О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 342 гр. София, 25.07.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 1229/ 2022 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. Ив. Ю., назначен с определение от 21.09.2020 год. по гр. д. № 9759/2019 год. на СГС за осъществяване на правна помощ - процесуално представителство, на основание чл. 22, вр. с чл. 21, т. 3 ЗПрП, срещу решение № 36 от 10.01.2022 год. по в. гр. д. № 2661/2021 год. на Софийски апелативен съд. С него се потвърждава решение № 263006 от 12.05.2021 год. по гр. д. № 9759/2019 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Главна дирекция „Национална полиция“ иск за неимуществени вреди в размер на сумата 26 000 лв. Ищецът обосновава претенцията си с твърдението, че служител при ответника го е увредил, тъй като е изготвил писмен документ с изх. № 328600-21784, с който го клеветял и обиждал, като разпространявал за него неверни обстоятелства, че поддържа престъпна връзка с трето лице, което същият дори не познава. При така очертания предмет на спора, състав на Софийски апелативен съд приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Съгласно мотивите към решението отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни действия. В тежест на ищеца е да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях. С оглед на това и доколкото приема, че посочените елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД не се установяват, тъй като със соченото писмо, изготвено от служител на ответника и представено по наказателното дело, не е осъществено увреждащо деяние –посоченото в него не може да се квалифицира нито като обида, нито като клевета, въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на иска. Посочената в писмото информация за поддържана престъпна връзка със свидетеля Р. Ш. е събрана от оперативни действия на служители на МВР, поради което и не представлява противоправно деяние, извършено виновно, за да бъде ангажирана отговорността на ответника. Касаторът е останал недоволен от постановеното решение, което намира за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение към жалбата се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване при формулиран въпрос: „За отговорността по ЗОДОВ вината на конкретния служител на съответния държавен орган има ли правно значение?“. Според касатора въпросът е обусловил изводите на съда и е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Едновременно с това поддържа, че същият е от важно значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В допълнение се позовава на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответната Главна дирекция „Национална полиция“ не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съгласно разясненията на т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая посочените критерии не са удовлетворени, тъй като поставеният въпрос относно характера на отговорността по ЗОДОВ е напълно неотносим към решаващите изводи на съда по изхода на предявения иск за вреди, квалифициран като такъв с правно основание чл. 49 ЗЗД. Липсата на правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това, като представеното решение № 16 от 2.03.2021 год. по гр. д. № 1914/2020 год. на ІV г. о. на ВКС е неотносимо. Не се констатира наличие на някой от квалифицираните състави неправилност, визирани в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, така както са изведени трайно и последователно в практиката на ВКС. Очевидната неправилност предполага такъв порок на обжалваното решение, който се установява от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Посоченото основание ще е налице единствено при видимо тежко нарушение на закона /когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма/, както и когато съдебният акт е явно необоснован, вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика. В случая такива пороци не се констатират, а и не се обосновават от касатора, доколкото същият бланкетно се позовава на релевираното основание, без да сочи конкретни пороци на обжалвания акт, извън общите касационни оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Не се констатират също така нарушения, обуславящи вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, които да налагат служебно произнасяне по предмета на настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 10.01.2022 год. по в. гр. д. № 2661/2021 год. на Софийски апелативен съд по постъпилата от Е. Д. М. касационна жалба срещу него. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.