Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр. София, 02 ноември 2017 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 756 по описа за 2017 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Р. Д. срещу решение на Варненски апелативен съд № 73 от 11.04.2017 г, по ВНОХД № 468/16, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Разград, № 51 от 18.10.2016 г, по НОХД № 265/16, като присъдата е отменена в частта относно определения тип затворническо заведение и е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 23/24.06.2016 г в [населено място], умишлено е умъртвил по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост Р. Т. И., с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 и чл. 54 НК, е осъден на тринадесет години и четири месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, което да бъде изтърпяно в затвор, със зачитане на предварителното задържане, считано от 24.06.2016 г. С жалбата на подсъдимия се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че мотивите на въззивния акт са неясни, че не са обсъдени всички доводи за неправилност на присъдата, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като са налице условия за преквалификация на деянието по чл. 118 НК или чл. 124 НК, че наложеното наказание е явно несправедливо / налице е хипотезата на чл. 55 НК, която следва да бъде приложена /. С жалбата се правят алтернативни искания: за връщане на делото за ново разглеждане, за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, за смекчаване на наказанието, което да бъде определено при условията на чл. 55 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли жалбата да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Неоснователно е оплакването относно съдържанието на въззивния акт. Решението на въззивната инстанция отговаря на изискванията по чл. 339 НПК, тъй като в него е извършена цялостна въззивна проверка на постановената присъда, обсъдени са възраженията на защитата срещу правилността на първоинстанционния акт и са изложени убедителни съображения относно законосъобразността на проверяваната присъда. Ето защо, не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето и липсва процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, при която подсъдимият е признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват събраните от досъдебното производство. Съдът е длъжен да провери дали признанието се подкрепя от приложените доказателства и ако това е така, приема за установени фактите по обвинителния акт, въз основа на които формира правните си изводи. По настоящето дело, подсъдимият е признал следните факти, от значение за правната квалификация, а именно: Подсъдимият и пострадалият често се събирали и консумирали алкохолни напитки. В пияно състояние подсъдимият нанасял побой на пострадалия. На инкриминираната дата пострадалият влязъл в жилището на жалбоподателя, което не било заключено, настанил се, намерил храна в хладилника и се нахранил, след което си сипал алкохолно питие и започнал да го пие. Междувременно подсъдимият се завърнал в дома си, алкохолно повлиян, и продължил да употребява алкохол заедно с госта си. Домакинът потърсил храната в хладилника и като разбрал, че е изконсумирана, се ядосал и ударил пострадалия с юмрук в лицето. Извадил дървен крак от стар телевизор и с него продължил да го удря по главата и тялото. Пострадалият избягал в другата стая и легнал на леглото, но подсъдимият отишъл при него и продължил да го бие с дървения предмет, като му нанасял удари по главата и тялото, докато гостът паднал по гръб на пода. Тогава жалбоподателят го хванал за шията и започнал да го души, след което му нанесъл серия от ритници, като при един от ударите бил избит зъб, който се забил в обувката. След това отново взел дървения предмет и продължил побоя. По-късно легнал и заспал, а през нощта установил, че пострадалият е починал. При тези релевантни факти, обхванати от признанието по чл. 371, т. 2 НПК, материалният закон е приложен правилно. Деянието е съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 НК и именно такава е приетата по делото правна квалификация. Налице са и двата квалифициращи признака: „особена жестокост” и „особено мъчителен начин”, тъй като се касае за нанасяне на тежък, ожесточен побой на алкохолно повлияно лице, чието състояние не му е позволявало да се отбранява, при който са причинени многобройни телесни увреди, през което време жертвата е изживявала ужаса на настъпващата смърт. В тази насока е от значение ескалацията на упражненото спрямо пострадалия насилие, което значително е надхвърлило първоначалния мотив да бъде „наказан” госта за това, че се е настанил в жилещото на подсъдимия и е консумирал храна и напитки. Съществено е и това, че деецът е проявил ожесточение и прекомерна сила, дори и когато в резултат на побоя пострадалият вече се е намирал на земята. Неоснователно се иска да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление. От признатите факти не следва да е налице поведение на пострадалия, което да е релевантно по чл. 118 НК и да обуслови изпадане на дееца в състояние на афект. Обстоятелството, че жертвата е влязла в жилището на жалбоподателя без покана и е ползвала храна и напитка, е действие, извън хипотезите на чл. 118 НК, откъдето и не би могло да се стигне до преквалификация на деянието по този текст. Липсва и хипотезата на чл. 124 НК, тъй като не е налице субективната страна на посоченото престъпление. Не е имало умисъл за нанасяне на телесна повреда, респективно, непредпазливост към смъртта, а умисъл за лишаване на пострадалия от живот, намерил израз в тежкия и продължителен побой, при който смъртта е била неминуема. Ето защо, като е квалифицирал деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 НК, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, тоест, основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице. С оглед на изложеното, искането за преквалификация на деянието чрез приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление / по чл. 118 НК или чл. 124 НК / е неоснователно и не може да бъде уважено. Липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание при условията на чл. 58 а, ал. 1 вр. чл. 54 НК отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. Налице е завишена степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от проявената бруталност и незачитане на човешкия живот по незначителен повод и от състоянието на безпомощност на жертвата във връзка с алкохолното му повлияване. Налице е висока степен на обществена опасност и на дееца, проявена в поведението му преди деянието / системно проявявана агресия към пострадалия / и по време на деянието, което по своята специфика се характеризира с безчовечност и садизъм, значително надхвърлящи необходимото за квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК. От друга страна, данните за здравословното състояние на жалбоподателя, който е получил увреждане на здравето при транспортно произшествие, и липсата на предходна съдимост са обстоятелства, смекчаващи наказателната отговорност. При комплексната преценка на изброените обстоятелства е избрано като подходящо по вид наказанието „лишаване от свобода” / най-леката алтернатива по чл. 116, ал. 1 НК /, чийто срок е съобразен с превеса на отегчаващите обстоятелства, а именно: двадесет години „лишаване от свобода”. Съгласно чл. 58 а, ал. 1 НК, от срока на наказанието е приспадната една трета, при което е получено определеното наказание тринадесет години и четири месеца „лишаване от свобода”. Неоснователно се иска да бъде приложен чл. 55 НК, тъй като кумулативните предпоставки на този текст не са налице: наличните смекчаващи обстоятелства не са многобройни, нито едно от тях не е изключително, а и предвиденото най-леко наказание не се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното. Ето защо, наложеното наказание се явява справедливо, а искането на подсъдимия за смекчаване на наказателноправното му положение е неоснователно и не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и като такива следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Варненски апелативен съд № 73 от 11.04.2017 г, по ВНОХД № 468/16. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: