5 Р Е Ш Е Н И Е № 101 София.08.07.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН Б. ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2050/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. Г. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 521 от 17.03.2015 г. по в.гр.д. № 3909/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 16186 от 11.089.2014 г. по гр.д. № 5185/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-16 състав в частта за отхвърляне на предявения срещу ЗД [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 17 800 лв. до 65 000 лева. С определение № 223 от 17.03.2016 г., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. В жалбата се поддържат касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че присъденото обезщетение в размер на 17 800 лв., формиращо заедно с извънсъдебно заплатените от застрахователя суми в размер на 35 000 лв., общо обезщетение в размер на 52 800 лв., е значително занижено спрямо действителните, подлежащи на репариране неимуществени вреди и не отговаря на критерия за справедливост. По съображения, подробно изложени в жалбата, поддържани в съдебно заседание, се иска касиране на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което да се уважи исковата претендия и за сумата 47 200 лв., или общо за 65 000 лв., ведно със законната лихва от увреждането и разноски за инстанционното разглеждане на делото. Ответникът по касация – ЗД [фирма] не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на касатора и като провери правилността на въззивното решение с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на доказателствения материал по делото, е приел за установено наличието на валидно застраховане на гражданската отговорност на виновния за произшествието водач, в резултат на което за ищеца за настъпили вреди, както и за осъществени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45 ЗЗД, при съобразяване на влязлото в сила решение по НАХД № 12639/2010 г. на СРС, 98 състав. По отношение вида и характера на причинените на ищеца/сега касатор/ травматични увреждания, решаващият съд е възприел заключението на комплексната медицинска експертиза, при преценка и на представената по делото медицинска документация, според които, в следствие на ПТП, на ищеца са причинени : съчетана травма - черепномозъчна, лицево-челюстна, гръдна травма и травма на опорно-двигателния апарат. Проведено е лечение в спешна неврохирургия, оперативно лечение по отношение на десностранния пневмоторакс и двустранна метална остеосинтеза на долната челюст, както и повторно оперативно лечение. Направени са констатации за продължителността на възстановителния период и неблагоприятните последици за ищеца от получените увреждания. При определяне на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съдебен състав е извел извод за правилност на първоинстанционния съдебен акт, постановен при съобразяване на всички фактори, оказващи влияние върху размера на обезщетението. Отчетено е предхождащото исковия процес доброволно плащане от страна на застрахователя в размер на 35 000 лева Решението е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размера, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият въззивен състав, независимо от отразените в мотивите релевантни за определянето на обезщетението общи критерии, неточно е приложил въведеният с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. В недостатъчна степен са отчетени конкретните тежки увреждания, получени при произшествието от касатора, изключително продължителният и тежък възстановителен период след проведеното лечение, вкл. и оперативно, както и пожизнените неблагоприятни последици от получената гръдна и белодробна травма, изразяващи се в плеврални сраствания, водещи до хронична дихателна недостатъчност. Решаващият състав не е съобразил в пълна степен и последиците от претърпяната черепномозъчна травма - получената следтравмена енцефалопатия, водеща до затруднена концентрация и запаметяване, периодично главоболие, ограничение при работа с компютър, което съществено е затруднило работата на ищеца като финансист след завръщането му от продължилия близо 7 месеца болничен отпуск и се е наложило да напусне работа. В тази насока въззивният съд не е извършил задълбочена преценка на комплексната медицинска експертиза и поясненията, дадени от вещите лица при приемането на експертизата в първоинстанционното производство, както и показанията на разпитаните свидетели. Не е отчетена в пълнота младата възраст на пострадалия – 29 години към момента на произшествието и причинените му емоционални страдания и ограничаването на социалните контакти по време и след лечението. Част от тези конкретни обстоятелства, макар и отразени в съобразителната част към решението, не са съотнесени правилно към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, в резултат на което би могъл да се направи извод за допуснато отклонение от съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. задължителни указания. В резултат на това, дължимото на пострадалия обезщетение е значително занижено. С оглед точното приложение на закона – чл.52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на понесените болки и страдания от касатора и неблагоприятни последици да се завиши с още 47 200 лв., или общо 65 000 лева, до който размер е било обжалвано първоинстанционното отхвърлително решение. Предявеният срещу застрахователя пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ е основателен за посочената сума, или допълнително следва да се присъдят още 47 200 лв., ведно със законната лихва считано от 23.07.2010 г. до окончателното изплащане. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение, ВКС следва да постанови решение по същество в горния смисъл, тъй като не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия. Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъдените в полза на застрахователното дружество разноски в размер на 1 869.24 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 146.21 лв. – разноски за вещи лица/ общо 2 015.45 лв./ При този изход на делото, застрахователното дружество следва да заплати на жалбоподателя сумата 1 230 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и внесена ДТ за производството по чл.288 ГПК, а в полза на ВКС държавна такса в размер на 1 888 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 521 от 17.03.2015 г. по в.гр.д. № 3909/2014 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено решение № 16186 от 11.089.2014 г. по гр.д. № 5185/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-16 състав в частта за отхвърляне на предявения от К. К. Г. с ЕГН [ЕГН] срещу ЗД [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 17 800 лв. до 65 000 лева, както и в частта, с което е потвърдено първоинстанционното решение за присъдените в полза на Застрахователно дружество [фирма] разноски в размер на 2 015.45 лева, вместо което постановява: ОСЪЖДА Застрахователно дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на К. К. Г. с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, на основание чл.226, ал.1 КЗ, допълнително сумата 47 200/ четиридесет и седем хиляди и двеста/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.07.2010 г. до окончателното плащане, както и 1 230/ хиляда двеста и тридесет/лева лева разноски по делото. ОСЪЖДА Застрахователно дружество [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 1888 /хиляда осемстотин осемдесет и осем/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: