Ключови фрази
Частна касационна жалба * връчване на съдебни книжа


3
Определение по ч.т.д.№ 886/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№22

София, 17.01. 2012 год.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева

като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 886 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 156 от 02.11.2011 год. по ч.т.д.№ 275/2011 год. на Великотърновския апелативен съд. С него е потвърдено разпореждането от 17.09.2011 год. по т.д.№ 23/20011 год. на Габровския окръжен съд за връщане на въззивната жалба на дружеството срещу постановеното по делото Решение № 221 от 18.12.2010 год., като просрочена.
Частната касационна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК.
Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: „При връчване на съобщения на юридически лица в хипотезата на чл.50 ал.3 ГПК, длъжен ли е връчителят да събере доказателства относно качеството „работник или служител” на лицето, изразило съгласие да приеме съобщението.”
Настоящата съдебна инстанция счита, че касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по посочения въпрос ще следва да бъде допуснат.
Няма спор, че за производството пред Габровския окръжен съд [фирма] е бил редовно призоваван съобразно отразяването в Търговския регистър на адреса по чл.13 ал.1 ТЗ – [населено място], [улица], офис 402, чрез представляващия П. Д.. На същия адрес е изпратено и съобщението с преписа от първоинстанционното решение. Отбелязано е връчването на 19.07.2011 год. лично на П. Д. Д.. Въззивната жалба е постъпила на 01.08.2011 год. без да е внесена държавна такса. Оставена е без движение за внасяне на ДТ-1213.12 лв., като съобщението с указанията е връчено на 24.08.2011 год. Връчителят е отбелязал, че получател на съобщението е С. С. Билалова – счетоводител. Срокът за внасяне на държавна такса е изтекъл без указанието да бъде изпълнено, поради което ГбОС е разпоредил връщането на жалбата.
Последователно подържаната теза на [фирма] е, че връчването на съобщението за ДТ е нередовно, тъй като е следвало да бъде връчено на лице, представляващо дружеството.
Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос е, че за връчителя, законът е въвел задължението за посочи на кой находящ се в канцеларията (по смисъла на чл.50 ал.3 предл.1) ГПК работник или служител е връчил съобщението, като посочи имената и длъжността му. Не са му възложени функции по проверка на твърдението относно заеманата от лицето длъжността – съдържание на щатното разписание, гласни доказателства и пр. Това е така, поради обстоятелството, че страната е тази, която трябва да установи/докаже при евентуално оспорване, че призоваването и е нередовно т.е., че находящото се в канцеларията и на адреса на управление лице, което се е съгласило да приеме съобщението, не е неин работник или служител. Поради това и отговорът на поставения правен въпрос е, че при връчване на съобщения на юридически лица в хипотезата на чл.50 ал.3 ГПК (в канцеларията на адрес по ал.1), връчителят не е длъжен да събира допълнителни доказателства относно качеството „работник или служител” на лицето, изразило съгласие да приеме съобщението, чиито три имена са посочени.”
Предвид отговора на поставения правен въпрос, следва изводът за неоснователност на частната касационна жалба. Безспорно е, че съобщението е доставено и връчителят е получил достъп до канцеларията на ЮЛ. Отразени са трите имена и длъжността на лицето, получило призовката. Т.е. връчването не е опорочено на това основание. Тезата на [фирма], че съобщението е следвало да бъде връчено само на лице, представляващо дружеството не намира опора в закона – нито в чл.13 ал.1 ТЗ, нито в чл.50 ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 156 от 02.11.2011 год. по ч.т.д.№ 275/2011 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.