О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 140 София, 15.03.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №485/2017 година. Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№2462/10.01.2017 г., подадена от адв. М. Р. – процесуален представител на Й. С. В. и З. Х. Д. – В., и двамата от [населено място], против въззивно определение №27703/24.11.2016 г. по ч.гр.д.№13838/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III-Б въззивен състав. С обжалваното определение е потвърдено определение е потвърдено определение №775/19.101.2016 г., постановено от съдия по вписванията при Служба по вписванията – [населено място] – Н. Н.. Прието е, че с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗЗД е въведено правилото , че действието на вписването на ипотеката трае 10 години от деня , в който е извършено, като то може да бъде продължено ако вписването се поднови преди този срок да е изтекъл. Позовайки се на разпоредбата на чл. 22 ПВ СГС е стигнал да извод, че когато са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства. Прието е също така, че по приложимата хипотеза, законът е поставил в условие на състезателност интересите на страните на кредитора да запази ипотеката чрез вписването и наново и интереса на собственика или всяко трето лице от погасяване на ипотеката чрез искането й за заличаване, и който пръв извърши съответното действие, неговият интерес ще бъде предпочетен и това зависи от индивидуалната заинтересованост на участниците в този процес. С случая съдът е стигнал до извод, че не е налице и противоречие между правни норми на закона и тези в Правилника за вписванията. Отчетено е, „че действително, от екземпляра на нот.акт № 111, том ІІ, рег.№ 13131, дело № 230 от 18.10.2006 г., представен със заявлението за заличаване на ипотеката, учредена в полза на Б. Д., не е видна датата на вписването. Констатирано е, че съдията по вписванията, постановил обжалвания отказ, е извършил проверка, като видно от последната справка, досежно процесния имот ,е вписано подновяване на ипотека с вх.№ 2670 от 20.09.2016 г. в полза на банката и е отбелязано, че подновяването е по учредена ипотека с дата по вх.регистър от 29.09.2006 г. Установено е, че върху процесния имот са учредени няколко ипотеки и в полза на няколко банки. СГС е направил извод, че при това положение с оглед отразеното в мотивите на обжалвания отказ, че достоверна проверка е била извършена до дата 03.10.2016 г., както и отразеното в придружителното писмо, че информационната система при справка чрез отдалечен достъп не може да генерира крайна дата, то по категоричен начин по делото не се установи, липсва ли подновяване на ипотеката в полза на Б. Д.. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частните касационни жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК като поставя следните въпроси: 1.Как и от кого се извършва установяването на изпълнението на отрицателното условие по чл.22 ПВ за заличаване на ипотека, а именно – същата да не е подновена – от молителя чрез представяне на удостоверение за наличие или липса на тежести върху имота, или от съдията по вписванията чрез проверка в рамките на неговите служебни правомощия ?, 2. При наличие на ненасени актове в Службата по вписванията в противоречие с чл.34, ал.4 от Правилника за вписванията и респективно закъсняла „достоверна дата на вписванията“, какъв е редът за възползване на молителя от законноустановените му права по смисъла на чл.22 от ПВ, а именно – да поиска заличаване въз основа на факта на изтекли 10 години от вписването й ? 3. При обжалване на отказ на съдията по вписванията да заличи ипотека, постановен поради закъснение във вписванията в службата по вписванията, длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с чл.235, ал.3 ГПК, като към момента на постановяване на своя акт извърши служебна проверка и получи служебно информация(удостоверение за тежести) с „достоверна дата на вписванията (тоест нанесените всички вписвания за датата), включваща включваща датата на подаване на молбата, предвид очевидния факт на изтичане на значителен период от време от подаване на молбата за заличаване до момента на постановяване на съдебния акт(и евентуалното наваксване на незавършените към датата на молбата вписвания в този период) ?, 4. Допустимо ли е да се вменява в тежест на заинтересованото лице, подало молбата за заличаване на ипотека по чл.22 ПВ, въз основа на изтекли 10 години и неподновено вписване, фактът на невъзможността на съдията по вписванията да получи „достоверна“ справка за приключени всички вписвания към края на предишния ден преди подаването на молбата, поради което молителят да понася отказ от заличаване на ипотека, като негативна последица за неизпълнение на задълженията на държавна институция като Агенцията по вписванията ?, и 5. Дължат ли се в полза на жалбоподателя разноски при отмяна от съда на отказа на съдията по вписванията или са приложими правилата на глава шеста от ГПК за охранителните производства, и в частност – чл.541 ГПК ? Ако се дължат разноски, коя държавна институция е отговорна за заплащането им – Агенцията по вписванията или районният съд ? Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и представеното с нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима. Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси, който се свежда до това дали е необходимо в рамките на охранителното производство по чл.22 ПВ пред съдията по вписванията молителят да доказва актуалният статут на ипотеката, чието погасяване иска чрез конститутивния ефект на заличаването на вписването й, и кой е длъжен да установи наличието на предпоставките за заличаване на вписването на ипотеката при подадена молба по чл.22 ПВ – изтичането на 10 години от вписването й и липса на подновяване в рамките на този срок – молителят или съдията по вписванията?“. При отговора на въпроса следва да се има предвид, че освен изводите на въззивната инстанция, следва да се отчете текста на чл.179 ЗЗД, в първата алинея на който изрично е предвидено, че „Вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена или въз основа на влязло в сила решение.“.Първото изречение от втората алинея на посочената норма изрично предвижда, че „Заличаването става по молба, към която се прилага актът на съгласие или препис от влязлото в законна сила решение.“ С оглед отговора на въпроса настоящият състав на ВКС, IV г.о., намира, че отговор на останалите въпроси не се дължи и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по тях. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност за въззивния съдебен акт и се моли за неговата отмяна. Върховния касационен съд, ГК, състав на IVг.о., намира, че частната касационна жалба е неоснователна с оглед отговора на въпроса. Настоящото определение е и в съответствие с практиката на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК, опредметена с определение №437/24.9.2013 г. по ч.гр.д.№5364/2013 г. на I г.о. Частната касационна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №27703/24.11.2016 г. по ч.гр.д.№13838/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III-Б въззивен състав. ОСТАВЯ В СИЛА на въззивно определение №27703/24.11.2016 г. по ч.гр.д.№13838/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., III-Б въззивен състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: