гр. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 7 София, 07.01.2016 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 6150 /2015 година Производството е по чл. 274, ал.2, изр 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] против определение № 598 от 27.10.2015г. по гр.д.№ 5200/2015г. на ВКС, ІІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна касационна жалба вх. № 6279/01.07.2015г. против въззивно определение № 461 от 20.05.2015г. по в. ч. гр. дело № 311/2015г. на Хасковски окръжен съд. Навежда се оплакване от жалбоподателя за неправилност на определението, тъй като съдът се е позовал на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, но разгледаната в него хипотеза е различна от тази по настоящия спор. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против прекратително определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Ж. И. Г. е предявил искове по чл. 344, ал.1 т.3 КТ против [фирма] [населено място]. Ответникът е направил възражение за местна подсъдност, като е поискал делото да се разглежда в РС-София. Искането е уважено с протоколно определение от 17.03.2015г. Ищецът е обжалвал това определение и въззивната инстанция е приела, че е неправилно, отменила го е, оставила е без уважение възражението за подсъдност и делото е върнато на РС-Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия. Това определение е обжалвано с частна касационна жалба. С обжалваното определение № 598 от 27.10.2015г. по гр.д.№ 5200/2015г., състав на ВКС, ІІІ гр.о. е приел, че частната касационна жалба е недопустима, защото определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване. Позовал се е на приетото с ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС в т. 9, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Само определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност (чл. 121 ГПК) подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитие на делото пред сезирания съд. Определението е правилно. Въпреки че изрично в цитираното тълкувателно решение не е посочена хипотезата, когато въззивната инстанция отменя определението на първата инстанция, с което е уважено възражение за подсъдност и го оставя без уважение, това определение като краен резултат е еднакво с определението, с което се потвърждава определение на първата инстанция, с което не се уважава възражение за подсъдност. Крайния резултат и в двата случая е еднакъв - делото продължава своя ход пред съд, сезиран с исковата молба. Определението на въззивната инстанция в този случай не е преграждащо. Съгласно чл. 274, ал.3 ГПК, на касационно обжалване подлежат две групи определения: по т.1 – определение на въззивните съдилища, с които се оставя без уважение частна жалба против прекратително определение и по т.2 определения, с които се дава разрешение по същество на друго производство, или се прегражда неговото развитие. В случая хипотезата на т.1 не е налице защото частната жалба е уважена, а хипотезата на точка 2 не е налице защото не се дава разрешение по същество на друго производство, а и не се прегражда такова. Въпросът за подсъдността е свързан с предпоставките за разглеждане на предявения иск и не съставлява друго производство. Следователно изводът в обжалваното определение за недопустимост на частната касационна жалба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а частната жалба не неоснователна. Затова обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 598 от 27.10.2015г. по гр.д.№ 5200/2015г. на Върховен касационен съд, ІІІ гр.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: