Р Е Ш Е Н И Е № 97 Гр.София, 08.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 196 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 68/26.10.2010г., постановено по т.д.№ 215/10г. от Бургаския апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение 151/26.05.2010г. по т.д.№ 361/07г. на Бургаския окръжен съд за оставяне без разглеждане на молбата на [фирма] за допълване на решение № 293/19.02.2010г. по т.д.№ 361/07г. и за отхвърляне на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка чрез отразяване в диспозитива на решението произнасяне по заявени претенции за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави и за недействителна спрямо ищцовото дружество на извършената от управителя във вреда на представлявания непарична вноска. С решение № № 293/19.02.2010г. е отхвърлен искът на [фирма] против [фирма] и [фирма] за прогласяване на нищожността на извършената от [фирма] непарична вноска /апорт/ в капитала на [фирма] с предмет недвижими имоти и е прогласена нищожността на непаричната вноска поради липса на съгласие. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не вземат становище по жалбата, в частта, в която е допуснато касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са предявени четири обективно съединени иска за прогласяване на нищожността на извършена непарична вноска на недвижими имоти: на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречаща на закона, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие и за недействителност спрямо ищеца - на основание чл.40 ЗЗД като споразумение, извършено от управителя във вреда на представляваното дружество. Ищецът е поддържал, че исковете са предявени при условията на кумулативност. Апелативният съд е изложил съображения, че основанията на нищожност не могат да се предявят при условията на кумулативност, а доколкото същите са заявени с една искова молба, то е налице евентуално съединяване на исковете, като за определяне на поредността за разглеждането им е решаваща не волята на ищеца, а естеството на материалното право. Прието е, че нищожността по чл.26, ал.2 ЗЗД е в резултат на липсата на елемент от фактическия състав, поради което е “специална” спрямо нищожността в резултат на пълен фактически състав, но при съществуващо противоречие с конкретна правна разпоредба – чл.26, ал.1 ЗЗД. Уважаването на един от евентуалните искове, в случая на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие, изключвало произнасянето по същество по останалите, поради което е потвърдено и решението за оставяне без разглеждане и за отхвърляне на молбите за допълване на решението и за поправка на фактическа грешка. С определение № 276/06.04.2012г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпросите: 1.Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на кумулативност, съдът дължи ли произнасяне по всеки един от исковете или е допустимо да разгледа същите при условията на евентуалност и да се произнесе само по част от исковете? и 2.Допустимо ли е предявяването на искове за прогласяване на нищожност на дадена правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност? По поставените правни въпроси е налице произнасяне от ВКС в актове, постановени по реда на чл.290 ГПК и чл.274, ал.3 ГПК, но извън правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, поради което дадените разрешения не са задължителни за съдилищата – ТР № 1/09г. от 19.02.2010г. на ОСГТК и ТР № 2/10г. от 28.08.2011г. на ОСГТК. Произнасяне по втория въпрос се съдържа и в мотивите на ТР №4/09г. от 07.07.2010г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав на І т.о. споделя изцяло дадените разрешения в тези актове, от които произтичат и отговорите на въведените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с една искова молба – чл.210, ал.1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване, съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове. При евентуално съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли главния иск. Алтернативното съединяване предполага изявление на ищеца, че съдът може да се произнесе по исковете без значение, на кое от конкуриращите се основания ще го уважи. Критерият за определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения петитум на иска. Следователно, след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете. В този смисъл са мотивите на Решение № 527/21.06.2010г. по гр.д.№ 1363/09г. на ІV гр.о. При заявени с една искова молба при условията на кумулативност няколко иска, ако съдът с оглед на предявените основания на претенциите, счете, че въведените основания не могат да съществуват едновременно, то следва да даде указания на ищеца да заяви поредността, при която следва да се разгледат исковете. Предвид на изявлението на ищеца исковете могат да се разгледат като алтернативни – ако ищецът заяви, че му е безразлично на кое основание ще бъде уважен искът /Определение № 586/14.10.2010г. по ч.гр.д.№ 476/10г. на ІV гр.о./, или като евентуални – ако не се уважи искът на едно от въведените основания, посочен като главен, то искът да се уважи на друго от заявените основания. Ако ищецът не направи такова изявление или поддържа исковете при условията на кумулативност, то съдът следва да разгледа исковете в поредност, съответна на естеството на правоотношението - Определение № 494/05.08.2011г. по ч.гр.д.№ 267/11г. на ІV гр.о. При предявени искове за обявяване на нищожност на правна сделка на няколко основания, съдът не е обвързан с въведения от ищеца начин на съединяване на исковете. Петитумът на всеки един от исковете е обявяването на нищожност на сделката, като тази нищожност е абсолютна. Нищожната сделка се счита, че не съществува в правния мир и последиците от нищожността по чл.34 ЗЗД са аналогични за всички основания по чл.26 ЗЗД. Действително атакуваната сделка може да страда от различни пороци, всеки от които да е основание за обявяване на нищожността, т.