Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
София, 12 март 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на шестнадесети
февруари двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка
Стоянова
ЧЛЕНОВЕ:
Лиляна Методиева
Жанина Начева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 691/2008 год.
Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Н. К. К. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение от 15.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 327/2008 год. по описа на Софийски градски съд.
В искането и в съдебно заседание от осъдения и защитниците му се твърди, че непроверяваното по касационен ред решение е постановено при съществени нарушения по чл. 348 ал.1т.1-3 НПК, като се излагат съображения за нарушение на материалния закон с осъждането му по обвинения, които не са доказани по несъмнен начин и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му. По същество се иска производсвото да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че е основателен само довода за явна несправедливост на наказанието в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 24 НК.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и провери правилността на въззивното решение на Софийски градски съд в пределите по чл. 347 НПК, за да се произнесе констатира следното:
С присъда от 17.10.2007 год. постановена по НОХ дело № 9645/2006 год. Софийски районен съд е признал подсъдимия Н. К. К. за виновен в това, че на 12.03.2003 год. в района на “Ловен парк” гр. С., в съучастие с лице с неустановена самоличност, като съизвършител, в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Н. Р. Р. на 21 години, като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150 пр.2 във вр. с чл. 26 ал.1, чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода; в това че, на същата дата и място, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с лице с неустановена самоличност се съвкупил с Н. Р. Р. , като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152 ал.3 т.1 и 5 във вр . ал.1, във вр. с чл. 29, чл. 26 и чл. 54 НК го е осъдил на тринадесет години лишаване от свобода и в това, че на същата дата и място се заканил с убийство на Н. Р. Р. и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяване на деянието, поради което и на основание чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК го е увеличил с шест години.
На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода по тази присъда и по присъдата по НОХ дело № 10071/2003 год. на Софийски районен съд, с която е осъден на осем години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК го е увеличил с шест години. Определил му е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 40 ал.4 НК съдът е постановил по отношение на подсъдимия да бъдат полагани съответни медицински грижи.
С въззивно решение от 15.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 327/2008 год. Софийски градски съд е изменил присъдата, като я е отменил само в частта, с която определеното по реда на чл. 25 НК общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода е увеличено с шест години, като го е увеличил с две години и е определил общо наказание от петнадесет години лишаване от свобода.
Решението не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила.
Искането е процесуално допустимо защото е направено от легитимна с. , в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е частично основателно.
Доводът за допуснато съществено нарушение на материалния закон, което е основание за възобновяване на делото по реда на чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. Той се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция е възприела фактическите констатации на решаващия съд без да направи собствени анализ и оценка на доказателствата, като безкритично е кредитирала показанията на пострадалата, а е отхвърлила обясненията му. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 14 и чл.107 НПК. Такива нарушения, довели до осъждането на подсъдимия по обвиненията, които не са доказани в съответствие с чл. 303 ал.2 НПК, по делото не са допуснати.
Възприетият от осъдения подход на изразяване несъгласие с оценката на доказателствата противоречи на задължителните разпоредби на НПК, от които се ръководи съда при формиране на вътрешното си убеждение. Двете съдебни инстанции без основание са упрекнати, че са изразили предубеденост и са нарушили принципа за равнопоставеност на страните, като са приели за изцяло достоверни показанията на пострадалата, а са отхвърлили обясненията му. При установяване на фактите по делото, така както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по които осъденият е осъществявал защитата си, решаващия съд е длъжен да обсъди всеки един от доказателствените източници и да посочи въз основа на кои от тях го приема за установен. Това негово право не подлежи на последващ контрол ако са спазени правилата за формиране на волята му. В конкретния случай тези правила не са нарушени.
Събраните по надлежния процесуален ред доказателствените източници, в това число обясненията му, показанията на пострадалата и останалите свидетели, заключенията на изслушаните експертизи и писмените доказателства, внимателно са оценени поотделно и съпоставени с останалите, а съдържащите се в тях фактически данни не са извратени. С еднакво внимание са обсъдени както обясненията му, така и показанията на пострадалата, които са единствени източници на преки доказателства за събитията случили се след качването на тримата в таксиметровия автомобил. При преценка на достоверността им е отчетено особеното им процесуално положение по осъществяване на защитата и евентуално на обвинението, съобразено е обстоятелството, че подсъдимият може по собствено усмотрение да даде каквито прецени по съдържание обяснения, без да носи за тях наказателна отговорност, а пострадалата от своя с. , макар и да носи наказателна отговорност за показанията си, приписвайки му неизвършено престъпление би могла да има определена материална изгода и затова е проявено изключително внимание и са кредитирави съобщените от тях факти само доколкото се подкрепят от други доказателствени източници. Пострадалата е съобщила достатъчно безпротиворечиви факти относно начина, по който се е озовала на мястото на извършване на деянието и действията, в които се е обективирало. Показанията й са логични, последователни и убедителни и се подкрепят от останалите доказателствени източници, в това число показанията на св. М, която е установила непосредствените си лични възприятия за началото на срещата с подсъдимия и неустановеното лице и поведението на подсъдимия, който отклонил нейното искането да присъства на срещата с чуждестранния бизнесмен, съдебно медицинската експертиза за телесните увреждания на пострадалата на вещото лице съдебен лекар Е. И. и съдебно медицинската експертиза на веществените доказателства. Извън твърдението на обвиняемия в досъдебното производство, че не е добре с психиката и съобщените от нея факти не отговарят на обективната действителност, което е проверено посредством назначената и изслушана в съдебно заседание експертиза, осъденият не сочи данни, които биха поставили под съмнение нейните обективност и добросъвестност. Изслушаната в съдебно заседание съдебно психологична и психиатрична експертиза е установила, че интелектуалното й развитие е в границите на нормата и липсват медицински данни, които да са я лишили от възможност правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни сведения за тях. Липсват и други данни, които да налагат извод за недобросъвестност или чуждо внушение, целящо умишлено да му навреди. При наличието на пълна свидетелска годност е установила от къде познава подсъдимия, по какъв начин и с какъв мотив е била уговорена срещата между тях и как са се развили събитията след качването им в таксиметровия автомобил, на път към срещата с чуждестранния бизнесмен. Във връзка с довода за недобросъвестност на показанията на пострадалата предвид противоречивите сведения, които е съобщила непосредствено след деянието пред органите на полицията, следва да се посочи, че като доказателства в наказателния процес могат да бъдат ценени само тези, които са събрани по надлежния процесуален ред. По делото това са показанията, които е дала в съдебно заседание, защото подсъдимият е изразил несъгласие за приобщаване към доказателствените материали на показанията дадени пред разследващия орган. Доколкото в кориците на делото се съдържат всички нейни показания, които не са доказателствени средства по смисъла на чл. 117 НПК следва да се посочи, че в тях няма съществени противоречия относно времето на извършване на деянието, авторството от с. на подсъдимия, извършените блудствени действия, съвкуплението и отправените закани.
Не са игнорирани като източник на доказателства и обясненията на подсъдимия. Още първоинстанционният съд, който е имал непосредствени впечатления при снемането им, подробно ги е анализирал, съпоставил ги е с останалите и мотивирано ги е отхвърлил като недостоверни и нелогични. В допълнение на констатацията, че са изолирани и противоречат на целия доказателствен материал, следва да се посочи, че имат по-скоро декларативен характер. За разлика от пострадалата, която е съобщила конкретни данни на кое място е била заведена от подсъдимия и неизвестното лице и какви фактически действия, включени в обективните състави на престъпленията са били извършени, той само е признал за срещата им и е отрекъл да са ходили в Ловния парк и да са извършвали действия противно на волята й, без да посочи какво се е случило след качването им в таксиметровия автомобил.
Оценените съобразно действителното им съдържание доказателства, които кореспондират помежду им са достатъчни за установяване от фактическа с. , че подсъдимият и неустановеното лице, след като измамили пострадалата, че ще я закарат да превежда на чуждестранен бизнесмен, я завели в района на Ловния парк, съборили я на земята, насилствено свалили дрехите й и като използвали физическото си надмощие за сломяване на съпротивата й се съвкупили с нея, след което подсъдимият вкарал в устата й половия си член, еякулирал и я принудил да гълта течността, след което й дали дрехите да се облече и я заплашили, че ще я убият ако разкаже за случилото се. При тези фактически констатации материалният закон е приложен точно от съдилищата и деянията са квалифицирани като престъпления по възведените обвинения. Налице са всички обективни и субективни елементи от съставите на престъпленията изнасилване, блудство и закана за убийство. Извън довода за осъждането му по обвинения, които не са доказани, не се поддържат други конкретни оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори.
Доводът за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за отмяна по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.2 НПК е неоснователен. Той се мотивира с допуснати нарушения по чл. 314 и чл. 315 НПК при разглеждане на делото. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция не е проверила изцяло правилността на присъдата, което я е лишило от възможност да констатира допуснатите нарушения при нейното постановяване и без основание е отхвърлила многобройните му доказателствени искания, необходими за разкриване на обективната истина и справедливото решаване на делото.
Производството пред Софийски градски съд е проведено при спазване на процесуалните норми регламентирани в глава ХХІ-ва НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК. Касационната проверка за правилността на присъдата е извършена въз основа на събраните в първата инстанция доказателства, като мотивирано е прието, че са достатъчни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. След като ги е обсъдил самостоятелно и не е констатирал допуснати нарушения при формиране волята на съда при оценката им, не е имал основание да промени вътрешното му убеждение и да направи различни фактически констатации и други правни изводи. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на оплакванията му против правилността на присъдата и е посочил основанията, поради които не ги е възприел.
Не е нарушено правото му на справедлив процес с неоснователен отказ да бъдат уважени доказателствените му искания. Не всеки отказ на съда да уважи доказателствено искане на подсъдимия ограничава процесуалните му права, а само когато в резултат на това действие са останали неизяснени важни обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. В конкретния случай такова съществено обстоятелство е въпросът за вменяемостта и то не само при преценка дали дееца е наказателноотговорен, но и при отмерване размера на наказанието. Този въпрос е изследван в пълнота още в досъдебното производство като разследващия орган, в пределите на своята компетентност и като се е отнесъл с необходимото внимание, е назначил съответната експертиза. Годността му да участва в наказателния процес и да носи наказателна отговорност е изследвана и в съдебната фаза на процеса, като първоинстанционният съд е назначил и изслушал няколко експертизи, които са дали безпротиворечиви заключения не само на базата на събраната медицинска документация и снемане на анамнестични данни, но и чрез стационарна форма на проследяване на състоянието му. С оглед заключенията им, които са пълни, точни, ясни и компетентни, мотивирано е прието, че заболяването му шизофрения не го лишава от възможността участва в наказателния процес и да носи наказателна отговорност за действията си. Тези експертизи не са оспорени пред въззивната инстанция, която при липса на обективни данни за промяна в моментното му състояние мотивирано е отказала да назначи поисканата допълнителна експертиза.
Не са ограничени от въззивната инстанция процесуалните му права с отказа да бъдат събрани допълнителни гласни доказателства. Мотивирано е прието, че не се налага повторен разпит на пострадалата, която в съдебно заседание и в присъствието на подсъдимия и защитата му е разпитана достатъчно подробно и задълбочено, като е отговорила на всички поставени въпроси. Осъденият не сочи кои обстоятелства от значение за правилното решаване на делото са останали неизяснени в резултат на пропуски и непълноти при този разпит.бедителни са съображенията, поради които е отказан разпит на поискания свидетел, за когото се твърди, че е бил с подсъдимия.
Доводът за постановяване на въззивното решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК е частично основателен. От осъдения общо се твърди, че присъдата е явно несправедливо с оглед данните по делото, като единственото конкретни съображения, което се съдържа в изготвената лично от него писмена защита се свежда до това, че при отмерване на санкциите не е взето предвид здравословното му състояние. Нарушение в този смисъл по делото не е допуснато.
При установената фактическа обстановка и приложен материален закон наложените му наказания за трите престъпления не са явно несправедливо завишени. Индивидуализирани са в рамките на закона, при условията на чл. 54 НК, като са изследвани всички обстоятелства определящи вината му и точно е преценена относителната им тежест. Точен е изводът, че степента на обществената опасност на деянията е завишена, с оглед начина на извършването им, упражняването на двете форми на принуда и нейния интензитет, наличието на две квалифициращи обстоятелства за изнасилването, всяко от които достатъчно за съставомерност на деянието, последиците върху психиката на пострадалата. Степента на обществената опасност на подсъдимия също е завишена с оглед проявената престъпна упоритост при незачитане на половата неприкосновеност. Инкриминираните деяния извършва само няколко месеца след като е извършил идентично деяние, за което по-късно е осъден с влязла в сила присъда. Здравословното му състояние е преценено от въззивната инстанция като смекчаващо отговорността, но правилно е прието, че относителната му тежест не е толкова голяма, че да налага определяне на наказание в по-малък размер. При тези данни намаляването на наказанието му би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе за постигане целите по чл. 36 НК. Подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото за приетия по делото период от време за да му се въздейства в необходимата степен поправително и му се отнеме възможността да върхи други престъпления.
Основателен е довода за допуснато нарушение на закона само в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 24 НК. Групираните наказания са от един и същи вид, наложени са за идентични престъпления и по начало няма пречка общо определеното за изтърпяване наказание да бъде увеличено по реда на чл. 24 НК, но в конкретния случай настоящият състав приема, че тази разпоредба е приложена неправилно. Съдът може да я използва само ако приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и с него не могат да бъдат постигнати целите на наказателната репресия. Въззивната инстанция се е солидаризирала с първоинстанционния съд, че само с нейното приложение ще се постигнат целите на наказанието, като не е преценила броя на престъпленията, включени в съвкупността и тежестта им с оглед размерите на отделните наказания и общо определеното за изтърпяване по реда на чл. 23 НК. Групираните наказания по двете дела са за тежки престъпления против личността, като по едното му е наложено наказание от осем години и шест месеца лишаване от свобода, а по другото от тринадесет години лишаване от свобода. Определеното за изтърпяване общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода е в размер близък до максимума, предвиден за престъплението изнасилване по чл. 152 ал.3 т.1 и т.5 НК и е достатъчно тежко и съответно на извършените престъпления, поради което не се налага увеличаването му.
Настоящият състав има правомощие да отстрани нарушението, тъй като основанието за това е в полза на осъдения. Производството по делото следва да бъде възобновено и влязлото в сила въззивно решение бъде изменено като бъде отменено приложението на чл. 24 НК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Изменява по реда на възобновяването на наказателното дело влязлото в сила въззивно решение от 15.07.2008 год. постановено по ВНОХ дело № 327/2008 год. на Софийски градски съд, с което е изменена присъдата от 18.10.2007 год. по НОХ дело № 9645/2006 год. на Софийски районен съд, като го отменява в частта, с която на основание чл.24 НК е увеличено с две години определеното за изтърпяване общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода на подсъдимия Н. К. К. по това дело и по НОХ дело № 10071/2003 год. на Софийски районен съд..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: