5 Р Е Ш Е Н И Е № 159 Гр. София,06.11.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 609/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 224 от 03.04.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 151 от 24.11.2010 г., постановено по гр. д. № 1933/2009 г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната с касационната жалба на Д. П. Ц. от [населено място] част, оставяща в сила решение от 10.04.2009 г. по гр. д. № 2537/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която касаторката е осъдена да заплати на З. Н. С. на основание чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди /неполучено трудово възнаграждение за периода 15.11.2005 г. - 15.05.2006 г./ в размер на 10 805.93 лв. по повод реализирано по нейна вина ПТП от 15.11.2005 г., ведно със законната лихва от 15.11.2005 г. и разноски в размер на 588.51 лв., и са оставени без разглеждане исковете срещу евентуалния ответник ЗД [фирма] с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ. Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част поради съществени процесуални нарушения при произнасянето по съединените в условията на евентуалност искове и преценката на доказателствата. Касаторката навежда доводи, че въззивният съд е процедирал в противоречие с правилата на чл.116 ГПК /отм./ и по недопустим начин е подменил волята на ищеца, разглеждайки предявените срещу нея искове като главни, а тези срещу застрахователя като евентуални, въпреки направеното искане за предпочтително осъждане на застрахователното дружество. Твърди, че съдът не е съобразил причината, наложила промяна в предпочитанията на ищеца относно поредността на разглеждане на исковете - недобросъвестното процесуално поведение на другия ответник, който съзнателно е отричал съществуването на сключена с нея застраховка „Гражданска отговорност” и е препятствал възможността представената с въззивната й жалба застрахователна полица да бъде приобщена към делото още в първоинстанционното производство. Ответникът по касация З. Н. С. от [населено място] счита жалбата за основателна по съображения, изложени от процесуалния му представител в отговор по чл.287 ГПК и в открито съдебно заседание. В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът ЗД [фирма] - [населено място], оспорва жалбата и въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените от З. С. срещу Д. Ц. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумите 10 000 лв. и 10 805.93 лв., Софийски апелативен съд е приел, че ответницата Ц. дължи на ищеца посочените суми като обезщетения за неимуществените и имуществени вреди, които му е причинила при реализираното по нейна вина ПТП от 15.05.2005 г., след отчитане на съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД. Въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция и в частта, с която са оставени без разглеждане исковете за заплащане на обезщетения за същите вреди, предявени на основание чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ срещу ЗД [фирма] в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на Д. Ц.. За неоснователно е счетено искането на ищеца, направено в отговора на подадената от Ц. въззивна жалба и в хода на устните състезания, за разглеждане на исковете срещу ЗД [фирма] като главни. Решаващият въззивен състав е преценил, че след като пред първата инстанция ищецът е поискал да се разгледат с предпочитание исковете срещу делинквента, така определената поредност не подлежи на промяна във въззивното производство. Изложил е съображения, че промяната ще доведе до разнопосочно произнасяне в решенията на двете инстанции по искове с различно основание и срещу различни страни, като по този начин ще се заличи инстанционното разглеждане на спора и ще последва отреченото с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС изменение на иска пред въззивната инстанция. Недопустимостта на промяната е аргументирана и с условния характер на искането съдът да осъди застрахователя, вместо делинквента, ако приеме, че представената с жалбата застрахователна полица доказва валидна застраховка „Гражданска отговорност” между двамата ответници. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие с практиката в постановеното по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ решение № 660/15.07.2002 г. по гр. д. № 1441/2001 г. на ВКС, V г. о., при разрешаване на значимите за изхода на делото процесуални въпроси съставлява ли изменение на иска /по смисъла на чл.116 и сл. от отм. ГПК от 1952 г./ промяната в предпочитанията на ищеца относно поредността на разглеждане на предявените срещу предпочитан и евентуален ответник искове и допустима ли е такава промяна пред въззивната инстанция. Изменението на иска е процесуално действие, чрез което ищецът променя очертаните с исковата молба рамки на повдигнатия пред съда правен спор. Независимо дали касае основанието или вида на търсената защита или е насочено към промяна на първоначално избрания ответник, изменението на иска предполага последваща промяна в обективните или субективни рамки на въведения с исковата молба спорен предмет на делото. При действието на ГПК от 1952 г. /отм./ формите, предпоставките и редът за изменение на иска са уредени в чл.116 и сл. ГПК /отм./. Разпоредбите на чл.116 и чл.117 ГПК /отм./ ограничават възможността за промяна на основанието и вида на предявения иск и на посочения ответник до момента на приключване на съдопроизводствените действия по разглеждане на делото в първата инстанция. Ограничението е израз на предвиденото в ГПК от 1952 г. /отм./, а и в действащия ГПК от 2007 г., двуинстанционно разглеждане на спора по същество, с оглед на което с т.9 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е отречена допустимостта да се предприемат пред въззивната инстанция такива форми на изменение на иска, които съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна. По аргумент за обратното, за допустими следва да се считат онези промени в търсената защита, които нямат за последица изменение на основанието, на вида на поддържания пред първата инстанция иск или на конституирания в първоинстанционното производство ответник. Процесуалната уредба на изменението на иска мотивира настоящия състав да приеме, че промяната в заявената от ищеца поредност за разглеждане на исковете срещу предпочитан и евентуален ответник не съставлява същинско изменение на иска по смисъла на чл.116 и чл.117 ГПК /отм./, поради което е допустима и пред въззивната инстанция. В хипотезата на първоначално субективно евентуално съединяване на искове предметът на спора и ответникът по всеки от съединените искове се въвеждат от ищеца още с исковата молба, в която се посочва и предпочитаната поредност за разглеждане на исковете. Законът не обвързва промяната в отнапред заявената поредност с края на производството пред първата инстанция и не отрича изрично допустимостта й в производството пред въззивната инстанция. Волята на ищеца въззивният съд да разгледа предпочтително иска срещу ответник, посочен пред първата инстанция като евентуален, не рефлектира по никакъв начин върху обективните и субективни предели на делото, очертани с първоначалната искова молба. Поради това промяната в поредността на субективно съединените евентуални искове не е подчинена на правилата на чл.116 и чл.117 ГПК /отм./ и не следва да се приравнява на изменение на иска. Становище в този смисъл е застъпено и в решение № 660/15.07.2002 г. по гр. д. № 1441/2001 г. на ВКС, V г. о., практиката в което настоящият състав намира за правилна съгласно чл.291, т.1 ГПК. Щом като не носи белезите на изменение на иска, промяната в поредността на субективно съединените евентуални искове пред въззивната инстанция не е недопустима по силата на дадените с т.9 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС указания. Нейното предприемане не заличава двуинстанционното разглеждане на спора по иска срещу евентуалния ответник. Отсъствието на изрично произнасяне в решението на първата инстанция по иска срещу евентуалния ответник не е равнозначно на неразглеждане на иска, доколкото в хода на първоинстанционното производство евентуалният ответник е разполагал със същия обем процесуални права, както и предпочитаният ответник, за да релевира възраженията и доводите си, да ангажира доказателства, да оспори доказателствата на насрещната страна и изобщо да проведе защита по насочения срещу него иск. Възможността искът срещу евентуалния ответник да се разгледа за пръв път от въззивната инстанция е призната и в т.15 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че когато въззивният съд отменя като неправилно обжалваното решение по иска срещу предпочитания ответник и се произнася по същество по иска срещу евентуалния ответник не се стига до едноинстанционно разглеждане на спора по евентуалния иск, тъй като отрицателното становище на първата инстанция се подразбира и искът се счита за третиран в двуинстанционно производство. Същите съображения важат и за хипотезата, обсъждана в настоящото производство. Предвид отговора на поставените в определението по чл.288 ГПК процесуални въпроси, касационната жалба е основателна. С исковата молба ищецът З. С. е предявил в съотношение на евентуалност искове по чл.45 ЗЗД срещу причинителя на процесното ПТП Д. Ц. и искове по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ срещу ЗД [фирма] като неин застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, посочвайки за предпочитан ответник застрахователя. По искане на ищеца в съдебно заседание на 10.03.2009 г. първоинстанционният съд е допуснал „уточнение на исковата молба” в смисъл, че предпочитан ответник е делинквентът Д. Ц., и впоследствие се е произнесъл с решението си по исковете срещу Ц. като е оставил без разглеждане исковете срещу ЗД [фирма]. Основателно е оплакването на касаторката, че въззивният съд не е отчел обстоятелството, че „уточнението” е допуснато в нейно отсъствие и че е продиктувано от недобросъвестния отказ на другия ответник да представи издадената от самия него застрахователна полица за сключена помежду им застраховка „Гражданска отговорност”. Представянето на полицата с подадената от касаторката въззивна жалба е единствената причина, мотивирала ищеца да промени процесуалната си позиция пред въззивната инстанция и да поиска предпочтително осъждане на застрахователя. Неправилен е изводът на Софийски апелативен съд за процесуална недопустимост на предприетата промяна, която не съставлява изменение на иска по смисъла на чл.116 и чл.117 ГПК /отм./ и не влече след себе си заличаване на двуинстанционното разглеждане на исковете срещу ЗД [фирма], предявени още с исковата молба. Що се отнася до извода, че разглеждането на исковете срещу ЗД [фирма] е поискано под условие в зависимост от преценката на застрахователната полица, то въззивният съд е трябвало да прояви процесуална активност и да укаже на ищеца да заяви ясно и безусловно кой от исковете поддържа като главен и кой - като евентуален. Като е отказал да разгледа първо исковете по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ при направено от ищеца искане за предпочтително осъждане на ответника - застраховател, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част на основание чл.293, ал.3 ГПК и делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на исковете по чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ срещу ЗД [фирма] като главни, а тези по чл.45 ЗЗД срещу Д. Ц. - като евентуални. При повторното разглеждане на делото съдът следва да разпредели и отговорността за разноски пред настоящата инстанция - чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 151 от 24.11.2010 г. по гр. д. № 1933/2009 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, в частта, оставяща в сила решение от 10.04.2009 г. по гр. д. № 2537/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която Д. П. Ц. е осъдена на основание чл.45 ЗЗД да заплати на З. Н. С. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от реализирано на 15.11.2005 г. ПТП в размер на 10 000 лв. и 10 805.93 лв., ведно със законната лихва от 15.11.2005 г. и разноски в размер на 588.51 лв., и са оставени без разглеждане исковете срещу ЗД [фирма] с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :