Р Е Ш Е Н И Е № 273 Гр. С., 17.10.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 20.09.2011 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П. при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1694/10 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Д. В. срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №1069/10 г., с което е уважен предявеният от В. В. срещу касатора иск по чл.144 от СК, на осн. чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Прието е, че по въпросите: дължи родителят издръжка на пълнолетно учащо се дете, ако даването й е особено затруднение за родителя и как се преценява последното, въззивното решение противоречи на приложените към жалбата влезли в сила решения без задължителен характер. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответницата по жалба В. В. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея касационни основания: Въззивният съд е уважил частично предявеният от В. В. срещу касатора иск по чл.144 от СК, като е присъдил на ищцата – пълнолетна дъщеря на ответника, род. на 25.07.90 г., която учи редовно в НБУ - 100 лв. месечна издръжка. Приел е, че ищцата не може да се издържа от доходите си, тъй като следва в платена форма на обучение като заплаща такса за това и живее на квартира, под наем. От друга страна ответникът работи по два трудови договора и получава месечно възнаграждение от общо 450 лв.. Живее в общежитие срещу 120 лв. за месечен наем и консумативи. Има и друго, малолетно дете, род. през 2001 г., на което заплаща издръжка от 80 лв., както и част от таксата за обучението му в частно училище. При тези данни е прието, че макар издръжката на малолетното дете да е с приоритет за родителя, той може без особено затруднение да дава такава в присъдения размер и на пълнолетното учащо се дете . Бащата е в работоспособна възраст / род. през 1957 г./ и може да реализира и допълнителни доходи, над установените. Въпросът, по който е допуснато обжалването е разрешен с практика на ВКС по чл.290 от ГПК – Р по гр.д. №1269/10 г. на четвърто г.о., по гр.д. №1424/10 г. на трето г.о. и по гр.д. №944/10 г. на трето г.о., която настоящият състав напълно споделя. В решенията е посочено, че родителят дължи издръжка по чл.144 от СК, когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си. Задължението за издръжка към непълнолетно дете, когато родителят има и такова, е безусловно и с предимство пред това към пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне възможностите на родителя да дава издръжка и на последното. Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се издържа сам. Работоспособността на родителя и хипотетичната възможност да реализира допълнителен доход не са достатъчни, за да се приеме, че може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение. Когато обективно родителят няма остатъчни доходи над собствената му и на непълнолетното дете издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по см. на чл.144 от СК, което изключва дължимостта й. В ППВС №5/70 г. е посочено, че възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. В случая при установените от въззивния съд и безспорни доходи и имущество на бащата - ответник се налага изводът, че даването на издръжка на пълнолетното дете - ищцата, представлява особено затруднение за родителя по см. на чл.144 от СК. Затова ответникът не дължи издръжката по чл.144 от СК и искът следва да се отхвърли като неоснователен. Въззивното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Затова следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, за отхвърляне на иска като неоснователен. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК, ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд Бургас по гр.д. №1069/10 г. от 19.07.10 г. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В. Д. В. срещу Д. С. В. с пр. осн. чл.144 от СК – за 100 лв. месечна издръжка, считано от 1.10.09 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: