Р Е Ш Е Н И Е № 101 гр.София , 05 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Кирил Иванов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено частна жалба/, депозирано от осъдения Ю. А. М. за възобновяване на нохд №1062/2012 г. по описа на Районен съд-Дупница, на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се аргументира с неправилна оценка на доказателствата, извършена от решаващия съд – протоколът, с който е иззет мобилния телефон, по който съдът е приел ,че са провеждани разговори и изпращани съобщения до испанския гражданин е с дата един месец преди извършване на деянието, поради което е невъзможно този телефон да е бил използван за посочените цели; че част от доказателствените източници изобщо не са били обсъдени- показанията на свидетелите Д. Х. и В. Е., а други обсъдени не според действителното им съдържание- показанията на пострадалия Т., който е заявил ,че според него подсъдимият не може да напише съобщенията на испански ,защото не знае този език,както и показанията на св.С.,в които той признава за собственото си участие в престъплението. Основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК се обосновава с това, че осъденият М. е помагач, а не извършител на инкриминираното престъпление,тъй като извършител е свидетелят С.. Прави се искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора, за да бъде привлечен в качеството на обвиняем и В. С.. Постъпили са две писмени допълнения към искането за възобновяване на наказателното дело, в които осъденият твърди, че не той е извършил измамата, тъй като не знае испански език; че св.С. е извършителя на престъплението, а осъденият се е признал за виновен за това, че се е съгласил на негово име да бъдат изпратени парите от М. Д., като е знаел, че ще се извърши измама и затова следва да бъде осъден като помагач, а не като извършител. Посочва, че съдът не е обсъдил показанията на св.И. А. относно лицето взело от якето на пострадалия листа с телефонните номера; проведените очни ставки, както и противоречията в показанията на св.С.. В съдебното заседание пред ВКС ,служебно назначеният защитник на осъдения поддържа искането, като акцентира на това, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че не са били изобщо обсъдени показанията на св.С., в които той е признал ,че е водил разговорите с испанския гражданин М. Д.. Моли да бъде уважено искането за отмяна на присъдата на Районен съд-Дупница и за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява, че Районен съд –Дупница е бил изключително подробен в мотивите си относно приетите от него факти и изведените въз основа на тях правни изводи за обективна и субективна съставомерност на престъплението измама. Посочва, че съдът е проверил версията на осъдения чрез разпита на свидетелите Л., Т., Д., Й. и А. и обосновано е приел,че не следва да им се дава вяра ,тъй като са нелогични и непоследователни. Моли да бъде прието,че не е налице нито едно касационно основание и поради това искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. Осъденият Ю. А. М.,редовно призован,не е доведен от затвора-гр. Бобов дол, поради изразеното изрично желание да не присъства в съдебното заседание пред ВКС. Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в искането на осъдения, становището на страните от съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си,намери за установено следното: С присъда №113 от 28.10.2014 г.,постановена по нохд №1062/2012 г., Районен съд-Дупница е признал подсъдимия Ю. А. М. за виновен в това ,че на 17.10.2011 г. в затвора- [населено място] дол, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у М. Р. Д. от Кралство Испания заблуждение, че на неговия приятел В. С. Т. са му необходими 400 евро за адвокат и с това е причинил на В. С. Т. имотна вреда в размер на 400 евро, с равностойност 782 лв. и измамата представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.211 във вр.с чл.209 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” от НК и чл.54 от НК го е осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода,което на основание чл.27 ал.1 от НК е присъединил за изтърпяване изцяло към остатъка от неизтърпяната част от наказанието по чнд №67/2011 г. по описа на РС-Перник. На подсъдимия М. е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в затвор, а на основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което е бил с мярка за неотклонение задържане под стража. С присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати на В. С. Т. сумата от 750 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, държавна такса върху уважения граждански иск и разноски по делото. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред. Подадено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО. Настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционния съд не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Част от доказателствените източници не са били обсъдени изобщо, като неоснователно са били пренебрегнати, част -не са били съпоставени помежду си, доколкото са били носители на противоречива информация, а други не са били интерпретирани съобразно действителното им съдържание. Нарушени са били предписанията на чл.305 ал.3 от НПК. Действително касационната инстанция не може да навлиза в съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество. Тя обаче може да контролира спазването на процесуалните и логически правила при извършване оценката на доказателствения материал, въз основа на която се формира вътрешното убеждение, и тогава когато констатира порок -да се намеси чрез отмяна на съдебния акт ,какъвто е настоящият случай. За да е налице престъплението измама е необходимо от обективна страна да бъде установено,че подсъдимият е въвел в заблуждение едно лице, т.е създал е неверни представи у него относно съществуването или несъществуването на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. С други думи- ако не е била създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. В конкретният случай, доколкото в заблуждение е било въведено лице- испански гражданин, а и наличната кореспонденция /изпратени СМС-и/, чрез която се обосновават измамливите действия е на испански език, се поставя въпроса дали осъденият М. е ползвал този език и бил ли е в състояние да пише на него. В тази насока, първостепенният съд е приел, че М. е знаел как се пишат и произнасят важни за целта му думи на испански език, знаел е номера на телефона на Д. и е разполагал с мобилен телефон, от които на инкриминираната по делото дата му е изпратил четири текстови съобщения, в които му съобщил , че „Т. има нужда от добър адвокат, които може да го освободи от затвора срещу хонорар от 400 евро и посочил името и адреса на адвоката- С. С. С.....”.При извеждането на посочения по –горе фактически извод, решаващият съд е пренебрегнал представената по делото служебна бележка ,установяваща, че осъденият М. е ученик в пети клас през 2013/2014 г., обясненията на осъдения относно познанията му по испански език в съчетание с показанията на пострадалия Т. за това ,че „Ю. не може да води кореспонденция на испански език”, както и показанията на св.В. С., в които той признава, че е провел разговор по телефона на испански език с едно лице, на което е казал , че „неговият човек” се нуждае от адвокат и , че му предлага за адвокат Ю.. Впрочем съда изобщо не е обсъдил еволюцията в показанията на св.В. С., а и проведените с него два разпита са доста повърхностни и непълни и не са изяснили важни факти за обвинението- така например ,съдебният състав изобщо не е изяснил дали изпратените до М. Д. СМС-и са написани от С. или свидетелят единствено е провел разговор по телефона, като в тази насока е следвало да бъде обсъдено и обстоятелството, че в текстовите съобщения се съдържат доста думи със съдържание, различно от посоченото от свидетеля /свидетелят твърди ,че М. се е интересувал единствено от думи като адвокат ,пари и други подобни/. На следващо място, вън от преценката на съда са останали и другите гласни доказателствени средства, съдържащи данни за това ,че единствено пострадалият Т. и св.С. са знаели испански език. Изясняването на посоченото обстоятелство-авторът на процесните текстови съобщения на испански език и знанието му за това ,че се извършва измама, са от изключително важно значение за преценката дали осъденият е извършител на деянието; дали при неговото извършване същият е използвал посредствен извършител /в лицето на св.С./, или пък е само помагач. Тези обстоятелства пряко рефлектират върху правилното приложение на материалния закон, като ако при новото разглеждане на делото се установят факти относно помагаческа дейност на осъдения, няма пречка прокурорът евентуално да упражни правомощията си по чл.287 от НПК. На следващо място, първоинстанционният съд в действителност не е извършил пълноценно обсъждане на обясненията на Ю. М. ,нито пък съпоставянето им с останалия доказателствен материал, тъй като ако беше сторил това щеше да установи, че твърдените от него обстоятелства до голяма степен намират потвърждение в показанията на редица свидетели –Л., Т., Й., Д., А., Е. ,Х.. /последните двама изобщо не са обсъдени от РС-Дупница/. Разбира се, право на решаващия съд е да не кредитира определени показания, но същият е длъжен да изложи причините, поради които ги намира за недостоверни. В настоящият случай съдът е отхвърлил цитираните по-горе гласни доказателствени източници, приемайки, че същите „визират лица, факти и обстоятелства без връзка с инкриминирания период”, извод в противовес с действителното им съдържание. Тук следва да се посочи, че за проверка на достоверността на обясненията на подсъдимия и на част от показанията на цитираните по-горе свидетели, че М. не е разходвал преведените на негово име от М. Д. парични средства, от съществено значение се явява приложената по делото молба от осъдения до Началника на затвора –гр.Бобов дол /л.35-36 от ДП/, която при новото разглеждане на делото и след прилагането й в оригинал, е необходимо да намери обсъждане. По-нататък, съдът не е обърнал внимание на писмените доказателствени средства, установяващи ,че в леглото на Ю. М. е бил намерен телефон, иззет от затворническата администрация един месец преди инкриминираното деяние, поради което обективно е невъзможно от него да са изпращани текстовите съобщения до испанския гражданин. Доколкото от мобилен номер [ЕГН] са били изпратени коментираните СМС-и, съдът е следвало да аргументира връзката му с осъдения и доказателствената обезпеченост в тази насока. Освен това фактическата констатация на районния съд ,че М. е прибрал листа ,на който е бил написан телефона на М. Д., е изградена изцяло на предположения. В тази насока не са били обсъдени показанията на пострадалия Т. „че няма представа как е изчезнало листчето с телефоните” в съчетание с данните,съдържащи се в показанията на св.И. А.. Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Това налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от Районен съд-Дупница. В хода на новото разглеждане следва да се отстранят констатираните нарушения, да се проведе пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото, след което се извърши прецизен анализ на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина . На следващо място,въззивната инстанция констатира несъотвествие /подлежащо на отстраняване при новото разглеждане на делото/ между приетия граждански иск и уважения такъв досежно вида на вредите, чието репариране се иска. От протокола от съдебното заседание, проведено на 18.10.2012 г. е видно , че е бил приет за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 750 лв., предявен от В. Т. срещу подсъдимия. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати сумата от 750 лв.обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на всичко изложено дотук и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд №1062/2012 г. по описа на Районен съд-Дупница. ОТМЕНЯВА присъда №113 от 28.10.2014 г., постановена по нохд №1062/2012 г. на Дупнишки районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районен съд-Дупница, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/