П Р И С Ъ Д А № 190 гр. София, 26.09.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от съдия Троянов н.д. № 707 по описа за 2016 година П Р И С Ъ Д И : ОТМЕНЯ, на основание чл. 354, ал. 5 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, присъда № 1 от 04.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 574/ 2015 г. на Пловдивски апелативен съд. ПРИЗНАВА подсъдимия Н. В. К., роден на ..... в [населено място], българин, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН – [ЕГН], за НЕВИНЕН в това, на 14.12.2012 г. в [населено място], [улица], № .., чрез другиго – подсъдимия Ж. Б. Г., да е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на [фирма], КЕЦ К., на електрическата инсталация към електромер модел „...” с № ....., обслужващ партида на магазин с измервателна точка ....., на [фирма], с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, поради което го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 234в, ал. 1 от НК. ПРИЗНАВА подсъдимия Ж. Б. Г., [дата на раждане] в [населено място], българин, български гражданин, разведен, неосъждан, ЕГН – [ЕГН], за НЕВИНЕН в това, в периода от 14.12.2012 г. до 10.01.2013 г., в условията на продължавано престъпление, в [населено място] и в [населено място], област П., сам да е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на [фирма], КЕЦ К. и КЕЦ С., на електрическата инсталация, с което да е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, както следва: на 14.12.2012 г. в [населено място], [улица], № .., осъществил неправомерно присъединяване към електромер модел „...” с № ......, обслужващ партида на магазин с измервателна точка ......, на [фирма]; както и през периода от 1.01.2013 г. до 10.01.2013 г., в [населено място], [улица], № ..., осъществил неправомерно присъединяване към електромер модел „...”, с №[ЕИК], обслужващ партида на къща с измервателна точка ...., поради което го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 234в, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Мотиви по н.д. № 707/ 2016 г. на Върховен касационен съд, Второ наказателно отделение Касационното производство е образувано по самостоятелни жалби на подсъдимите Н. В. К., чрез адв. К. Е. и подсъд. Ж. Б. Г., чрез адв. С. К. П., против нова присъда № 1 от 04.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 574/ 2015 г. на Пловдивски апелативен съд. Подсъдимият К. сочи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НК с доводи за нарушен материален закон, поради признаването му за виновен от въззивната инстанция, а наложеното му наказание оценява като явно несправедливо. Предявява искане да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 234в, ал. 1 от НК. Подсъдимият Г. навежда всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 2 от НПК и също настоява да бъде оправдан. Пред касационната инстанция адвокат Е. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и подновява доводите си за липса на доказателства за авторството на деянието. Адвокат Ж. П., защитник на подсъд. Г., настоява за нова оправдателна присъда с аргументи, че въззивният съдебен акт почива на предположения и че не са изпълнени указанията на предходните касационни инстанции. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни и предлага атакувания съдебен акт да бъда оставен в сила. В последна дума подсъдимите К. и Г. желаят да бъдат оправдани. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 1 от 04.04.2016 г. по в.н.о.х.д. № 574/ 2015 г. Пловдивският апелативен съд отменил частично първоинстанционния съдебен акт и признал подсъдимите Н. В. К. и Ж. Б. Г. за виновни в престъпление по чл. 234в, ал. 1 от НК. На подсъд. К. наложил наказания от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 4 000 лв, а на подсъд. Г. – наказания от една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв. Отложил, на основание чл. 66 от НК, изпълнението на наказанията лишаване от свобода на двамата подсъдими за изпитателен срок от четири години, приспаднал задържането на подсъд. К., на основание чл. 59, ал. 1 от НК и в тежест на виновните подсъдими възложил разноските, направени по това обвинение. С първоинстанционната присъда № 28 от 24.03.2014 г. по н.о.х.д. № 1211/ 2013 г. Пловдивският окръжен съд признал двамата подсъдими К. и Г. за невинни по обвинението по чл. 234в, ал. 1 от НК. Окръжният съд се произнесъл и по други обвинения, и срещу други лица [1], в която част присъдата не се обжалва. Касационното производство е трето по реда си, след последователната отмяна на въззивно решение № 515 от 11.08.2014 г. по в.н.о.х.д. № 187/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд (с Решение № 111 от 28.05.2015 г. на ВКС, І Н.О.) и нова присъда № 10 от 02.07.2015 г. по в.н.о.х.д. № 211/ 2015 г. на Пловдивски апелативен съд (с Решение № 400 от 03.12.2015 г. на ВКС, ІІ Н.О.), поради което настоящият съдебен състав разполага и с правомощията по чл. 354, ал. 5, изр. второ от НПК. Преценявайки основателността на доводите, изложени в касационните жалби и осъществявайки нова преценка на събраните по делото доказателства, в изпълнение на правомощията на въззивна инстанция в настоящото трето по ред касационно производство, касационният съд установи частична промяна на фактическата обстановка от приетата с осъдителна присъда на апелативния съд. Доказателственият анализ обосновава необходимостта от нови правни изводи за невинността на касаторите К. и Г. в обвинението им по чл. 234в, ал. 1 от НК. Въззивният съд правилно е установил от обективна страна, че на 14.12.2012 г., Г. П., спрямо когото наказателното производство е приключило в оправдателна присъда по чл. 294, ал. 1 от НК, и свид. С. М. [2] извършили подмяна на електромер, обслужващ партида на магазин с измервателна точка № ...., на [фирма], находящ се в [населено място], [улица], № .... Двамата служители на [фирма] монтирали електромер, модел „...”, с фабричен № ...., след което поставили пломби на защитния клемен капак на измервателния уред и на защитния щит на електротаблото с пломбиращите клещи [3] на свидетеля М.. Обичайно екипът работел с клещите, зачислени на един от работниците, като в този период били използвани пломбиращите клещи на свид. М., включително и Г. П. си служел с тях. П. доброволно предал [4] на разследващия орган клещите на неговия колега. На 09.01.2013 г., след сигнал от полицията, служители [5] на електроразпределителното дружество констатирали, че е променена схемата [6] за свързване на електромера, обслужващ магазина на подсъд. К., поради което уредът отчита по-малко количество изразходвана електроенергия. Възстановили правилната схема на свързване и съставили протокол [7], а заварените пломби били предадени по делото за изследване. Експертното изследване [8] потвърдило, че пломбите от защитния клемен капак на електромера и на защитния щит на електротаблото били поставени с пломбиращите клещи, зачислении на свид. М.. В хода на вече образуваното наказателно производство бил призован подсъд. Ж. Г.. При оглед [9] на лекия автомобил на подсъдимия, марка „М.”, с peг. [рег.номер на МПС] , бил намерен и иззет [10] двулицев ключ с пластмасова дръжка, с надпис „C.”, с дължина 58 мм и широчина 7 мм. Ключът бил стандартен за електрическите табла, тип Т.-2, на електроразпределителното дружество. При извършените по делото два следствени експерименти [11] е установено, че този ключ отключвал и заключвал ключалките, поставени на предпазен прозрачен щит на електрическите табла с електромерите на магазина на подсъд. К. в [населено място] и пред къщата на подсъд. Г. в [населено място], П. област. На 10.01.2013 г. бил извършен оглед [12] и на монтираното на бетонов стълб електрическо табло с електромер, обслужващ жилищния имот на подс. Г. в [населено място] село, [улица], № ... Изпратените екипи [13] на [фирма] констатирали, че е променена схемата [14] за свързване на трифазен електромер, модел „...”, с фабричен №[ЕИК], обслужващ партида на къща с измервателна точка № ...... Електромерът бил демонтиран и предаден за изследване [15], При огледа били иззети и 3 броя метални пломби от предпазния щит на електрическото табло и от предпазния капак на електромера. Т. изследване [16] на оловните пломби [17] от [населено място] показало следи от механично въздействие след първоначалното им пломбиране. Следите били оставени от инструмент/-и, различни от пломбиращите матрици, вследствие на което релефните обозначения били деформирани (сплескани). Не били установени допълнителни следи във вътрешността на пломбите, извън тези образувани от първоначалното притискане. Изложените факти се установяват от посочените под линия доказателствени средства. Те са били предмет на подробен анализ в мотивите на първоинстанционния съд и на третата по ред въззивна инстанция. Установената фактическа обстановка се извлича от надеждни, достоверни и непротиворечиви доказателства. Съдилищата подробно са анализирали значимите по делото факти, описващи извършеното деяние от обективна страна, поради което настоящият съдебен състав не намери за необходимо да преповтаря изложения вече доказателствен анализ, като изцяло го подкрепя. Касационната инстанция обаче счита за неправилни фактическите и правни изводи на апелативния съд относно авторството на деянието по чл. 234в, ал. 1 от НК. Въззивната инстанция се позовала на несъществуващи в показанията на свид. Н. Р. сведения, а изложенията на свид. К. К. е възприела превратно. В показанията на свид. Р. [18] не се съдържат факти от значение за повдигнатото по чл. 234в от НК обвинение. Полицейският служител е присъствал само на огледа на електрическото табло в [населено място]. Сведения за участието на подсъдимите К. и Г. в инкриминираното деяние свидетелят не разкрива и в показанията му липсват каквито и да е факти за изпълнителното деяние. Без каквото и да е основание въззивният съд е причислил гласните изложения на този свидетел към обема от уличаващи доказателства. Съждението на стр. 16 от мотивите на Пловдивския апелативен съд, че „…подсъдимият Г. косвено е признал пред свидетелите К. и Р. съпричастността си към извършеното…” се оказва произволно направено и лишено от всякаква доказателствена подкрепа. Затова и доказателственият анализ на въззивната инстанция в тази част е неправилен. За „самопризнанията” на Г. П. се говори само в показанията [19] на свид. К.К.. Според тях, в разговор с полицейския служител П. споделил узнатото лично от подсъд. Н. К., че електромерите били манипулирани. Фактите за неправилно свързаните измервателни уреди категорично са разкрити от разпитаните по делото служители на електроразпределителното дружество. Те именно са констатирали неправомерно зададените условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия по време на проведените огледи на място. „Самопризнанията” на Г. П. по никакъв начин не допринасят допълнително за разкриване на признаците от обективната страна на деянието, а за субективната му страна, включително за неговото авторство, споделеното от П. не съдържа важна информация. О. подсъдим Г. П. е дал по делото обяснения [20], в които не разкрива каквото и да е противоправно поведение на подсъдимите К. и Г., включително и инкриминираното по чл. 234в, ал. 1 от НК. Въззивната инстанция изградила извод за авторството на деянието въз основа на предположения, изведени чрез тълкуване на отделни действия на подсъд. Ж. Г.: подсъдимият бил „видимо притеснен” при пристигането на свид. К. в РУП С.; опитал се да излъже полицаите, че не пристигнал с личния си автомобил, за да не бъде претърсен; опитал се да изхвърли ключовете от колата си под седалка на полицейския автомобил [21]. Превратно са били възприети и думите на подсъд. Ж. Г. пред свид. К., че цената на електроенергията е много по-малка от заплащаната и „който си плаща реалната цена е чисто луд” – като доказателство за съпричастността на този подсъдим в инкриминираното престъпление. Съдът прибавил като „косвен факт” още споделеното от Г. П. на свид. К., че подсъд. Ж. Г. „търсил човек, който да прикрие следите му”. Всичко това въззивният съд оценил като косвени доказателства, достатъчни да наложат осъдителния извод, че подсъд. Ж. Г. лично променил схемите за свързване на електромерите пред дома му в [населено място] и на приятеля му подсъд. Н. К. в [населено място]. Изводът е необоснован, защото не е подкрепен от надежден доказателствен източник. Съдът не е извел сигурните факти от показанията на свид. К., а им е придал несъществуващо значение, замествайки липсващите доказателства с предположения. В наказателния процес приобщените показания представляват доказателствено средство за лично възприетите от свидетеля факти и обстоятелства, но умозаключенията на свидетеля не могат да заместят вътрешното убеждение и изводи на съдебния състав. В допълнение още въззивният съд развил на стр. 17 от мотивите, че подсъд. Ж. Г. имал „необходимата квалификация за работа по електропреносната мрежа, добре е познавал начина на работа на електромерите и схемите за свързването им”, а ключ от намерената в автомобила му връзка отключвал таблата на инкриминираните електромери. Тези съждения и факти не сочат към единствено възможния извод за авторството на деянието от подсъдимия Г.. По делото е установено, че двулицевия ключ с надпис „C.” върху пластмасовата дръжка, с който при експериментите са отключени електрическите табла, тип Т.-2, е стандартен. Такъв ключ се ползва не само от служителите на електроразпределителното дружество за достъп до електромерите, но и от абонатите за проверка на показанията на индивидуалните им уреди, като притежаването на ключа не е забранено. Откритите при претърсването на личния автомобил на подсъд. Г. елетрочасти, пломбажна тел, стъклени предпазители, снимки на ел.