Р Е Ш Е Н И Е № 60097/21 г. гр. София, 10.01.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, разгледа докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 578 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК. С определение № 184 от 23.04.2021 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 20184 от 23.11.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 143/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали. Касаторката Н. Г. Х., представлявана от адвокат А. Н. от АК - П., поддържа, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд с указания той да предприеме действията по чл. 201 ЗУТ. Претендира разноски. Ответникът по касация Г. С. И., представляван от адвокат Т. Б. от АК - К., поддържа, че въззивното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски. Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното: С атакуваното решение е отменено Решение № 106 от 06.03.2020 г. по гр.д.№ 716/2018 г. на Районен съд - Кърджали, с което е обявен за окончателен проект на разделителен протокол на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], по силата на който се образуват два реални дяла, а именно: дял 1 с пазарна стойност 38 466,67 лв. по вариант 1 съгласно графично приложение на л. 206 от делото – съобразно притежаваната от Г. С. И. 1/3 ид.ч. от имота, както и дял 2 с пазарна стойност 76 933,33 лв. по вариант 1 съгласно графично приложение на л. 206 от делото – съобразно притежаваните от Н. Г. Х. 2/3 ид.ч. от имота. Въззивният съд е констатирал, че районният съд не е спазил процедурата по чл. 201 ЗУТ – одобрил е окончателен проект на разделителен протокол, без преди това да е изискал становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота, предмет на делбата. По тази причина е приел, че първоинстанционният акт следва да бъде отменен, а делото – върнато на РС, който да предприеме действията по чл. 201 ЗУТ, след което да се произнесе по извършването на делбата. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивния съд в хипотеза на въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, които са в основата на първоинстанционното решение, поради констатирано от състава на ВКС противоречие с т. 1 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 17 от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 659/2018 г. на І г.о., Решение № 12 от 25.02.2019 г. по гр.д.№ 1456/2018 г. на ІІІ г.о., Решение № 265 от 24.06.2011 г. по гр.д.№ 1623/2010 г. на ІІІ г.о., Решение № 234 от 30.07.2015 г. по гр.д.№ 5251/2014 г. на ІV г.о.). Съгласно практиката на ВКС (така: Решение № 43 от 17.04.2015 г. по гр.д.№ 6347/2014 г. на ІІ г.о., Решение № 114 от 20.11.2017 г. по гр.д.№ 711/2017 г. на ІІ г.о., Решение № 11 от 10.03.2020 г. по гр.д.№ 1753/2019 г. на І г.о.) уредбата на производството по допускане и извършване на съдебна делба се състои от императивни материалноправни норми. Такъв е характерът и на правилото по чл. 201 ЗУТ. Съгласно приетото с т. 1 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд извършва решаваща, а не контролна дейност, като може да приложи императивна материалноправна норма, дори когато нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това въззивният съд, пред когото е пренесено производството по допускане на съдебна делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материалноправен закон, както и да извърши процесуалните действия (включително по събиране на доказателства), предпоставящи изпълнението на това задължение. Преценката на въззивния съд, че изискването на становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота е правомощие единствено на първоинстанционния съд, е в противоречие с разясненията на цитираната задължителна съдебна практика. В този смисъл основателно се явява оплакването на касаторката за допуснато от окръжния съд нарушение на процесуалните правила, като същото се е отразило на правилността на постановения акт и налага неговото отменяване. Поделяемостта на допуснат до съдебна делба недвижим имот е както технически, така и правен въпрос и касае възможността в рамките на втората фаза на делбения процес от обектите в делбената маса да бъдат обособени самостоятелни обекти на правото на собственост съобразно броя на съделителите, за да бъде реализирана основната цел на процеса всеки съделител да получи дела си от съсобствеността в натура, доколкото това е възможно. С чл. 201 ЗУТ са уредени хипотезите на съдебна делба на урегулиран поземлен имот (УПИ) с цел образуване на нови УПИ. За обособяване на самостоятелни дялове законодателят е поставил императивното изискване към съда да изиска становище на общинската (районна) администрация относно поделяемостта. Ако съгласно изслушаното експертно становище вещото лице дава заключение за поделяемост, главният архитект на общината (района) с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба. В чл. 201, ал. 2 ЗУТ законодателят приема, че УПИ е неподеляем, когато не може да се изготви проект за разделянето на две или повече части, съобразен със съществуващото застрояване и установените изисквания за минимално определените параметри за ПИ с плана за застрояване. В тези хипотези главният архитект изпраща свое становище в съда в 14-дневен срок от постъпването в общината на искането на съда. И в двете хипотези, във втората фаза на делбата, когато се иска разделяне на УПИ на две или повече имота, законът изисква становище на общинската администрация. Контролът за законосъобразност по одобряването на проекта или по отказа от страна на общинската администрация се извършва от съда, пред който е висящо делото за делба в същото производство. В случая изслушаната пред районния съд съдебно-техническа експертиза във втората фаза на делбения процес дава заключение, че имотът може да бъде поделен, като се получат два дяла. При императивно формулираната норма на чл. 201 ЗУТ и даденото заключение за възможна поделямост на допуснатия до делба недвижим имот на два дяла, за въззивния съд е възникнало задължението да изиска становище на общинската администрация. Несъблюдаването на правомощията на въззивната инстанция съставлява порок на обжалвания съдебен акт, който налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 20184 от 23.11.2020 г., поправено с Решение № 20188 от 27.11.2020 г., и двете – постановени по в.гр.д.№ 143/2020 г. на Окръжен съд – Кърджали. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: