1 Р Е Ш Е Н И Е № 384 София, 10 февруари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1842/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Г. М., депозирана чрез защитата му, срещу въззивна присъда от 15.03.2011г., постановена по внчхд № 187/11г. по описа на ОС-Пловдив. В жалбата се релевира всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, които подробно са развити в допълнението към нея. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, поради което следва да бъде оставена в сила присъдата на ОС-Пловдив. Повереникът на частния тъжител и граждански ищец оспорва касационната жалба, тъй като намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Подсъдимият М. и защитата му, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват.Постъпили са писмени бележки, които са със съдържание аналогично на това в допълнението към жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 564 от 09.12.2010г., постановена по нохд №3889/10г., Районен съд-Пловдив е признал подсъдимия Г. П. М. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147 от НК. С въззивна присъда № 31 от 15.03.2011г., постановена по внохд № 187/11г., Пловдивският окръжен съд е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия Г. П. М. за виновен в това, че на 05.02.2010г. в [населено място], в акт за административно нарушение е вписал клеветнически твърдения, чрез които е приписал престъпление на К. П., в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата, поради което и на основание чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание глоба в размер на 5 000лева и обществено порицание, което да се изпълни чрез публично прочитане на присъдата от домоуправителя по местоживеене. Касационната жалба е допустима и частично основателна. На първо място, следва да бъде разгледано оплакването за допуснато процесуално нарушение. Последното се свързва с действия на първия съд във връзка с конкретизиране на обвинението, които въззивната инстанция е приела за извършени в нарушение на закона.Това възражение, касаторът е мотивирал изключително подробно.Същественото в случая е, че в мотивите на въззивната присъда, съдът е изпълнил задължението си по чл. 339 от НПК, като освен на въпросите по чл.305 от НПК е дал отговор и на доводите от въззивната жалба на подсъдимия. Правилно е възприето, че съдържанието на тъжбата, депозирана от П., отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, като съдържа обстоятелствата на престъплението, очертаващи предмета на доказване в процеса. Също така правилно е възприето, че задължение на съда е да даде правната квалификация на описаните обстоятелства, когато такава липсва в тъжбата или е неправилна. По този въпрос практиката на ВКС е константна. Горното е дало основание на съда да приеме, че извършеното от повереника на частния тъжител уточнение на обвинението, направено пред първата инстанция е в разрез с изискванията на закона и е довело до незаконосъобразни правни изводи по същество на спора. В съдебно заседание от 14.09.2010г. адв.Д. е направил уточнение, отразено в протокола, което по естеството си сочи на текстово правно квалифициране на поддържаното с тъжбата обвинение. Действително не става ясно кое е породило тези уточнения, тъй като липсва отбелязване в протокола по този въпрос, но същественото е, че то не се е налагало, тъй като тъжбата отговаря на изисквания на чл.81 от НПК. Предвид на този факт, въззивната инстанция, която освен контролна е и по същество на спора, правилно и законосъобразно се е произнесла в рамките на обстоятелствата, очертани в тъжбата. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа вярна оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели фактически констатации, които не са спорни по делото, като не е допуснато превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените източници. Независимо от това, въззивната инстанция е достигнала до различни правни изводи, като подробно и аналитично е обосновала защо не приема тезата на първия съд, че инкриминираният в тъжбата клеветнически израз –“полицаите ме изнудваха за пари” е в абстрактна форма и не дава възможност да се определи за което лице се отнася, както и, че не съдържа достатъчно конкретни данни за времето, мястото и начина на извършване на деянието, което е приписано като престъпление на тъжителя.Окръжният съд правилно е преценил, че горепосоченият израз, написан собственоръчно от подсъдимия в акта за установяване на административно нарушение не е абстрактно оправен, тъй като при съставянето му са присъствали само двамата служители на полицията-актосъставителя П./частен тъжител по делото/ и свидетеля по акта Б..По делото е безспорно установено, че автор на клеветническото твърдение е подсъдимият. Също така в случая не може да намери приложение разбирането, застъпено в трайната съдебна практика, че ако пострадалият не е конкретно назован клевета няма.Това е така само при случаи, когато клеветническите твърдения са отправени към неопределена категория или група от хора, без те да се отнасят до точно определени личности. Написаното от подсъдимия е насочено не към състава на полицията в [населено място], а точно към конкретните двама полицаи, като без значение е фактът, че само единият от тях е подал тъжба.По делото е установено, че по време на проверката не са присъствали други служители на полицията.За съставомернотта на деянието не се изисква приписаното престъпление да е правно квалифицирано от тъжителя, необходимо е същото да е свързано с изнасянето на неверни факти, като самото твърдяно противоправно деяние следва да е конкретизирано в достатъчна степен, за да се възприеме като отрицателна характеристика за личността на неговия извършител. За да е клеветническо, твърдението трябва да е неистинско. Във връзка с последното, въззивният съд правилно е приел за доказано, че директно искане на пари от страна на полицаите не е имало, факт който не се оспорва и от подсъдимия. Скритият подтекст в отправената от тъжителя реплика към подсъдимия “....сега какво ще правим.....”, който М. свързва с изнудване за пари, не кореспондира на вложения от тъжителя смисъл. От една страна тази реплика не може да бъде извадена от контекста на цялото изречение, което се съобщава от подсъдимия в обясненията, дадени пред първата инстанция, а именно “Пак ли ти бе, сега какво ще правим, ти си все един и същ”.От друга страна, данните по делото сочат, че при подсъдимия са налице предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е бил санкциониран по административен ред, като нарушенията отново са били установени от тъжителя П..При тези данни не би могло да се търси значение на отправената реплика в насоката, в която се твърди, че е възприета от подсъдимия. Освен собственоръчно, подсъдимият е написал инкриминирания за клеветнически израз непосредствено след подписване на акта за установяване на административно нарушение, в раздела за възражения, който е неразделна част от акта. При тези данни правилно, въззивният съд е приел, че от самия акт се установяват времето и мястото на извършване на деянието, за което частният тъжител е повдигнал и поддържа обвинение. Не могат да бъдат приети за основателни твърденията в жалбата, че липсва умисъл за приписване на престъпление, тъй като подсъдимият целял сезиране на съответните компетентни органи, а именно ръководителя на Първо РПУ-МВР, чийто служител бил тъжителят. Обстоятелството, че началниците на полицейските управления служебно се запознавали с всички АУАН и извършвали проверка при възражения от вида на посоченото от подсъдимия не означава, че това е редът за сигнализиране на компетентните органи при данни за неправомерно поведение от служители на полицията. С оглед на горното, касационната инстанция намира за неоснователни твърденията в жалбата за допуснати нарушения на материалния закон. В касационната жалбата се възразява и за явна несправедливост на наказанието. В рамките на правната квалификация на деятелността на подсъдимия, окръжният съд е отчел, че съответно се явява наказание в минимален размер на предвиденото в закона, а именно глоба от 5 000лв. и обществено порицание. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обусловят приложението на чл.55 от НК. Правилно съдът е констатирал, че не са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК. Основателно е твърдението на касатора за незаконосъобразно присъждане на лихва върху уважената част на гражданския иск. Действително въззивният съд се е произнесъл свръх петитум.С тъжбата е предявен граждански иск за престъплението по чл.148 от НК в размер на 3 000лева.Претенции за лихва, дължаща се от момента на деликта, не е отправена. До приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, ищецът може да измени само размера на иска, както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно, като не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване. Това означава наличие на възможност след предявяване на иска до приключване на съдебното дирене да се предявят претенции за лихви, но за времето след неговото предявяване.В настоящият случай с предявяването на иска, не са поискани лихви, а само главница, поради което в такива параметри първият съд го е приел за разглеждане. Не е поискана и възможната претенция по чл.214, ал.2 от ГПК, поради което съдът не е следвало да присъжда лихва върху уважената част на гражданския иск. Ето защо в тази част въззивната присъда следва да бъде отменена. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че следва да измени въззивната присъда само в гражданско-осъдителната й част, като я отмени по отношение на присъдените лихви. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивна присъда № 31 от 15.03.2011г., постановено по внчхд № 187/11г., в гражданско осъдителната й част, като отменява присъдените законни лихви върху уважената част на гражданския иск, считано от момента на увреждането до окончателното изплащане. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: