О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 227 София, 27.06.2022 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1700 по описа за 2020 г. взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Д. С. Д., чрез адв. С. М., срещу определение № 39/28.01.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 29/2020 г. от Пловдивски апелативен съд. Производството по делото е спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е обявено и производството следва да бъде възобновено. Жалбоподателят Д. С. Д. излага съображения за неправилност на въззивното определение, като обосновава доводи, че същото е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Насрещната страна “Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, представлявана от изпълнителния директор Ю. С., чрез адв. Ц. Г., отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В евентуалност развива съображения за недопустимост и неоснователност на частната касационна жалба. Не претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният Пловдивски апелативен съд, като потвърдил разпореждането на първостепенния Пловдивски окръжен съд, върнал подадената от Д. С. Д. касационна жалба против решение № 877/05.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1044/2019 г. на Пловдивски окръжен съд. За да постанови този резултат, съдът установил, че въззивното решение е постановено по реда на чл. 422 ГПК, като с него е признато за установено, че Д. Д. дължи на “Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД следните суми: 19 897,76 лв. – главница по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 02.06.2016 г.; 1309,63 лв. – договорна лихва; 173.80 лв. – договорни такси, ведно със законна лихва върху главницата от 24.01.2018 г. до окончателно изплащане на сумата. Съдът приел, че делото, по което е постановено въззивното решене, е търговско – едната страна по договора е търговец, действащ в кръга на упражняваната търговска дейност, насрещната страна е физическо лице, потребител. Намерил, че изменената разпоредба на чл. 113 ГПК (изм. ДВ бр. 100/2019 г.) е приложима относно определянето на местната подсъдност, но няма отношение към достъпа до касационно обжалване. В резултат на това, апелативният съд намерил, че след като цената на иска е под 20 000 лева, а делото е търговско, постановеното по съществото на спора въззивно решение е окончателно, не подлежи на касационно обжалване и правилно касационната жалба срещу него е била върната. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за служебна проверка допустимостта на определението, постановено от Пловдивския апелативен съд. С ТР № 2 от по ТД № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция, от което следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд. От казаното следва, че Пловдивският апелативен съд не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба на Д. срещу разпореждането на въззивния Пловдивски окръжен съд, с което е върната, като недопустима, касационната му жалба против въззивното решение на окръжния съд. При така изложеното, определение № 39/28.01.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 29/2020 г. от Пловдивски апелативен съд следва да бъде обезсилено, а спорът относно законността на разпореждане № 10014/26.11.2019 г. на Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 1044/2019 г. разгледан от компетентния съд, който се явява Върховният касационен съд. Ето защо, настоящият състав на ВКС задържа делото по въззивната частна жалба на Д. Д., като намира същата за неоснователна. С изменението на чл. 113 ГПК с ДВ бр.100/2019 г. е уредена не само местната подсъдност по искове на и срещу потребител. Създадено е изречени второ, в което изрично е регламентирано, че тези дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес независимо от родовата подсъдност на делото. Целта на законодателя е постигане на значително по-ефективна защита на потребителя, в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, и гарантиране ефективността на задължителната местна подсъдност по потребителски спорове. Това значи, че функционалната подсъдност пред ВКС по тези спорове се определя като за граждански дела, или с предвидения в чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лв. Както е изяснено в мотивите на ТР № 3/2019 от 23.02.2022 г., постановено по ТД № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, това разрешение действа обаче само за въззивните решения, постановени след влизане в сила на изменението на чл. 113 ГПК ДВ бр.100/2019 г. До тогава не са предвидени изключения, при които качеството на лицето - страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото. Качеството на потребител на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на съдебния акт, тъй като възможността за касационно обжалване (съгласно националното процесуално право) е обусловена единствено от цената на иска, но не и от участието на потребител като главна страна в исков процес. В случая няма спор, че сделката, във връзка с която е възникнал спора, е търговска, по която едната от страните – Д. Д. е потребител и искът е предявен против него. Въззивното решение е постановено на 05.07.2019 г., което е преди изменението на чл. 113 ГПК с ДВ бр. 100/2019 г., поради което, като необжалваемо към него момент, то е станало окончателно, считано от 05.07.2019 г. Последаващото изменение на процесуалния закон няма отношение спрямо него. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д. № 1700/2020 г. на ВКС, IV г.о. ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 39/28.01.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 29/2020 г. от Пловдивски апелативен съд. ОБЕЗСИЛВА определение № 39/28.01.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 29/2020 г. от Пловдивски апелативен съд и ЗАДЪРЖА за разглеждане по компетентност частна жалба вх. № 36906/10.12.2019 г., подадена от Д. С. Д., против разпореждане № 10014/26.11.2019 г. на Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 1044/2019 г. ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10014/26.11.2019 г. на Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 1044/2019 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: