този вид действия, съгласно заключението на експертите медици и устните им разяснения от съдебно заседание при изслушването на експертизата пред първия съд, се изключва до минимум оставянето на следи върху нападателите и жертвата, като е възможно и да не останат никакви следи, тъй като подсъдимите са били с обувки, а главата, където са нанесени смъртоносните удари е най-уязвима, поради костната й структура и мекотъканна обвивка. Въззивният съд е обсъдил подробно в мотивите към решението и данните от медицинските експертизи за подсъдимите Г. и Х. и установените в тях телесни увреждания по долните им крайници, получени в същия или непосредствено близък до него период, в който е настъпила смъртта на пострадалия, което правилно е оценил като обстоятелство, доказващо участието им в побоя на пострадалото лице.
Предвид изложеното, доказателствата, въз основа на които са направени изводите на въззивния съд по фактите за механизма на деянието са правилно интерпретирани и оценени в съответствие с изискванията на чл.13 и чл.107 от НПК, поради което се установи, че вътрешното убеждение на решаващия съд по оспорената от защитата фактология е правилно формирано и не страда от процесуални пороци.
Не може да бъде споделено за обективно и възражението за липса на отговор на възраженията на защитата. Във въззивното решение се съдържа пространен отговор на всички наведени възражения от жалбите и пледоариите на защитниците, поради което същото е напълно несъстоятелно.
Не почива на обективни данни от делото и твърдението, че въззивният съд не е обсъдил доводите на защитата, че смъртта е настъпила поради действията на полицейските служители, пристигнали на мястото на произшествието след нанасяне на телесните увреждания на пострадалия. Апелативният съд е дал подробен мотивиран отговор в насока неоснователността на тази защитна теза, като се е позовал на експертното становище на медиците, че обръщането по гръб е било единственото правилно действие и на заключението им, че към този момент смъртта вече е била настъпила, поради което и последващите действия на полицаите правилно са оценени като напълно ирелевантни към причината за леталния изход на жертвата.
В заключение касационната проверка не установи допуснато нарушение на процесуалните правила със съществен характер, което да е основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, поради което оплакването в тази връзка се намери за неоснователно.
По оплакването за нарушение на материалния закон:
В рамките на установените факти за извършено престъпление по чл.116 от НК, преквалифицирано по чл.124, вр.чл.129, ал.1 от НК, за да се избегне нарушение на забраната за влошаване положението на подсъдимите, материалният закон е приложен правилно.
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НК се поддържа от защитата с доводи за неправилно формулирано обвинение и оттам за невиновността на подсъдимите.
Липсата на допуснати нарушения при формулирането на предявеното спрямо шестимата подсъдими обвинение за умишлено убийство, в съучастие като съизвършители, обсъдено по-горе, определя и неоснователността на довода за неправилно приложение на материалния закон, поддържано по тези съображения. Фактическата формулировка на предявеното с обвинителния акт обвинение е за умишлено убийство, поради което и съдържа описание на признаците от обективна и субективна страна на това обвинение. В това число и на действията на подсъдимите по причиняване на средното телесно увреждане, довело до настъпването на смъртта, която съгласно заключението на медицинските експертизи се дължи на асфиксия, настъпила в резултат на изпълване и запушване на дихателните му пътища с кръв, вдишването на която в белия дроб е от излялата се от раните в областта на главата кръв на мястото на произшествието. От същото заключение се установява, че в областта на главата на пострадалия са констатирани 14 тежки наранявания, резултат от нанесени силни удари с крака, в изключително кратък период от време, което съответства на едновременно нападение, извършено от множество лица. Нанесените от дейците съвместно удари в областта на главата и лицето на пострадалия са причинили обилно кръвотечение от получените рани, което поради положението, в което е бил оставен след нападението, по лице върху терена, са довели до аспириране на кръв с изпълване на белите му дробове и запушване на дихателните му пътища и впоследствие до механична асфиксия, оценено от експертите медици като разстройство на здравето, временно опасно за живота и представляващо по естеството си средна телесна повреда. В съответствие с характера на това увреждане е и възприетата от въззивния съд правна квалификация – причинена смърт по непредпазливост в резултат на умишлено нанесена средна телесна повреда, престъпление по чл.124, вр.чл.129, ал.2 от НК.
Извършената преквалификация е съответна и на предявените в обвинителния акт факти, съгласно които шестимата подсъдими съвместно са нанесли над пострадалия множество удари, идентични по сила и интензитет, довели до получаване на средно по характер телесно увреждане, от което е настъпила и смъртта му.
Възприетата по-лека правна квалификация засяга субективната страна на деянието и е в тяхна полза. Приетото от съда, че по отношение настъпването на смъртта подсъдимите са проявили непредпазливо отношение, а не умисъл, какъвто изисква обвинението по чл.116 от НК, е по изложените по-горе причини от процесуален характер, изискващи спазване на забраната да се влошава тяхното положение, при липса на съответен протест.
С оглед изложеното, в рамките на установената фактология и при спазване на ограничението за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, материалният закон е приложен правилно и подсъдимите са признати за виновни за извършено от тях престъпление по чл.124, вр. чл.129, ал.2 от НК, за което в обвинителния акт се съдържат всички правно значими факти и чиято тежест съответства на предявеното от прокурора съответно обвинение преди връщането на делото за доразследване по жалба само на частните обвинители.
По явната несправедливост на наказанието:
При установените съставомерни факти за обвинението по чл.124 ал.1, вр. чл.129, ал.2 от НК, искането за пълно оправдаване на подсъдимите не може да бъде удовлетворено.
Въззивният съд е ревизирал присъдата на първата инстанция като е преквалифицирал престъплението от деяние по чл.116 НК в такова по чл.124, вр. чл.129, ал.2 от НК. Намалил е наложените на всички подсъдими наказания, като ги е индивидуализирал в рамките на минимума и максимума, предвиден за по-лекото по тежест престъпление по чл.124 от НК.
Възраженията на защитата, че при определяне на размерите на съответните на всеки един от подсъдимите наказания отново е нарушен принципа за reformatio in pejus са неоснователни.
Отмяната на втората първоинстанционна присъда, с която подсъдимите са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.124 от НК, в процедура по чл.371, т.2 от НПК е след подадена жалба от частните обвинители, съдържаща искане както за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, така и за увеличаване на наказанията на всички подсъдими. Жалбата е била допустима, тъй като присъдата на първата инстанция не е била постановена в съгласие с исканията на частното обвинение / по арг. от чл.318, ал.4 НПК /, което е пледирало за по-тежки от наложените наказания, видно от пледоарията на поверениците, към специалния максимум на приложимата правна квалификация, независимо дали се приложи чл.116 от НК или чл.124 от НК. По тази присъдата съдът е наложил наказания в рамките на средния размер / л.164 от делото/, които не са били в съгласие с техните искания, поради което и жалбите на частните обвинители са били допустими.
След връщането на делото за ново разглеждане, което е било по техни жалби с искане за увеличаване на наказанията на подсъдимите в рамките на квалификацията по чл.124 от НК, за въззивния съд не е била налице процесуална пречка да увеличи наложените с отменената присъда наказания, поради наличие на съответна жалба от частните обвинители, която е била допустима за всеки един от тях, поради направените изрични искания в жалбата срещу отменената присъда.
Следователно апелативният съд не е допуснал нарушение на забраната за влошаване положението на подсъдимите, чрез извършеното увеличение на наказанията им над наложените наказания с присъдата по н.о.х.д. № 137/2013 г., на Окръжен съд-Кърджали.
Не се установи определените от въззивния съд наказания на всеки един от подсъдимите лица, да са и явно несправедливи.
Наказанията на всички подсъдими са определени при условията на чл.54 от НК, като наложените на подсъдимите Г., Х. и М. са в рамките на средния законов размер, индивидуализирани на по четири години лишаване от свобода; на подсъдимия С., с шест месеца под средния законов размер, отмерено на три години и шест месеца и на подсъдимия Ю. с шест месеца над средата на санкцията по чл.124, вр.чл.129, ал.2 от НК, а именно – на четири години и шест месеца.
ВКС споделя изцяло съображенията на въззивния съд, че приложимата норма за индивидуализация на санкцията на всички подсъдими е нормата на чл.54 от НК и не са налице предпоставки за прилагане на привилегированата разпоредба на чл.55 от НК. В атакуваното решение е показано много добро познаване на практиката на ЕСПЧ относно разумния срок на провеждане на наказателното производство и значението му при определяне на размера на санкцията, в случаите когато този срок е нарушен. Съдът е изложил подробни доводи относно липсата на предпоставки за дължима компенсация за подсъдимите в тази насока, като се е позовал на тежестта на обвинението и сложността на наказателното производство, което съотнесено към неговата продължителност не показва нарушение на принципа за провеждане на справедлив съдебен процес в разумен срок. Обобщено, немалката продължителност на наказателното производство, макар и не по вина на дейците, не налага приложението на чл.55 от НК на самостоятелно основание.
ВКС намира, че определяне на подсъдимите на наказания в рамките на редукцията по чл.55 от НК би се явило явно несправедливо, при отчетеното от съда, че извършеното деяние представлява престъпление по смисъла на чл.116 от НК, но поради процесуални ограничения, въведени от принципа за reformatio in pejus е преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление. Това обстоятелство е недопустимо да бъде игнорирано при определянето на съответните наказания на подсъдимите, а обстоятелствата, определящи по-тежката правна квалификация следва да бъдат оценени като отегчаващи, тъй като с преквалификацията в по-леко по тежест престъпление са се превърнали в извън съставомерни признаци.
При тези принципни положения, индивидуализацията на наказанията на подсъдимите е правилна и съответна на тежестта на извършеното от тях деяние.
В жалбите на защитниците на подсъдимите Г., М. и Х. искането за намаляване на наказанията, освен с доводи за нарушаване на забраната за влошаване на положението им, е мотивирано с недоказаността на обвинението, /което по естеството си представлява довод за необоснованост, която не се обхваща от нормата на чл.348, ал.1 от НПК и не може да бъде обсъждана в пределите на касационната проверка/ с продължителността на производството, а за подсъдимия Г. и със семейното му положение като баща на малолетно дете. Видно от мотивите към решението, посочените факти са съобразени от въззивния съд и са отчетени при определяне на съответните наказания като обстоятелства в полза на подсъдимите.
ВКС намира, че спрямо тримата подсъдими са отчетени всички ползващи ги обстоятелства от значение за определяне на справедлива санкция, поради което не е налице касационният повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Продължителността на наказателното производство е отчетена на общо основание като смекчаващ отговорността им факт, но едновременно с това е компенсирана с фактите относно действителната квалификация на деянието, която е по чл.116 от НК и които след преквалификацията придобиват отегчаващ характер. С оглед изложеното, ВКС не намира основания за по-голямо снизхождение от проявеното от въззивния съд. Касае се за безпричинно нападение над млад мъж, съпруг и баща на две деца, извършено от шест лица, чрез нанасяне на многобройни удари с ритници в лицето и главата със значителна сила, като смъртта на жертвата е настъпила, поради задушаване от вдишване на собствената й кръв. Отделно от това, след деянието подсъдимите са предприели действия по разрушаване на инвентара на заведението на пострадалия, което се е намирало в непосредствена близост до мястото на нападението, като цялостното им поведение и действия по естеството си представляват хулиганска проява.
С оглед изложеното относно наличието на отегчаващи отговорността факти, които касаят всички подсъдими, не са налице основания за намаляване на размера на наказанията, наложени на тримата подсъдими.
По отношение на подсъдимия Ю., правилно е отчетена водещата му роля при започване на нападението, чрез иницииращия побоя удар в лицето на пострадалия, който го е съборил на земята и обстоятелството, че възрастово е бил най-зрял от всички участници в инцидента, което е обусловило и завишената санкция в сравнение с останалите подсъдими. Оценката на касаещите вината обстоятелства за този подсъдим е правилна и съответна на обстоятелствата по делото, както и на тежестта на извършеното деяние, в рамките на квалификацията, поради което ВКС не намира основания за намаляване на наказанието му.
По отношение на наказанието, наложено на подсъдимия Х., което е определено до размерите на наказанията за подсъдимите Г., Х. и М., в жалбата на защитата освен продължителността на процеса се сочи и оказаното от подсъдимия съдействие на разследващите органи, което да се отчете в негова полза. Въззивният съд е отчел направените частични самопризнания на подсъдимия Х. като смекчаващ факт и ги е съобразил при определяне размера на съответното наказание. За този подсъдим на общо основание важат изложените съображения за действителната тежест на деянието и продължителността на наказателното производство, като ВКС не намери неотчетени от апелативната инстанция обстоятелства, които да наложат определяне на по-нисък размер на лишаването от свобода, поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. В отговор на цитираните в жалбата решения на ВКС и на ЕСПЧ, в подкрепа на защитната теза за нарушаване на изискването за разумен срок при провеждане на производството, следва да се посочи, че същите не могат да намерят приложение в конкретния казус, поради спецификата на отделните случаи, които се различават от настоящия. В решението на ЕСПЧ се касае за случай от гражданското право, който е оценен с неголяма сложност и въпреки това делото е връщано двукратно на долните инстанции, като и е отлагано многократно, поради нередовна процедура, което е отчетено като вина на правораздавателните органи и предпоставка за компенсиране на понесените от ищеца вреди, каквито сходни данни в настоящият казус не се наблюдават.
В заключение ВКС не намери основания за намаляване на наложените на подсъдимите наказания, включително и на подсъдимия С. / преценката е по аргумент от чл.347, ал.2 от НПК /, независимо от липсата на жалба / , по отношение на когото е отчетено в пълнота съдействието за провеждане на разследването и направените на досъдебното производство самопризнания, което е резултирало в сравнително ниския размер на наложеното наказание, в рамките на три години и шест месеца лишаване от свобода.
По протеста на прокурора:
С касационния протест се иска увеличаване на наложените с въззивното решение наказания на всички подсъдими за престъплението по чл.124, вр. чл.129, ал.2 от НК. Преценката за допустимостта на протеста също включва отговор на въпроса за нарушаване на забраната за влошаване положението на дейците. Съгласно описаната по-горе хронология на действията на прокуратурата, срещу присъдата по н.о.х.д. № 137/2013 г., на Окръжен съд-Кърджали, с която подсъдимите са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.124 от НК и са им наложени съответни наказания при условията на чл.58а от НК не е подаден протест. Наложените с тази присъда наказания / с изключение на наказанието на подсъдимия С./ са по-ниски от определените с решението на въззивния съд, предмет на настоящата касационна проверка, поради което и искането за увеличаването им е недопустимо. Видно от мотивите към касационния протест, прокурорът се съгласява с решението на въззивния съд, че приложимата правна квалификация е по чл.124, вр. чл.129 от НК, като искането му е за връщане на делото за ново разглеждане с цел увеличаване на наказанията в рамките на същата. При положение, че срещу втората осъдителна присъда, с която подсъдимите са осъдени по тази правна квалификация и са им наложени съответни наказания не е подаден протест от прокурора с искане за увеличаването им, то и настоящият протест, който съдържа искане за определяне на по-високи наказания от определените с предходната присъда, която не била протестирана е недопустим/ с изключение на подсъдимия С./, поради което следва да се остави без уважение, предвид допускането му до разглеждане за всички подсъдими с образуването на касационното производство. Протестът на прокурора е процесуално допустим в частта, с която се иска увеличаване на наказанието на подсъдимия С. до размера от три години и осем месеца лишаване от свобода, каквото е наложеното наказание с присъдата по н.о.х.д. № 137/2013 г., на Кърджалийски окръжен съд, т.е. допустимото искане е за увеличаване на наказанието на подсъдимия с два месеца, тъй като с атакуваното решение с касационния протест, на подсъдимия С. е наложено наказание от три години и шест месеца. Искането в допустимата част, ВКС намери за неоснователно, от една страна поради несъществената разлика, с която е допустимо увеличението, съотнесена към периода на провеждане на производството след връщането на делото за ново разглеждане. От друга страна, наложеното на подсъдимия С. наказание се прецени за справедливо отмерено, предвид отчетения от апелативния съд превес на смекчаващите обстоятелства за този подсъдим, които ВКС напълно споделя. Следва да се посочи, че на процесната дата подсъдимият е навършвал пълнолетие, което определя и недооценъчното му отношение към деянието и извода за по-ниска лична обществена опасност в сравнение с тази на останалите подсъдими, поради което протеста в тази му част следва да се отхвърли като неоснователен.
По жалбите на частните обвинители и граждански ищци.
Същите са прецениха за неоснователни. Не се намериха основания за отмяна на въззивното решение, по съображения за несправедливо занижени размери на наложените на подсъдимите наказания и за връщане на делото за ново разглеждане с цел тяхното увеличаване по размер.
Искането се поддържа с основен довод за неправилно определена правна квалификация на деянието, като се счита, че приложимият материален закон е нормата на чл.116 от НК и забраната за влошаване положението на дейците не засяга досъдебното производство, след връщането на делото на тази фаза.
Извън тези съображения, обсъдени по-горе и оценени от ВКС като неоснователни, не се сочат други конкретни обстоятелства, които да обуславят налагане на по-тежка санкция и които не са били отчетени от въззивния съд. Апелативната инстанция е направила подробен анализ на всички относими към наказателната отговорност на подсъдимите обстоятелства, в това число и на фактите по делото, които сочат на по-тежко престъпление, както и на продължителността на наказателното производство, за която подсъдимите нямат принос. В рамките на тази оценка наказанията на подсъдимите са отмерени балансирано и справедливо, поради което не са налице законови предпоставки за увеличаването им по размер, което да налага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане на въззивния съд. Аргументите на апелативния съд са изчерпателни и верни, поради което не се налага да се излагат повторно от ВКС, поради пълното им възприемане. Следва само да се посочи, че продължителността на наказателното производство, за която правилно е преценено, че не налага компенсация в насока занижаване на размера на съответните наказания на подсъдимите, не следва да бъде игнорирана като съществено обстоятелство в тяхна полза, което според ВКС определя неоснователността на претенцията на частното обвинение за отмяна на решението с цел налагане на по-високи наказания при новото разглеждане на делото.
В гражданската част на решението, претенцията от жалбите на подсъдимите Г., Х. и М. за занижаване на присъдените обезщетения за вреди, не е аргументирана със съдържателни доводи, поради което се прецени за неоснователна. Присъдените обезщетения се оцениха за справедливо отмерени, предвид тежестта на понесените от близките на пострадалия болки и страдания. Родителите, съпругата и малолетните му деца са били лишени от общуването и грижите на своя син, съпруг и баща, чийто живот е бил отнет по насилствен и травматичен за тях начин в млада и работоспособна възраст, което определя справедливостта на присъдената парична компенсация в полза на всеки един от гражданските ищци, която е напълно съответна на претърпените от тях неимуществени вреди.
С оглед изложеното, решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115/15.02.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 117/2018 г., по описа на Апелативен съд- Бургас,
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |