Р Е Ш Е Н И Е № 31 17.05.2017г. [населено място] В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение в публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА с участието на секретаря Н. Такева, като изслуша докладваното от съдията Цолова т.д. №2117 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 във вр. с чл.47 т.3 и т.4 ЗМТА. Образувано е по предявен от В. П. Ц. срещу [фирма] иск за отмяна на арбитражно решение № 2895 от 11.12.2009г. по арбитражно дело № 2895/2009г. на арбитър Б. Г.,с което ищцата е осъдена да заплати в полза на дружеството сумата 3833,96 лв.,ведно със законната лихва и разноски. Ищцата твърди, че не е уведомена за образуваното срещу нея арбитражно дело,не й е връчен препис от исковата молба и доказателствата,не е уведомена за назначения арбитър,за установени и събрани доказателства,което е довело до невъзможността й да участва в арбитражното производство и да организира защитата си,както и не й е връчен препис от самото арбитражно решение.Твърди,че е узнала за наличието на такова от наложен запор върху трудовото й възнаграждение със запорно съобщение изх.№ 43868/13.05.2016г. по изп.д.№ 20158380408586 на ЧСИ М.Б..С тези твърдения ищцата обосновава приложението на чл.47 т.4 от ЗМТА. Наред с това от факта,че умишлено е заобиколено необходимото връчване на призовки и съобщения, ищцата извлича основание за отмяна по чл.47 т.3 предл.2 от ЗМТА,като противоречието с обществения ред обосновава с нарушени принципи на законност,равенство на страните и състезателно начало. Претендира направените в производството разноски. Ответникът [фирма] е оспорил исковата молба като недопустима - поради подаването й след изтичането на срока по чл.48 ал.1 ЗМТА и като неоснователна.Претендира отхвърлянето й с присъждане на сторените от него в производството разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, намира,че преди да извърши по същество преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, следва да провери допустимостта на сезирането си с исковата молба по наведеното от ответника възражение за просрочването й и служебно - валидността на арбитражното решение,чиято отмяна се иска. Производството по арбитражно дело №2895/2009г. е образувано на 23.10.2009г. пред арбитър ad hoc Б. Г. по искова молба на [фирма] срещу В. П. Ц.,в качеството й на заемополучател по договор за револвиращ заем. От данните по арбитражното дело не се установява постановеното на 11.12.2009г. решение да е било връчено на ответницата /сега ищца/,като в приложената товарителница липсва положен неин подпис за получател,а е направено отразяване „опит за доставка 2“, което, според писмо на куриера [фирма], означава „отсъствие на получател“. При тези данни съставът на ВКС,ТК,първо отделение приема,че липсва надлежно уведомяване на ищцата за арбитражното решение,което прави подадената на 11.08.16г. искова молба редовна. Към момента на произнасяне по исковата молба е налице извършено от законодателя допълване на разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК /със ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/24.01.2017г./,като забраната за уговаряне на арбитражни клаузи е разширена и спрямо споровете,по които едната от страните е потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.Със същия закон е въведена и нова ал.4 на чл.3 от ЗЗП,с която се приема,че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, е недействителна.Пак със ЗИД на ГПК изрично е въведена и нова ал.2 на чл.47 ЗМТА, постановяваща,че арбитражните решения,постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж , са нищожни. Понятието „потребител“ е дефинирано в разпоредбата на §13 т.1 от ДР на ЗЗП,където се приема,че потребител е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице,което, като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С §6 ал.2 на ПЗР на ЗИД на ГПК е предвидено изрично,че започналите към момента на влизане в сила на закона арбитражни производства по потребителски спорове,чиято неарбитрируемост се въвежда с него,не могат да приключат с решения по същество и подлежат на прекратяване. Доколкото към момента на влизането в сила на ЗИД на ГПК са налице висящи съдебни производства за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА на вече постановени арбитражни решения по такива спорове и, предвид съображенията в т.3 на решение №9/24.10.02г. по к.д.№15/2002г. на КС на РБ,възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражни спорове, посочените изменителни норми /действащи занапред/ следва да бъдат съобразени и приложени , съобразно целта на закона и волята на законодателя.Това означава,че при поискана отмяна на арбитражно решение,което е постановено по спор с потребител,определен към момента от законодателя като неарбитрируем и следователно – явяващо се нищожно,съобразно посочените нормативни изменения, тази невалидност на арбитражното решение следва да бъде констатирана в производството пред ВКС и прогласена със съдебното решение. Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл.405 ал.5 ГПК /въведена със същия ЗИД на ГПК/,според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл.47 ал.2 ЗМТА инцидентно е възложена и на съда в производството по искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. В настоящия случай ищцата Ц. е потребител по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – същата е физическо лице - страна по договор за револвиращ заем,сключен за задоволяване на личните й потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между нея и ответника [фирма] е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 ГПК /доп./, а постановеното по този спор арбитражно решение,чиято отмяна се иска по реда на чл.47 ал.1 ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47 ал.2 ЗМТА /нова/. При този изход на делото в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за производството в размер на 603,36 лв. ,от които 450 лв. платено адвокатско възнаграждение и 153,36 лв. държавна такса. По изложените съображения ВКС ТК състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 2895 от 11.12.2009г. по арбитражно дело № 2895/2009г. на арбитър Б. Г.. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] ,седалище и адрес на управление [населено място][жк] [улица] бл... ... вх.... да заплати на В. П. Ц. с ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес [населено място] [улица] – адв.Н.Г. сумата 603,36 лв. деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.