табла в мобилния му телефон, по никакъв начин не сочат на прякото участие на подсъдимия в неправилното свързване на проводниците към инкриминираните електромери, в каквато насока апелативният съд се е опитал да изрази внушение на стр. 17 от мотивите. Напълно произволен е изводът на въззивната инстанция (стр. 18), че от заключението на трасологичната експертиза се установява по косвен път, че подсъд. Г. е „…разпломбирал, като е разтворил пломбите на електромера, обслужващ дома му в [населено място] и след като е преместил кабелите на клемите, отново е прекарал телта през разтворените пломби и поради липса на пломбажни клещи ги е стиснал с друг инструмент … за да имитира пломбата”. Експертното заключение е посочило обективния факт на притискане на старата пломба, но не и личното участие на подсъдимия в описаните действия, нито съществената разлика при начина на пломбиране на двата електромера в [населено място] и в [населено място]. По недопустим за процеса начин въззивната инстанция е интерпретирала информация, станала известна след експлоатация на специални разузнавателни средства, приложени по други обвинения (по чл. 277а и чл. 278 от НК) и в нарушение на забраната по чл. 177, ал. 2 от НПК. Въпросът за невъзможността специалните разузнавателни средства да се ползват при разследване на престъплението по чл. 234в от НК е решен категорично и еднозначно още в отмененото първо по ред въззивно решение, становище за което е изразено и от предходните касационни инстанции. Освен това, апелативният съд и некоректно е отнесъл същата информация, защото във фактическата обстановка е посочил, че на 14.12.2012 г. „…подсъд. К. се обадил на неустановено по делото лице на тел. [ЕГН], като се уговорил за извършване на манипулация” [22], докато при анализа на доказателствата вече излага категоричния извод, че срещата е между двамата подсъдими в дома на подсъд. К., продължавайки с необоснованото предположение, че тогава двамата извършили неправомерното свързване на електромера [23]. Фактите по делото сочат, че подсъд. Ж. Г. ползвал друг мобилен телефонен номер. Мотивите в тази им част са противоречиви. Единствената улика, разкрита в прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК показания на свид. К. [24] е „признанието” на подсъд. Ж. Г., че манипулирал своя електромер скоро след нова година. Въззивният съд не е коментирал тази част от изложенията на свидетеля, а това е било и недопустимо, защото „признанието”, макар и оскъдно на важна за обвинението информация, не представлява извънсъдебно признание. Дадено е по време на задържането на подсъдимия в полицейското управление, пред полицейски служител и в особена обстановка. Единствената възможност „признанието“ на подсъдимия да се цени в наказателния процес е то да е било закрепено посредством разпит пред разследващия орган или пред съдия [25]. При така приетите за доказани факти въззивната инстанция превратно е анализирала показанията на свид. К., за да осъди двамата касатори в това, че подсъд. Г. самостоятелно е извършил две отделни деяния по чл. 234в, ал. 1 от НК, а подсъд. К. – опосредено чрез първия подсъдим. Правните изводи за виновност почиват върху предположения и недопустимо тълкуване на отделни действия от поведението на подсъд. Г. с внушенията, направени от разпитания полицейски служител. С основание защитниците на двамата касатори възразяват, че по делото не са събрани убедителни доказателства, разкриващи участието на обвинените лица в инкриминираното деяние. Събраните косвени доказателства не сочат на един възможен и несъмнен извод за авторството на деянието. Категорично липсват доказателства и за опосреденото участие на подсъд. Н. К. и задължителната за тази форма на изпълнително деяние субективна страна на престъплението - знанието за извършената реална физическа намеса от прекия извършител. Осъдителните правни изводи Пловдивският апелативен съд взел по вътрешно убеждение, което не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички събрани по делото доказателства. Затова и тези изводи почиват на отделни предположения, с които съдът се е опитал да запълни онази фактическа празнота, за която липсват категорични и убедителни доказателства по делото. Положените от въззивния съдебен състав усилия да извърши преценка на всички косвени улики се оказват напразни, тъй като те не са в състояние да обосноват единствено възможен извод. Съмненията за участие на други неустановени по делото лица в манипулацията на измервателните уреди, остават налични и неопровергани от доказателствения обем, събран в процеса. След извършената самостоятелна доказателства преценка и анализ, в изпълнение на законовите въззивни правомощията при третото касационно производство, настоящият съдебен състав прие повдигнатото срещу подсъдимите Н. В. К. и Ж. Б. Г. обвинение по чл. 234в, ал. 1 от НК за необосновано и недоказано. Воден от изложените мотиви касационният съд постанови своите мотиви към присъдата, с която оправда двамата касатори по повдигнатото им обвинение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. [1] Оправдал подсъд. Н. К. и по повдигнатото му обвинение по чл. 278а, ал. 2 от НК. Признал осъдения А. Т. Т. за виновен в престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК, за което му наложил наказание от една година лишаване от свобода и по чл. 278, ал. 6 от НК, за което му определил и наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 3 000 лева. Признал Г. А. П. за невинен по чл. 294, ал. 1 от НК. [2] Показания на свид. С. И. М., л. 105-108 от н.о.х.д. № 1211/ 2013 г.на Пловдивски окръжен съд [3] Матрицата на клещите, зачислени на свид. М. за 2012 г. били с означения от едната страна „15/E.”, а от другата – „08/12” [4] л. 122, том 3 от д.п. [5] Показания на свид. А. С. Х., л. 103 от н.о.х.д.; свид. С. П. Л., л. 104-105 от н.о.х.д. и л. 84, т. 2 от д.п.; свид. С. Х. К., л. 108-110 н.о.х.д.; протокол за оглед л. 83-84, т. 1 от д.п. [6] Изходящият и входящият проводници на фаза А били присъединени заедно на входа на клемния блок. [7] л. 95, т. 1 от д.п. [8] Съдебно-трасологическата експертиза, л. 125-128, т.3 от д.п. Експертното изследване не установило наличие на следи, оставени от допълнително разтваряне и повторно пломбиране, включително и с различно от представените клещи устройство, както върху външните, така и при вътрешните повърхности на пломбата. [9] Протокол за оглед на лек автомобил от 10.01.2013 г., л. 100-101, т. 1 от д.п. [10] Иззети били следните веществени доказателства: 2 бр. секретни ключа, найлонов пакет с 11 бр. електрически елементи, 3 бр. ел. елементи, 10 бр. стъклени предпазители, парче пломбажен тел, връзка с 2 бр. авто-ключа и 11 бр. секретни ключа. [11] Протокол за следствен експеримент от 12.03.2013 г., проведен в [населено място], л. 140-141, т. 1 от д.п. с албум на л. 142-156, т. 1 от д.п.; Протокол за следствен експеримент от 29.05.2013 г., проведен в [населено място], л. 169, т. 1 от д.п. с албум на л. 170-182, т. 1 от д.п. [12] Протокол за оглед, л. 160-161, т.1 от д.п. [13] Показания на свид. Н. В. С., л. 113-114 от н.о.х.д.; свид. С. П. К., л. 114-115 от н.о.х.д.; свид. Г. Х. Д., л. 115-116 от н.о.х.д.; свид. В. Т. Г., л. 222 от н.о.х.д. [14] Входът и изходът на трета фаза на клемния блок на електромера са монтирани в клемата на входа, като измервателният уред не отчита консумацията по тази фаза [15] Протоколи на л.104, 106, т. 2 от д.п. [16] Съдебно-трасологическата експертиза, л. 157-160, т. 3 от д.п. Експертите заключили, че е възможно оловните пломби да са разтворени, след което пломбажният тел отново да е поставен на първоначалното си място и пломбите да са притиснати. [17] Пломбата от прозрачния щит на таблото на електромера била с надписи „/07”, от едната страна и „8/EV”, от другата страна; двете пломби от капака на електромера - „33/10” и „16/E.” [18] Показания на свид. Н. Д. Р., л. 95-98 от н.о.х.д. [19] Показания на К. П. К., л. 98-101 от н.о.х.д., л. 80, т. 2 от д.п.: „четвъртият подсъдим, който беше служител на Е., мисля, че беше направил самопризнания”(л. 99). [20] Обяснения на Г. А. П., л. 314-316 от н.о.х.д. [21] Мотиви към присъда по в.н.о.х.д. № 574/ 2015 г. на Пловдивски апелативен съд, л. 54, гръб [22] Мотиви, стр. 7 (л. 50 от в.н.о.х.д.) [23] Пак там, стр. 17 (л. 55 от в.н.о.х.д.) „Установено по делото е, че на 14.12.2012 г. между подсъдимия К. и подсъдимия Г. имало телефонна комуникация, като на същата дата подсъдимия Г. е посетил дома на подсъдимия К., което води до извода , че именно подсъдимият К., чрез подсъдимия Г. са извършили неправомерното свързване на електромера на първия към мрежата.” [24] л. 80, гръб, т. 2 от д.п. [25] Вж още: Решение № 391 от 25.10.2013 г. по н. д. № 1220/2013 г. на ВКС-III н. о.; Решение № 198 от 31.05.2013 г. по н. д. № 348/2013 г., на ВКС-II н. о.; Решение № 299 от 31.07.2012 г. по н. д. № 933/2012 г. на ВКС-II н. о., Решение № 391 от 25.10.2013 г. по н. д. № 1220/2013 г. на ВКС-III н. о.