е. основанията могат да съществуват едновременно, но правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените основания, по принцип, изключва интереса от обявяване на нищожност на някое от другите въведени основания. Разпоредбата на чл.26 ЗЗД определя основания за нищожност на сделките, като съществуването на някой от пороците изключва или поглъща останалите. Следва да се има предвид и, че излагането на едни и същи факти, обуславящи порок на сделката, може да бъде свързано от ищеца с различни основания нищожност, като в този случай, подвеждането на конкретните факти под някое от основанията по чл.26 ЗЗД е въпрос на правната квалификация на иска. Така например: В решение № 392/18.01.2012г. по гр.д.№ 1487/10г. на ІV гр.о. е прието, че основанието по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД – противоречие със закона е общото основание за нищожност, което изключва основанието по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, предвид и на въведени твърдения за едно и също нарушение – на нормата на чл.152 ЗЗД; В ТР №4/09г. от 07.07.2010г. на ОСГК е посочено, че основанието по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД – невъзможен предмет, изключва общото основание за нищожност по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с оглед на установена законова забрана за разпореждане, обусловена от характера на вещта. В този смисъл, основанията за нищожност по чл.26 ЗЗД могат да бъдат поддържани едновременно, но общото основание за нищожност по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, по принцип, изключва приложението на останалите. Ако нарушението на императивна правна норма попада в друго, специално предвидено основание по чл.26 ЗЗД /например, относно формата/, то специалното основание изключва общото. Тази преценка за съотношението между въведените основания следва да се извърши от съда за всеки конкретен случай. При въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността за идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца кумулативно съединяване на исковете, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основанията по чл.26 ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане. Допустимо е кумулативно обективно съединяване на искове на обявяване на нищожност на няколко различни основания, ако прогласената от съда нищожност на сделката ще има различни правни последици за страните с оглед на всяко едно въведено основание. Такава хипотеза е разгледана в Решение № 245/31.10.2011г. по гр.д.№ 1189/10г. на ВКС, ІІ гр.о. По тези съображения на поставените правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, съставът на ВКС, ТК, І отделение отговаря в следния смисъл: 1.Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на кумулативност, но съдът приеме с оглед на основанията на всеки един от исковете, че същите следва да се разгледат при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове. 2. Предявяването на искове за прогласяване на нищожност на една правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност е допустимо, ако ищецът обоснове правен интерес за предявяване на иска с оглед на различни правни последици, които законът свързва с обявяване на нищожността за страните по сделката. Ако такъв интерес не е обоснован, исковете следва да се разгледат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката. По същество на касационната жалба. Предвид отговорите на поставените правни въпроси въззивното решение в обжалвана част е правилно. Предявени са четири обективно съединени иска за обявяване на нищожност на правна сделка: на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречаща на закона, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие и за недействителност спрямо ищеца на основание чл.40 ЗЗД като споразумение, извършено от управителя във вреда на представляваното дружество. Искът на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е отхвърлен, а искът на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД е уважен, като е обявена нищожност на извършената от [фирма] непарична вноска /апорт/ в капитала на [фирма] с предмет недвижими имоти и е прогласена нищожността на непаричната вноска поради липса на съгласие. С уважаването на иска на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.40 ЗЗД. Съдилищата са разгледали претенции в поредността, която произтича от естеството на въведените пороци. Искът по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е отхвърлен, тъй като нарушението на правната норма – чл.137, ал.1, т.7 ТЗ е обвързано с твърдението за липса на решение на общото събрание за разпореждане с имущество, като съдът е приел, че такова решение е взето. Въведените пороци на това решение са подведени под специалното основание за нищожност по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Основанието по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД изключва основанието за нищожност по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, поради аналогичните правни последици от обявяване на нищожността на сделката за страните. Абсолютната нищожност изключва недействителността на сделката спрямо представлявания по чл.40 ЗЗД, тъй като относителната недействителност предполага сделка, която не страда от пороци по смисъла на чл.26 ЗЗД. Следователно, първоинстанционното решение не подлежи на допълване или на поправка на очевидна фактическа грешка чрез произнасяне по същество в диспозитива на основното решение по предявените искове на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.40 ЗЗД. Въз основа на изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, пр.1 ЗЗД въззивното решение следва да се остави в сила в обжалваната част. В останалата част въззивното решение е влязло в сила. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 68/26.10.2010г., постановено по т.д.№ 215/10г. от Бургаския апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение 151/26.05.2010г. по т.д.№ 361/07г. на Бургаския окръжен съд за оставяне без разглеждане на молбата на [фирма] за допълване на решение № 293/19.02.2010г. по т.д.№ 361/07г. и за отхвърляне на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.