1 2 Р Е Ш Е Н И Е № 43 гр.София, 18 февруари 2016г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА: Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря В.Стоилова като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5112 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 17.07.2015г. по гр.д.№1252/2015г., с което ОС Пловдив е отхвърлил иск с правно основание чл.59 ЗЗД. С определенише от 18.11.2015г. е допуснато касационно обжалване по въпроса допустим ли е иск по чл.59 ЗЗД , когато се претендира вземания за подобрения предприети в изпълнение на договор. Жалбоподателят – И. П. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде уважен предявения от него иск. Ответникът [община], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението на въззивния съд е правилно и моли да бъде оставено в сила. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение №159/19.01.2015 г. по гр.д.№15744/2013 г. на Пловдивския районен съд изцяло, както и решение №1015/23.03.2015 г. на същия съд по гр.д.№15744/2013 г., с което е изменено решение №159/19.01.2015 г. поо същото дело в частта за разноските, е отхвърлил предявеният от И. П. против [община] иск за осъждането й на осн.чл.59, ал.1 ЗЗД да му заплати сумата от 10000 лв., представляваща частична претенция от общо вземане в размер на 230 000 лв. - обезщетение за неоснователно обогатяване за извършени строително-монтажни работи по изграждането на сграда с идентификатор 56784.511.1011.1 по КК и КР на [населено място] със застроена площ от 84 кв.м. в [населено място]. Установено е по делото , че на 20.01.1995 г. между [община] и Дружеството на запасните офицери и сержанти, чийто правоприемник е Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, е сключен договор за наем на общинска постройка -кафе-клуб, находяща се [населено място], с площ от 100 кв.м. за ползването й като кафе-аперитив, като в т.3 от договор било уговорено наемателя да възстанови сградата за сметка на дължимия наем. Установено е също така, че на 08.06.1995 г. жалбоподателят-ищец сключил с дружеството на запасните офицери договор, с който приел да изпълни със свои средства и материали бъдещата сграда срещу правото да я използва за времето на наемния договор на дружеството с общината. С допълнително споразумение от 01.12.2005г. страните са се споразумели, че ищецът-жалбоподател ще продължи да ползува обекта, тъй като той е възстановил същия със свои лични средства, които не са му възстановени. Установено е, че по силата на заповед №РД-09-АБ-92/30.08.2012 г. на Кмета на район „Западен” при [община] е иззел процесния имот. При тези данни въззивният съд е счел, че жалбоподателят-ищец е трето лице, което е извършвало подобрения в чужд имот без правно основание, поради което за него няма друг път на защита освен чрез иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД. Посочено е, че вземанията на ищеца за извършени от него подобрения в чужд имот се погасяват с изтичане на общата 5-годишна давност на чл.110 ЗЗД, която съгл. чл.114 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съдът е счел, че вземането на ищеца е станало изискуемо от момента на извършване на всяко от подобренията, тъй като от този момент той е могъл да предяви иск за възстановяване на направените разходи за строителството. Установено е от приетият акт образец №14 от 17.08.1997г., че със същият е приета конструкцията на сградата, а от приетият като доказателство констативен акт за установяване годността на приемане на строежа от 10.07.2007 г. – акт, образец №15, е видно, че строежът е приет за изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти. Съдът е счел, че от събраните гласни и писмени доказателствата по делото не се установява да са налице СМР, изпълнени след 02.10.2008 г., и тъй като исковата молба е подадена на 02.10.2013 г. , следва, че всички претенции за подобрения се погасени по давност. С оглед уважаване възражението за погасителна давност въззивният съд е счел, че не следва да се обсъждат останалите доводи на жалбоподателя. Допуснато е касационно обжалване по въпроса допустим ли е иск по чл.59 ЗЗД , когато се претендира вземания за подобрения предприети в изпълнение на договор . Настоящият състав намира, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В случая, съдът е нарушил приетото в Постановление № 1/1979 г., че искът по чл. 59 ЗЗД е недопустим, ако за ищеца съществува друг иск за защита на правата му. Както следва от чл. 59, ал. 2 ЗЗД има се предвид материалното право на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което възниква само при липса на друга възможност за защита. Съгласно чл.59, ал.2 ЗЗД правото на иск по този текст възниква когато ищецът не разполага с друг иск, с който да може да се защити. По този начин се осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона. В практиката , изразена и в цитираното постановлание, се приема , че правилото на чл.59, ал.2 З. намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се, както и че задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е т. 5 от ППВС № 6/21.02.1979 г., както и Решение № 51 от 07.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 623/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 164 от 14.01.2010 г. на ВКС по т.д.№ 764/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 176 от 03.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 118/2010 г.,ТК, II т. о. и др. постановени при действието на новия ГПК, представляващи задължителна съдебна практика съгласно постановките на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК на ТК на ВКС. В случая, данните по делото и изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си, сочат на претенция за извършена работа на договорно основание, не за неоснователно обогатяване. Квалифицирайки погрешно иска като претенция за заплащане обезщетение за неоснователно обогатяване въззивният съд е разгледал и разрешил спора на непредявено правно основание. С оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца, което в случая не е направено. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и следва да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора Поради изложеното настоящият състав намира, че като се е произнесъл по непредявен иск, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск - за дължимостта на претендираното обезщететение при договорно задължение, в който случай и давностният срок ще тече от прекратяване на договорните отношения. Извършвайки процесните разходи, ищецът всъщност е изпълнил задължението на наемодателя да предаде наетата вещ в надлежно състояние, отговарящо на предвиденото ползване. Въззивният съд не е тълкувал договорните клаузи, предвиждащи задълженията на наемодателя/ и на неговия пренаемател- ищец по делото/, както и действителната обща воля на страните, обективирана в договора и неговата цел, което следва да направи при новото разглеждане на делото. С оглед изхода по спора въззивният съд ще следва да присъди и направените по делото разноски за всички инстанции. Предвид така изложените съображения Върховният Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 17.07.2015г. по гр.д.№1252/2015г. на ОС Пловдив. в р ъ щ а делото на на ОС Пловдив за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: