Р Е Ш Е Н И Е № 315 София 28.10.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1475 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от А. срещу решение № 2141 от 22.11.13г.по в.гр.дело № 2596/13г.на Софийския апелативен съд.С него е отменено решение от 25.04.13г.по гр.дело № 12399/11г.на Софийски градски съд ,І г.о.,10 състав в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ,предявен от П. М. К. против П. за разликата между присъденото обезщетение от 4 000 лв до 30 000 лв и са присъдени допълнително още 26 000 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част.Поддържа се,че решаващият съд неправилно е определил обезщетение за неимуществени вреди в значително по-висок размер,което е довело до нарушение на принципа за справедливост,регламентиран в чл.52 ЗЗД.Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за намаляване размера на обезщетението. Ответникът по касационната жалба П. М. К. не заявява становище. С определение № 722 от 27.05.14г.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС - решение № 62 от 27.02.12г.,по гр.дело № 1065/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 130 от 13.04.11г.по гр.дело № 951/10г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК и др. Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд - ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 11, държавата отговора за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а в т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. В мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл са и решенията на ВКС постановени по уеднаквяване на съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, в които е прието, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие. С обжалваното решение въззивният съд,като частично е отменил първоинстанционното решение,е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 т.2 ЗОДОВ – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.Изложени са съображения,че в периода на наказателното преследване,продължило около три години, ищецът е претърпял значителни душевни болки и страдания,изпаднал в социална изолация,здравословното му състояние се влошило,драстично се променил се начинът му на живот,поради ограничението за напускане пределите на страната е пропуснал сключването на изгоден договор за работа в чужбина.Като е взел предвид пряката причинна връзка между наказателното преследване и състоянието на ищеца на психически стрес,несигурност,злепоставяне в обществения му кръг и се е позовал на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД,въззивният съд е определил обезщетение за неимуществените вреди в размер на 30 000 лв. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид доводите на касатора и провери правилността на решението на основание чл.291 ал.2 ГПК намира следното: Решението е неправилно. Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти,което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера,необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди,който е завишен. Настоящият съдебен състав намира,че за възмездяване вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпление,по справедливост следва да определи обезщетение в размер на 10 000 лв.Този размер е съобразен с разумния срок,в който е приключило наказателното производство,че по отношение на ищеца не е определена мярка”задържане под стража”,липсва конкретна причинно-следствена връзка между наказателното преследване и вредите,които за настъпили за него от несключване на договор за работа в чужбина,тъй като няма категорични данни по делото,че е пропуснал да стори това именно по причина воденото срещу него наказателно производство.Според заключението на съдебно –медицинската експертиза здравословното състояние на ищеца и зачестилите хипертонични кризи след образуваното срещу него следствено дело през 2003г.не може да се определят категорично,че са резултат от наказателното преследване ,тъй като констатираните заболявания може да са обусловени от множество различни фактори от всякакво естество.Безспорно е обаче,че предизвиканото наказателно производство,статута на обвиняем и подсъдим с оглед общественото положение на ищеца,са се отразили негативно върху психиката му,което налага извод,че сумата от 10 000 лв справедливо ще репарира вредите от неимуществен характер. По изложените съображения решението в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ е уважен за разликата над 10 000 лв до 30 000 лв следва да се отмени и иска за разликата от 20 000 лв като неоснователен да се отхвърли. Решението следва да се отмени и в частта,с която неправилно е присъдена като глобална сума лихвата за забава в размер на 13 915.12 лв,тъй като вземането произтича от непозволено увреждане и следва де присъди с начална дата от влизане в сила на оправдателната присъда. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2141 от 22.11.13г., постановено по в. гр.дело № 2596/13г.на Софийския апелативен съд в частта,с която искът по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ е уважен за разликата над 10 000 лв до 30 000 лв,както и в частта,с която е осъдена П. за сумата 13915.12 лв лихва за забава от 12.06.2008г.до 21.09.2011г.и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на П. М. К. против П. за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,за което е оправдан,за 20 000 лв/разликата над 10 000 лв до уважения размер 30 000 лв/,със законната лихва,считано от 12.06.2008г.до окончателното изплащане. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.