Ключови фрази
Обхват на обезщетението за неизпълнение * произнасяне по непредявен иск * недопустим съдебен акт * обезщетение за пропуснати ползи * Неоснователно обогатяване - субсидиарно приложение


Р Е Ш Е Н И Е

№. 234

гр. София, 27.12.2013 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 10 декември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


и при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1181/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. П. срещу решение № 492 от 16.11.2012 г. на Плевенския окръжен съд по в.гр.д. №73282012 г.,В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта , с която е отхвърлен искът с правно основание чл.82 ЗЗД във връзка с чл.79 ЗЗД на касатора срещу [община] за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 11 615,60 лева, поради неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договор между страните от 19.06.2000 г., довело до лишаване от ползване на 19 броя рекламни пана за периода 22.03.2007 г. -30.06.2007 г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба [община] подава касационна жалба срещу решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска за обезщетение за пропуснати ползи в размер на 12 432,44 лева за същия период и на същото основание-представляващо размера на среднопазарния наем , от който ищецът е бил лишен заедно с ползването на осем броя подвижни модули. Излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав е приел, че по договор между страните от 19.06.2000 г. от страна на общината-ответник е отстъпено право на възмездно ползване на общински терен в [населено място], спирка Дом на книгата, на който ищцовото дружество е поставило 10 броя подвижни модули, които е отдавало под наем на трети лица за осъществяване на търговска дейност. Установено е, че за процесния период 22.03.2007 г. до 30.06.2007 г. [община] е лишила ищеца от правото да владее и събира граждански плодове от модулите, като е изпратила писма до наемателите на ищеца, с които ги е уведомило, че занапред следва да плащат наемна цена на общината. Правото на собственост на ищеца и държането без основание на процесните модули през релевирания период от страна на ответника са установени със сила на пресъдено нещо от решението по спора между същите страни по иск по чл.108 ЗС, разрешен с решение № 177/12.03.2009 г. по гр.д. № 774/2008 на ВКС. С оглед тези обстоятелства, въззивният съд е приел за основателен този иск, който е разгледан като такъв за обезщетение за пропуснати ползи от договорно неизпълнение-чл.79 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД като е определил размера на самото обезщетение на база заключението на вещите лица относно размера на среднопазарния наем, а не на договорения в наемните договори сключени от ищеца като наемодател с трети лица за периода до лишаването му от това право от страна на общината-ответник. Съдът се е обосновал, че такова е искането на ищеца в самата искова молба.
За да приеме за неоснователен иска на касатора срещу [община] квалифициран с правно основание чл.82 ЗЗД във връзка с чл.79 ЗЗД за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 11 615,60 лева, поради лишаване от ползване на 19 броя рекламни пана за периода 22.03.2007 г. -30.06.2007 г., съдът е приел, че за да се обосноват пропуснати ползи от това обстоятелство не е достатъчно представянето само на договор за наем на рекламни пана сключен на 15.09.2002 г. между ищеца и трето лице-търговец, но е необходимо още и установяване, че е спазен реда по Наредба №4/1998 г. на ОбС-гр.П. относно реда и начина на поставяне на подобни рекламно-информационни елементи/РИЕ/, доколкото се касае за правно регламентирана дейност, неспазването на която е пречка за осъществяването й, съответно и за обезщетение за пропуснати ползи от нейното възпрепятстване от страна на ответника.
Така постановеното решение е недопустимо, поради произнасяне по искове на непредявени основания:
По първия иск в самата искова молба ищцовото дружество се позовава на признатото в негова полза със сила на пресъдено нещо по друго дело право на собственост върху самите павилиони, които не са предмет на договорните отношения с общината по договор между страните от 19.06.2000 г. , с който му е отстъпено право на възмездно ползване на общински терен в [населено място] и претендира от [община] реално събирания от последната наем за процесния период. Следователно съдилищата са сезирани с иск по чл.93 ал.1 ЗС за получаване от собственика на вещта на гражданските плодове/наема/ от нея, а не за обезщетение за пропуснати ползи от договорно неизпълнение . Съдът е разгледал претенция на непредявено основание и е присъдил обезщетение в размер на среднопазарния наем за периода, вместо за реално дължимите граждански плодове, събирани от несобственика и дължими на собственика на вещта. Ето защо в тази част решението е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне за разглеждане и произнасяне на действително предявеното правно основание- чл.93 ал.1ЗС.
По втория иск се претендира присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 11 615,60 лева, поради лишаване на ищеца от страна на общината от ползване на 19 броя рекламни пана чрез отдаването им под наем за периода 22.03.2007 г. -30.06.2007 г. монтирани от ищеца и за негова сметка под козирки върху общински терен. Отново става въпрос за искова претенция, която не се основава на договорните отношения по процесния договор, а излиза извън тях, доколкото последният урежда единствено отношенията между страните относно правото на ползване на общинския терен и не засяга тези по използването на рекламните платна от ищеца. Следователно става въпрос за претенция, която е предявена на извъндоговорно основание- иск по чл.59 ЗЗД за обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на обедняването на ищеца.
С оглед изложеното и при вмененото от закона задължение на съда да следи служебно за допустимостта на решението в обжалваната част, същото следва да се обезсили изцяло като недопустимо, с оглед жалбите и от двете страни в съответните му части, след което делото да се върне на въззивния съд за повторно разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по исковете на действително предявените им основания.
По отношение на разноските :
Приложим е чл.294 ал.2 ГПК
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №492 от 16.11.2012 г. на Плевенския окръжен съд по в.гр.д. №73282012 г..
ВРЪЩА делото на Плевенския окръжен съд за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд и произнасяне по исковете на действително предявените им основания.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.