1 Р Е Ш Е Н И Е № 248 София, 11 юли 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори май две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1097/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите, срещу решение № 489 от 28.12.2010г. на САС, НО-7 състав, постановено по внохд № 804/10г., както следва: -от адв.В., защитник на подсъдимия В. И. Г..В жалбата се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наложеното наказание, като искането е за намаляване на същото и приложение на чл.66 от НК; -от адв.Х., защитник на подсъдимия И. И. А., с възражения за явна несправедливост на наложеното наказание.Искането на този касатор е за намаляване размера на наказанието до една година лишаване от свобода условно. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за частична основателност на жалбите. Счита, че са налице основания за намаляване размера на наложените на двамата подсъдими наказания, но без да се прилага разпоредбата на чл.66 от НК, тъй като приема, че с оглед тежестта на извършеното наказанията следва да се изтърпят ефективно. Адвокат Х., защитник на подс.А. пледира за уважаване на касационната жалба.Твърди, че наказанието от четири години лишаване от свобода е несправедливо определено.Изразява становище, че наказание в рамките на една година лишаване от свобода с един по-дълъг изпитателен срок би довело до постигане на целите по чл.36 от НК. Адвокат В., защитник на подс.Г. поддържа касационната жалба и се присъединява към становището на адв.Х., като прави аналогични искания. Представя писмена защита. Двамата подсъдими съжаляват за случилото се, признават вината си и молят за намаляване на наказанията. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 08.11.2010г., постановена по нохд № 76/09г., СГС, НО-7 състав е признал подсъдимите И. И. А. и В. И. Г. за виновни в това, че на 25.09.2008г. в [населено място], в съучастие като съизвършители, отвлекли лице, ненавършило 18-годишна възраст - Т. Т., с цел противозаконно да я лишат от свобода, като дейците били въоръжени и деянието е извършено от две лица, поради което и на основание чл.142, ал.2, т.1, 2 и 3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК ги е осъдил на по пет години лишаване от свобода, за всеки един от тях. Подсъдимият И. А. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.143, ал.1, пр.3, алт.1 от НК. Наложените наказания е постановено да се изтърпят при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип за подс.И. А. и при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за подс. В. Г.. На основание чл.59 от НК времето на предварително задържане на двамата подсъдими е било зачетено, считано от 14.10.2010г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимите са осъдени да заплатят деловодните разноски. С решение № 489 от 28.12.2010г., постановено по внохд № 804/10г., САС, НО-7 състав е изменил горепосочената първоинстанционна присъда, като е преквалифицирал извършеното от подсъдимите деяния в престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и 3 вр. ал.1 от НК и ги е оправдал по обвинението да са били въоръжени и по чл.20, ал.2 от НК.Също така, първоинстанционната присъда е била изменена и в частта досежно наложените наказания, като същите са били намалени от пет на четири години лишаване от свобода.В останалата й част присъдата на СГС е била потвърдена. Касационните жалби са допустими и частично основателни. Единственото оплакване и в двете жалби е за явна несправедливост на наложените наказания. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивната инстанция е възприела правилния подхода за индивидуализацията на наказанията на двамата подсъдими, като е обсъдила с необходимата задълбоченост всички предпоставки по чл.54 от НК, при това в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Вярно са отчетени, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при това в контекста на различната специфика на участие на всеки един от двамата подсъдими. Настоящата инстанция изцяло възприема за правилен извода на апелативния съд, че отчетените, значими за определяне на наказанието обстоятелства обуславят относително равен баланс между наказателната отговорност на подсъдимите, поради което следва да бъдат отмерени еднакви по вид и размер наказания.Също така, въззивният съд правилно е констатирал, че е необходимо занижаване размера на наложените наказания с отпадане на квалифициращото обстоятелство по чл.142, ал.2, т.1 от НК.Оправдавайки подсъдимите по посоченото обвинение, свързано с въоръженост на проявата, степента на обществена опасност на деянието се промяна в посока на занижаване, което преценено в контекста на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, както и на степента на обществена опасност на дейците, дава основание за намаляване размера на наложеното им наказание лишаване от свобода не с една, както е приел апелативният съд, а с две години. Ето защо, настоящата инстанция намира, че следва да намали с още една година наложените на двамата подсъдими наказания.Размер от три години лишаване от свобода е наказание, което се явява съответно за постигане на генералната и специална превенции. Неоснователни са исканията на касаторите за приложението на чл.55 от НК.Отчетените смекчаващи обстоятелства не са многобройни, както и сред тях няма изключително такова, което да налага определяне на наказание под най-ниския предел на предвиденото в закона. Всички сочени в жалбите обстоятелства са били предмет на оценка в акта на въззивния съд. Неоснователни са и исканията за приложението на чл.66 от НК.Освен, че по отношение на подс.Г. институтът на условното осъждане остава неприложим и при наказание от три години лишаване от свобода, предвид предходните му осъждания, настоящата инстанция счита, че за постигане целите по чл.36 от НК и най вече за превъзпитание на подсъдимите е необходимо те да изтърпят определените им наказания ефективно.Не са налице основания за изменение както на първоначално определения режим на изтърпяване, така и по отношение на затворническото заведение. При гореизложените съображения, ВКС намира, че следва да измени атакуваната пред него присъда, като упражни правомощията си по чл.354, ал.2, т.1 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 489 от 28.12.2010г., постановено по внохд № 804/10г., САС, НО-7 състав, като НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимите И. И. А. и В. И. Г. наказания от четири години лишаване от свобода на три години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: