Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
[населено място], 15.08.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов
Анна Ненова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 2389 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Я. срещу решение № 336 от 01.07.2022г. по в.т.д. № 52/2022г. на Апелативен съд – П. в частта, с която е отменено решение № 260429 от 11.11.2021г. по т.д. № 1065/2019г. на Окръжен съд - Пловдив за осъждане на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на касатора, на основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 15 000 лева, разлика над сумата от 30 000 лева до сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Й. Я., неин съпруг, при пътнотранспортно произшествие от 25.07.2019г. по причина на водача на лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил виновно правилата за движение по пътищата, със законната лихва за забава, считано от 30.08.2019г. до окончателното плащане, като вместо това исковете на касатора са отхвърлени; в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд за присъждане на законна лихва за забава върху главницата от 30 000 лева, считано от 30.08.2019г. до 29.11.2019г., и вместо това искът за лихва за този период е отхвърлен; както и в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение над размера от 45 000 лева до 120 000 лева, със законната лихва за забава, считано от 30.08.2019г. до окончателното плащане.
В останалата част, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив за заплащане на А. Н. Я. на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на А. Й. Я. до размера от 30 000 лева, със законната лихва за забава от 29.11.2019г., като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила.
Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че решението на въззивния съд в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Според посоченото от касатора в жалбата приетото от въззивния съд като общо дължимо обезщетение от 100 000 лева е несправедливо. Правилно е било установено за А. Н. Я., че е преживяла и продължава да изживява душевна болка и страдание от смъртта на съпруга си, че създадената между тях връзка е била изключително силна, градена в продължение на повече от половин век, че след настъпилата несвоевременна смърт на съпруга й тя се е затворила в себе си, животът й се е променил коренно. Намаляването на обезщетението от въззивния съд обаче не е било обосновано с никакви конкретни и ясни аргументи, а са били изложени чисто субективни виждания на съда. Това създава неяснота и явно отклонение от задължителните критерии за правилно приложение на чл. 52 от ЗЗД. Неправилно е бил определен принос на пострадалия за пътния инцидент от 70%. По делото не е имало никакви доказателства за движение на починалия велосипедист в лявата лента. Дори да е имало принос на пострадалия за ПТП, той не би могъл да е повече от 5%-10%. Неправилно не е била присъдена лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя за търсеното обезщетение (30.08.2019г.).
Тези оплаквания се поддържат и в открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд.
Касаторът иска въззивното решение в обжалваните части да бъде отменено и искът за обезщетение уважен в пълния размер от 120 000 лева, със законната лихва за забава от 30.08.2019г. до окончателното плащане, както и да бъде отменено въззивното решение в частта относно законната лихва от 30.08.2019г. до 29.11.2019г. върху присъдените 30 000 лева обезщетение, решението за което обезщетение е влязло в сила.
От насрещната страна по жалбата „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Споделя се като правилен изводът на въззивния съд относно размера на общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за съпричиняване на вредите от пострадалия в обем на 70%, както и за правилно определяне на начален момент на дължимата лихва за забава.
С определение по чл. 288 от ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, касационно обжалване по въпроса дали съдът, при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, следва да се съобрази с указанията, съдържащи се в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11), и да обсъди всички конкретни съществуващи обстоятелства и въз основа на общата им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост, както и по въпроса дали в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се включват, на основание чл. 429 от КЗ, лихвите за забава за периода от уведомяване на застрахователя от увреденото лице до изплащане на обезщетението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
Въззивното производство е било образувано по въззивна жалба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, съдържаща оплакване срещу приетия от първоинстанционния съд общ размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата, преживяла съпруга, от смъртта на А. Й. Я. (150 000 лева), с направено искане обезщетението да се намали на 100 000 лева; да се определи процент на съпричиняване от пострадалия от 80%, а не 70%, както е приел първоинстанционният съд, и да се присъди лихва за забава за период след изтичане на три месеца от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие – 29.11.2019г., доколкото уведомяването и първата претенция са били заявени на 29.08.2019г.
След постъпване на жалбата на застрахователното дружество от А. Н. Я. е била подадена насрещна въззивна жалба – за осъждане на застрахователното дружество да заплати още 75 000 лева допълнително към присъденото от първата инстанция обезщетение в размер на 45 000 лева (след приспадане от първоинстанционния съд на принос от 70% от прието за дължимо обезщетение от 150 000 лева), или общо 120 000 лева обезщетение, със законната лихва за забава от 29.08.2019г. до окончателното плащане. Съгласно подадената насрещна въззивна жалба не е бил оспорен определеният от първоинстанционния съд като справедлив размер на обезщетението от 150 000 лева. Възразено е било срещу приетия принос от страна на пострадалия за пътния инцидент, съответно процента на този принос – 70%, като завишен.
За да отмени частично и да потвърди частично първоинстанционното решение, съставът на Апелативен съд – П. е приел, че към 25.07.2019г. „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК [рег.номер на МПС] . На същата дата, около 22:30 часа, на път ІІ-56, км.76+000 (между[жк]и[жк]на [населено място]) по причина на водача на автомобила Н. Т. Н., застраховано лице, нарушил виновно правилата за движение по пътищата (движение с несъобразена скорост), е настъпило пътнотранспортно произшествие (сблъсък), при което А. Й. Я., велосипедист, движещ се по същия път, тогава на 75 години, е починал. Причинена е била тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота. Ишцата А. Н. Я. е съпруга на починалия при пътния инцидент велосипедист. Относно тези обстоятелства са били възприети изцяло фактическите изводи на първоинстанционния съд. Обстоятелствата не са били и спорни във въззивното производство.
Споделен е бил изводът на първоинстанционния съд за принос на пострадалия за вредоносния резултат от 70% – че велосипедистът е преминал неочаквано (без подаден сигнал) от лявата пътна лента в лентата за движение на лекия автомобил, попадайки в опасната зона на движение на автомобила, обстоятелство, спорно между страните в производството.
За справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 100 000 лева. Съдът е посочил, че преди смъртта на А. Й. Я. семейството живеело добре, отношенията между съпрузите били добри, както и че ищцата преживявала тежко смъртта на съпруга си и липсата му; след инцидента почти не излизала от вкъщи и продължава да скърби за загубата му. Но като е съпоставил изложените в исковата молба твърдения в подкрепа на заявената по основание и размер претенция и събраните доказателства относно тези факти, въззивният съд ги е намерил фаргментарни и неустановяващи в пълнота твърденията относно отношенията на ищцата с нейния съпруг приживе и преживяванията, свързани с неочакваната му смърт. Не са били установени обстоятелства, които да определят житейската връзка като изключителна или в онази степен, каквато е описана в исковата молба, както и са липсвали доказателства за твърдяното в исковата молба състояние на дълбока депресия, чувство на безизходица и конкретни здравословни проблеми вследствие от загубата. В този смисъл са били приети основателни оплакванията на застрахователното дружество във въззивната жалба.
С оглед тези изводи на въззивния съд дължимото обезщетение (100 000 лева), след коригирането му с възприетата степен на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия (70%), е било определено на 30 000 лева. Първоинстанционното решение в частта на присъдената сума от 15 000 лева обезщетение, представляваща разлика между сумите от 30 000 лева и 45 000 лева, е било отменено, с отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 от ЗЗД в тази част. В останалата обжалвана във въззивното производство част (за дължима сума на обезщетение от 30 000 лева и за недължимост на сума над 45 000 лева до 120 000 лева обезщетение) първоинстанционното решение е било потвърдено.
За основателно е било намерено възражението на ответника относно началната дата на дължимата мораторна лихва. Началната дата на дължимост на лихвата, според въззивния съд, е била 29.11.2019г., при приложимост на нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ. Решението на Окръжен съд – Пловдив за присъждане на законна лихва за забава върху сумата от 30 000 лева, считано от 29.08.2019г., е било отменено и искът за присъждане на лихва за забава за периода от 29.08.2019г. до 29.11.2019г. е бил отхвърлен.
Фактическите констатации на въззивния съд са били основани на посочените, представени и събрани в първоинстанционното производство доказателства - писмени доказателства, заключения на комбинираната съдебна автотехническа и медицинска експертиза (основно и допълнително заключение), както и показанията на изслушаните свидетели – основно Й. Ф. Г., съсед и братовчед на А. Н. Я., П. А. Р., съсед, и водачът на автомобила „Опел Вектра“ Н. Т. Н..
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т. 11), при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. В постановлението като примерни обективни обстоятелства при причиняването на смърт са посочени възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. Задължението за установяване и посочване на конкретните обективно съществуващи обстоятелства е поради това, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Въз основа на оценката на конкретните обстоятелства съдът заключава какъв размер обезщетение по справедливост да присъди, за да се постигне пълно обезщетяване на действителните вреди, резултат на увреждането. Трайно и непротиворечиво в практиката на Върховния касационен съд се поддържа, че при приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът е длъжен да анализира и извърши комплексна оценка на обстоятелствата по делото, за да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост.
Съгласно решение № 128 от 04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, ТК, І т.о. в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя в забава (чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ), в който случай той дължи лихва за собствената си забава. В същия смисъл са решение № 50106/03.11.2022г. по т.д. № 1865/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50001 от 03.02.2023г. по т.д. № 2530/2021г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.
По основателността на касационната жалба:
С оглед практиката на Върховния съд в постановление, както и трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 52 от ЗЗД за случаи на причинена смърт, касационната жалба е основателна. Въззивното решение в частта на определеното общо дължимо обезщетение на претърпените от А. Н. Я. неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг при пътнотранспортното произшествие от 25.07.2019г. е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД, и е неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК).
Въззивният съд не е съобразил конкретните обстоятелства относно отношенията между ищцата и нейния съпруг приживе и преживяванията, свързани с неговата неочаквана смърт, както и не са били оценени в достатъчна степен негативните последици за ищцата от смъртта на съпруга й. Определеното обезщетение от общо 100 000 лева е занижено и не съответства на критерия справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Несъответствието на изложените в исковата молба твърдения в подкрепа на заявената по основание и размер претенция и установените по делото конкретни обстоятелства не може да обоснове намаляване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, щом този размер на обезщетението се явява съответен на установените по делото обстоятелства.
Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.
От посочените, представени и събрани по делото доказателства (основно писмени доказателства и показанията на изслушаните свидетели) се установя, че в резултат на пътния инцидент от 25.07.2019г. е починал съпругът на А. Н. Я.. Те са имали брак, продължил над 50 години, по време на който са отгледали две деца, има ли са и внуци. Били добро семейство, с добри отношения. За ищцата, с оглед възрастта й (69г.), починалият съпруг е бил морална подкрепа и опора. Макар възрастен, той е работил (инцидентът е станал при връщане от работа), и е подпомагал семейството финансово. Смъртта на А. Й. Я. се отразила тежко на съпругата му. Според показанията на свидетеля Й. Ф. Г., тя приела много тежко вестта за смъртта на съпруга си, преживяла много тежко липсата и не е както преди, а съгласно показанията на свидетелката П. А. Р. след инцидента касаторката почти не излиза от къщи, скърби, животът й се променил към лошо, на погребението била много зле, давали й успокоителни, била отчаяна и съкрушена, всяка седмица двете със свидетелката се виждат на гробището.
С оглед всички тези обстоятелства относно болките и страданията на касатора от смъртта на нейния съпруг, обуславящи претърпени неимуществени вреди, сума от 150 000 лева се явява справедливо обезщетение за поправянето им.
Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, видно от мотивите, е имало за цел, освен другото, да се преодолеят големите различия между присъдени размери на вреди по различни дела за съвсем сходни случаи. Еднаквото третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 от ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо. Поради това при присъждане на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразява и размера на такива обезщетения по други случая. Приетото по настоящото дело като справедливо обезщетение не е в отклонение от практиката на ВКС по сходни случаи. В практиката на ВКС за случаи на преживели съпрузи, при дългогодишни бракове, за събития от 2016г. са присъждани обезщетения между 130 000 лева и 160 000 лева (напр. решение № 53 от 03.07.2020г. по т.д. № 1311/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 28 от 13.04.2021г. по т.д. № 249/2020г. на ВКС, ТК, І т.о.), а за събитие от 2019г. на преживяла съпруга на възраст от 54 години и 20-годишен брак, от състав на апелативен съд е присъдено обезщетение от 200 000 лева, като решението не е допуснато до касация съгласно определение № 50654 от 30.11.2022г. по т.д. № 205/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Обезщетение в общия посочен размер от 150 000 лева отчита в пълна степен конкретните обществено-икономически условия към датата на увреждането, както и като ориентир – нарастващите нива (лимити) на застрахователно покритие по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Това общо определено обезщетение следва да бъде намалено със 70% поради причинено от А. Й. Я. съпричиняване на пътния инцидент. Той е управлявал велосипеда си в нарушение на правилата за движение по пътищата и това е допринесло за сблъсъка с лекия автомобил „Опел Вектра“, управляван от застрахования при ответника водач.
От значение за установяване на тези обстоятелства са показанията на водача Н. Т. Н., съгласно които при управление на автомобила „Опел Вектра“, перпендикулярно от ляво на пътното платно, което е било с две ленти, е излязъл велосипедистът. Той бил изправен на педалите и искал да пресече. Дадените показания относно механизма на пътното произшествие се възприемат от съда, тъй като те се подкрепят от заключението на изслушаната комплексна експертиза (основно заключение) относно вероятния механизъм на пътнотранспортното произшествие – че водачът е управлявал лекия автомобил с разрешена (около 60 км/ч), но несъобразена с оглед пътните условия скорост (при движение през нощта при намалена видимост на изкуствено светлина – автомобилни фарове), когато велосипедистът, движещ се в същата посока, но насрещно на движението, е предприел маневра завой на дясно и така е навлязъл в другата лента. В момента, в който е реагирал, водачът на автомобила е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествие чрез безопасно екстрено спиране. Водачът е имал техническа възможност да избегне удара, ако в момента на навлизане на велосипедиста в неговата лента, автомобилът се е движел със скорост по-малка от 36-50 км.ч. Велосипедистът е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако не е навлязъл в лентата пред лекия автомобил на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Вещите лица са съобразили положението на лекия автомобил, велосипеда и тялото на водача след ПТП, оставения спирачен път и всички останали свързани с пътния инцидент обстоятелства.
Съгласно задължителната практиката на ВКС и ВС, обективирана в т. 7 от Постановление № 17 от 18.11.1963г. на Пленума на ВКС, т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато със свое противоправно поведение пострадалият е създал предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил настъпването им. При определянето на степента на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се взема предвид степента на каузалност на поведението на делинквента и пострадалото лице и съотношението между техните действия или бездействия. В случая в нарушение на чл. 80, т. 2 от ЗДвП велосипедистът не е управлявал превозното средство възможно най-близо до дясната граница на платното за движение и е предприел завой надясно на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. предприел е необезопасена маневра в нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, без да съобрази с идващия попътно лек автомобил, неговото отстояние и скорост. Съпоставени тези нарушения с нарушението на водача по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (да управлява автомобила със скорост, позволяваща да спре пред всяко предвидимо препятствие), приносът на починалия велосипедист за настъпване на пътния инцидент не е по-малък или равен, а по-голям, при което определяне на процент на съпричиняване от 70%, така както е приел и въззивният съд, се явява съответен на фактите и обстоятелствата по делото.
Противно на позоваването на касатора на допълнителното заключение на комплексната експертиза, от вещите лица по тази експертиза не е бил потвърждаван друг по-вероятен механизъм на пътнотранспортното произшествие, който да е възможен от техническа и медицинска гледна точка. По-конкретно по делото липсват доказателства за попътно движение на велосипедиста в дясната пътна лента на платното за движение, така както е твърдял касаторът.
Възражението на застрахователя, направено своевременно още с първоначалния отговор на исковата молба, че велосипедистът е предприел извършване на маневра пред лекия автомобил без да се увери, че извършването на маневрата е безопасно, и че не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, е основателно.
Поради изложеното въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ за размер от още 15 000 лева обезщетение е отхвърлен, следва да бъде отменено и предявеният иск за този размер - уважен (чл. 283, ал. 2, пр. 1 от ГПК).
В останалата част въззивното решение следва да бъде потвърдено - в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение над размера от 45 000 лева до 120 000 лева, със законната лихва за забава, считано от 30.08.2019г. до окончателното плащане.
Предвид посочената практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, вр. чл. 495, ал. 1, т. 5 от КЗ по въпроса дали в застрахователната сума по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се включват лихвите за забава за периода от уведомяване на застрахователя от увреденото лице до изплащане на обезщетението, съответно от предявяване на претенцията на увреденото лице пред застрахователя, касационната жалба е основателна и в частта на исканата отмяна на въззивното решение, с което искането за присъждане на лихва за забава от 30.08.2019г. е отхвърлено. Решението е постановено в отклонение от съдебната практика, при нарушение на материалния закон, и също е неправилно. А. Н. Я., увредено лице, е депозирала писмена претенция пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане на застрахователно обезщетение на 30.08.2019г. (вх. № 0-92-12874/30.08.2019г.). Така от тази дата върху допълнително присъдената сума от 15 000 лева обезщетение се дължи лихва за забава. Лихва за забава от 30.08.2019г. е дължима и върху сумата от 30 000 лева, застрахователно обезщетение (главница), за което въззивното решение е влязло в сила. Въззивното решение в обжалваната част относно лихвата следва да бъде отменено и лихва забава - присъдена за период от 30.08.2019г. до 29.11.2019г. до върху сумата от 30 000 лева, съответно за периода от 30.08.2019г. до окончателното плащане върху допълнително присъдената сума от 15 000 лева.
По разноските
В първоинстанционното и във въззивното производство от касатора не са направени разноски и такива не се присъждат.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат П. К. от първоинстанционния съд е присъдена сумата от 1 880 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. С оглед крайния изход на делото това присъдено възнаграждение следва да бъде потвърдено като дължимо, или допълнително присъдени 164 лева (разликата с присъдените 1 716 лева от въззивния съд).
Във въззивното производство на адвоката не са били присъждани разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, но с оглед изхода на делото такива разноски са дължими – върху интерес от 15 000 лева, с начисляване на ДДС, и тези разноски, общо 1 176 лева, следва да бъдат допълнително присъдени. Размерът на възнаграждението е съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на Наредбата към датата на осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд. Разноски върху потвърдената част от обезщетението (30 000 лева) не са били присъждани от въззивния съд, но тъй като не е искано допълване на решението в тази част по реда на чл. 248 от ГПК, такива разноски не могат са бъдат присъдени и от касационния съд.
В първоинстанционното производство на застрахователя е била присъдена сумата от 1 733 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Също с оглед крайния изход на делото тази сума на разноските следва да бъде потвърдена, като въззивното решение, определящо дължими за първоинстанционното производство разноски от 1 980. 80 лева, следва да бъде отменено - над приетия като дължим размер на разноските (1733 лева).
Във въззивното производство на застрахователя са били присъдени разноски от 2 840.40 лева (от общо направени 900 лева разноски за държавна такса по въззивната жалба и 2 256 лева платено адвокатско възнаграждение с ДДС). С оглед крайния изход на делото за пред тази инстанция (общо уважена претенция за 45 000 лева и отхвърлена за 75 000 лева от общо 120 000 лева) тези разноски следва да бъдат намалени на 1 972. 50 лева, за което въззивното решение се отмени.
В касационното производство касаторът установява разноски за процесуално представителство по разглеждане на касационната жалба – 9 500 лева с ДДС по договор за правна помощ и съдействие от 02.05.2023г., сключен с адв. П. К.. С оглед изхода на делото (уважена претенция за 15 000 лева от претендирани за тази инстанция 90 000 лева) на страната са дължими 1 583. 33 лева от разноските.
Разноски за подаване на касационна жалба (допускане на касационно обжалване), по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, са претендирани от адв. К.. С оглед присъдения допълнителен размер на обезщетението (15 000 лева) на адвоката следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 882 лева с ДДС. Размерът на възнаграждението (без ДДС) е съгласно чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на Наредбата към датата на изготвяне на отговора (29.08.2022г.) – ѕ от минималното възнаграждение от 980 лева, или 735 лева без ДДС.
На „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, се следват разноски в касационното производство съответно на отхвърлената част от касационната жалба (75 000 лева от 90 000 лева) – 3 014. 67 лева, от общо направени и установени разноски по подаването на отговор на касационната жалба – 3 876 лева с ДДС по договор за правна услуга № 88 от 15.09.2022г. с фактура от 15.09.2022г. Разноски във връзка с разглеждане на касационната жалба страната не установява.
Върху допълнително присъдената сума на обезщетението от 15 000 лева следва да бъде определена за плащане от застрахователното дружество ответник държавна такса от общо 1 230 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, за всички съдебни инстанции, съгласно чл. 1, чл. 18, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), или 600 лева за първоинстанционното производство, 300 лева за въззивното производство, 30 лева за допускане на касационното обжалване и 300 лева за разглеждане на касационната жалба на А. Н. Я.. Касаторът – ищец е бил освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Във въззивното решение разноски за държавна такса са били присъдени единствено за първоинстанционното производство, върху размер на обезщетението от 30 000 лева.
В първоинстанционното решение са били присъдени 165 лева от направени за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, намалени във въззивното решение на 110 лева. При крайния изход на делото по сметка на бюджета на съда следва да бъдат присъдени допълнително 55 лева от тези разноски, платими от застрахователното дружество.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 336 от 01.07.2022г. по в.т.д. № 52/2022г. на Апелативен съд – П. в частта, с която е отменено решение № 260429 от 11.11.2021г. по т.д. № 1065/2019г. на Окръжен съд - Пловдив за осъждане на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на А. Н. Я., на основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ, сумата от 15 000 лева, разлика над сумата от 30 000 лева до сумата от 45 000 лева, със законната лихва за забава, считано от 30.08.2019г. до окончателното плащане, като вместо това исковете на А. Н. Я. в тази част са отхвърлени, в частта, с която е отменено решението на Окръжен съд - Пловдив съд за присъждане на законна лихва за забава върху главницата от 30 000 лева, считано от 30.08.2019г. до 29.11.2019г., и вместо това искът за лихва за този период е отхвърлен, в частта, с която е осъдена А. Н. Я. да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД разноски производството пред Окръжен съд – Пловдив над размер от 1 733 лева, както и присъдени разноски в производството пред Апелативен съд – П. над размера от 1 972. 50 лева, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Триадица“, [улица], да заплати на А. Н. Я., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, допълнително сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Й. Я., неин съпруг, при пътнотранспортно произшествие от 25.07.2019г. по причина на водача на лек автомобил „Опел Вектра“, с ДК [рег.номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, със законната лихва за забава, считано от 30.08.2019г. до окончателното плащане, както и да заплати още законна лихва за забава върху сумата от 30 000 лева обезщетение, считано от 30.08.2019г. до 29.11.2019г.
ОСТАВЯ в сила решение № 336 от 01.07.2022г. по в.т.д. № 52/2022г. на Апелативен съд – П. в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение над размера от 45 000 лева до 120 000 лева, със законната лихва за забава, считано от 30.08.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Триадица“, [улица], да заплати на А. Н. Я., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], сумата от 1 583. 33 лева (хиляда петстотин осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки) разноски в касационното производство за адвокат за разглеждане на касационната жалба, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Триадица“, [улица], да заплати на адв. П. К., с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, допълнително сумата от 164 лева (сто шестдесет и четири лева) възнаграждение за осъществено процесуално представителство в първоинстанционното производство, с включен ДДС, 1 176 лева (хиляда сто седемдесет и шест лева) възнаграждение за осъществено процесуално представителство във въззивното производство, с включен ДДС, и 882 лева (осемстотин осемдесет и два лева) възнаграждение за осъществено процесуално представителство в касационното производство (подаване на касационна жалба), с включен ДДС.
ОСЪЖДА А. Н. Я., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Триадица“, [улица], сумата от 3 014. 67 лева (три хиляди и четиринадесет лева) разноски в касационното производство за адвокат с ДДС (подаване на отговор на касационна жалба), на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Искър“, [улица], да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 1 230 лева (хиляда двеста и тридесет лева) държавна такса за първоинстанционното, въззивното и касационното производство, както и допълнително 55 лева (петдесет и пет лева) разноски за експертиза, платени от бюджета на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2. |