Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. София, 07 юли 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 1106/ 2011 година Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения К. В. К., от гр. Шумен , за възобновяване на НОХД № 887/ 2010г., по описа на Окръжен съд- Шумен, и отменяване на постановеното по същото дело определение № 45 от 30. 12. 2010г., с което е одобрено споразумението, постигнато между представител на Окръжна прокуратура-гр. Шумен и защитника на подсъдимия К. В. К.- адв. Ц. К., за решаване на делото в досъдебното производство, по реда на чл. 381 и сл. НПК, на основание чл. 422, ал.1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъкнатите доводи са за нарушение на материалния закон, аргументирани с липсата на съставомерно деяние, поради което молителят счита, че е осъден незаконосъобразно по силата на сключеното споразумение. Заявява се искане ВКС да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1 т. 2 НПК, като отмени определението на първостепенния съд, и го оправдае, поради изтъкваната липса на престъпление. Осъденият и неговият упълномощен защитник, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Осъденият е депозирал писмена молба, с която прави искане за даване ход на делото в негово отсъствие, съдържаща и изявлението му, че поддържа искането си за възобновяване на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване на делото е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения К. В. К. за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо- депозирано е от легитимирано лице, в кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, в срока, установен по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С атакуваното определение Шуменският окръжен съд е одобрил постигнатото между представител на Окръжна прокуратура-гр.Шумен и защитника на обвиняемия К. В. К.- адв. Ц. К., по силата на което страните приемат за безспорно установено от фактическа страна, че в периода 2000г.- 2001г., в гр. Шумен, деецът без съответно разрешение извършил по занятие банкови сделки, за които съгласно чл. 1 ЗБ (отм.) се изисква такова разрешение- дал обезпечени с ипотека заеми на множество лица, като чрез тази дейност са получени значителни неправомерни доходи, в размер на 36 046 лв.- престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Страните са се съгласили за горното престъпление на обвиняемия К. К. да бъде наложено наказание- две години лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от четири години, като не му бъдат налагани кумулативните наказания глоба и конфискация. На обвиняемия са възложени разноските по делото. Одобрявайки споразумението, съдът е прекратил производството по делото. Като неподлежащо на инстанционен контрол, определението не е обжалвано и протестирано, влязло е в сила и не е било проверено по касационен ред. Искането за възобновяване е пространно мотивирано, в голямата си част то обективира вижданията на осъденото лице по материята на търговското, банковото, данъчното и наказателното право, съдържа свободни интерпретации на множество правни понятия и легални дефиниции, които в по- голямата си част се оказват в разрез както с буквата и духа на закона, така и с правилата за неговото тълкуване. Главната му теза, с която осъденият обосновава искането си за отмяна на проверявания съдебен акт по реда на извънредния способ- възобновяването е, че деянието е несъставомерно, тъй като той е отпускал заеми от собствени средства, а не от такива, привлечени от граждани, поради което и правоотношенията му с визираните в споразумението лица, не съставляват банкови сделки, по смисъла на действащия към инкриминирания период чл. 1 ЗБ (отм.), и следователно са изключени от разрешителния режим. Правният проблем, който поначало третира искането е, налице ли е в случая по същество банково кредитиране, или не. Положителният отговор предпоставя и проверка дали е спазено изискването за надлежно разрешение за развиване на коментираната дейност, издадено от БНБ, по предвидения в специалния закон ред, а от там и решаването на въпроса налице ли е основание за търсене на наказателна отговорност за престъплението, квалифицирано по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което К. се е признал за виновен и е осъден със споразумението. Не може да се сподели лансираната в искането теза, че даването на заеми, обезпечени с ипотека, дори и в условията на системност, на множество физически лица, не следва да се третира като банкови сделки, по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.), за които съгласно чл. 1, ал. 4, т. 1 от същия закон, се изисква разрешение (лицензия) от БНБ. Това е така, защото цитираният нормативен акт, уреждащ спорните правоотношения на дееца и кредитополучателите, и действал по време на целия инкриминиран период, дефинират същността на банковата дейност, респ. основните банкови сделки- публично привличане на влогове и даването на кредити. Определението за банка, дадено с нормата на чл. 1, ал. 1 ЗБ (отм.), наред с вида на правния субект- акционерно търговско дружество, е изведено на базата на главните, присъщи на посочения вид институция сделки. Законът обаче по никакъв начин не поставя в отношение на каквато и да било взаимна зависимост тези най- типични банкови сделки, т.е. несъстоятелно би било да се твърди, че при осъществяване на кредитната си дейност банката може да оперира единствено с ресурса, набран чрез влоговете. Такова изискване законът не е въвеждал нито с отменения ЗБ, нито със сега действащия Закон за кредитните институции (ЗКИ). С обсъжданата норма законодателят е дефинирал основните същностни, специфични черти на конкретния субект- банката, които от една страна характеризират основната му дейност, и от друга- го отличават (и разграничават) от останалите небанкови финансови институции. По този начин специалният закон регламентира изрично изключителния банков монопол за извършване на определени дейности, установявайки чрез изискването за получаване на лиценз от БНБ разрешителен режим. В обобщение, инкриминираната дейност на осъденото лице, свеждаща се до системното отпускане на парични заеми, обезпечени с ипотека, на широк, практически неограничен кръг физически лица, по занятие, съставлява по съществото си кредитна банкова дейност, за която несъмнено К. не е имал разрешение от БНБ да упражнява, поради което и деянието му субсумира всички обективни и субективни признаци на състава на чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Ето защо, одобрявайки споразумението по настоящото дело, първоинстанционният Шуменски окръжен съд, не е нарушил закона, и в пълен обем е изпълнил задълженията си по чл. 382, ал. 7 НПК, в рамките на развилата се пред него диференцирана съдебна процедура. Няма основание да се черпят аргументи за противното, като се споделят и съображенията в искането, извеждани от обстоятелството, че К. В. е бил признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда, за извършени от него две отделни престъпления, с правна квалификация по чл. 257, ал. 1 (отм.), вр. чл. 255, ал. 1, предл. 1-3 (изм.), вр. чл. 2, ал. 2 НК, в периода 6. 01. 2000г.- 15. 04. 2002г., за избягване плащането на данъчни задължения за осъществяваната от него дейност като „заложна къща”. Не съществува никаква правна пречка извършените в един и същи период престъпления от осъденото лице, да се квалифицират като осъществени в условията на разнородна реална съвкупност, по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК, доколкото родовият обект на посегателство е различен- обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на паричната и кредитната система, и тези, свързани с данъчната система на държавата. Отнесено към конкретния казус, това означава, че поначало дейността на осъдения като „заложна къща” подлежи на данъчно облагане по правилата, съобразно действащото данъчно законодателство, а осуетяването на плащането за данъчни задължения, по установения в диспозицията на съответната цитирана по- горе наказателноправна норма от Особената част на НК, прави съответното деяние съставомерно по чл. 257, ал. 1 (отм.), вр. чл. 255, ал. 1 (изм.) НК, за което К. е признат за виновен и осъден с влязлата в сила присъда по НОХД № 160/ 2008г., по описа на ОС-гр. Шумен. Съвсем различни са обаче обществените отношения- обект на наказателноправна защита по чл. 252, ал. 1 и 2 НК. В този смисъл, основанията за данъчно облагане на заложната къща, респ. задължението за плащане на данъци, по никакъв начин не изключва търсенето (и реализирането) на наказателна отговорност за това, че част от развивана от осъденото лице дейност, се оказва в колизия с други правни норми, уреждащи статута и дейността на банките и режима на тяхното функциониране, и с нея се накърняват обсъжданите до тук, защитени от НК обществени отношения. В тази насока практиката на ВКС е константна и непротиворечива- Вж. напр. Р 66- 2009г., ІІ н.о., Р 122- 2009г., ІІІ н.о., Р 472-2009г., ІІ н.о., Р 147- 2010г., ІІІ н.о. Конкретиката на процесния случай не съдържа данни, даващи основание за формиране на други правни изводи, различни от приетите разрешения. Предвид горните съображения, настоящата инстанция намери, че атакуваното определение, с което е одобрено споразумението между представител на ОП-гр. Шумен и защитника на осъдения К. В. К., е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което искането за възобновяване на наказателното дело, с което е сезирана, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. В. К., за възобновяване на НОХД № 887/ 2010г., по описа на Окръжен съд-гр. Шумен, и отмяна на постановеното по същото дело, влязло в сила определение № 45 от 30. 12. 2010г., с което е одобрено постигнатото между представител на Окръжна прокуратура-гр. Шумен и защитника на подсъдимия К. В. К.- адв. Ц. К. споразумение за решаване на делото в досъдебното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: