1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
[населено място], 19.01.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3447 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано синдика Ц. Б., чрез юрисконсулт Т. Ч. и адв.Б. В., срещу решение № 67/26.06.2015г. по в.т.д. № 98/2015г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 343/30.12.2014г. по т.д. № 193/2007г. на Бургаския окръжен съд, с което е обявен за окончателен сключеният между касатора и [фирма] предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който касаторът се е задължил да прехвърли на [фирма] правото на собственост върху недвижим имот– част от сградите на почивна база „К.”, находяща се в [населено място], [община], обл.Б., и касаторът е осъден да заплати на другата страна разноски по делото в размер на 5000лв.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по недопустимо изменение на иска, а дори и да се приеме, че се касае до конкретизация на исковата молба е налице произнасяне от въззивния съд по нещо различно от поисканото. При условията на евентуалност се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необоснован. Според касатора БАС не е обсъдил всички относими към спора доказателства и направените възражения относно различието в етажността на сградата, липсата на индивидуализация в достатъчна степен на недвижимия имот, предмет на предварителния договор; липсата на вписване на А., които легитимират касатора като собственик на имота. Необосновани са изводите на апелативния съд за доказаност на правото на собственост на продавача по предварителния договор върху процесните имоти. Излагат се съображения за неправилно приложение на чл.114, ал.2 ЗППЦК. Касаторът счита, че неправилно въззивният съд не споделя доводите му за разваляне на процесния предварителен договор от юрисконсулта на [фирма] /н/, което лице според длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност по трудово правоотношение разполага с правомощия в тази насока. Необосновани и в нарушение на чл.644, ал.1 ТЗ са изводите на БАС, че синдикът на [фирма] /в несъстоятелност/ няма право да прекратява договор, по който е налице неизпълнение от страна на несъстоятелния длъжник. Освен това в хода на процеса е било отправено запитване по чл.644, ал.3 ТЗ от ответника по касацията - купувач по предварителния договор до синдика, на което не е било отговорено от последния, поради което са настъпили свързаните с това от закона последици - прекратяване на предварителния договор. Иска се обезсилване на обжалваното въззивно решение, евент. неговата отмяна и постановяване на друго за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ГПК.
Ответникът по касацията [фирма], [населено място] в писмения отговор на касационната жалба излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно осн. чл.19, ал.3 ЗЗД вр. чл.297 и сл. ГПК / отм./. Въззивната инстанция е установила факта на сключване на предварителен договор между страните в процеса, по силата на който касаторът се е задължил да прехвърли с окончателен договор правото на собственост върху процесния имот, а ответникът по касационната жалба – да заплати в деня на нотариално изповядване на сделката цена за този имот в размер на 2 200 000лв. без ДДС. Предварителният договор е бил сключен от изп.директор на [фирма] към деня на подписването му – В. З.. Според БАС е било установено правото на собственост на продавача върху процесния имот. Въззивният съд не е споделил възражението на кастора за приложимост на чл.114, ал.2 ЗППЦК, поради неустановеност на предвидените в него предпоставки, за да се приеме, че е налице нарушение на същата норма, а оттам и че предварителният договор е нищожен. БАС се е позовал на редакцията на чл.114, ал.4 ЗППЦК към датата на предварителния договор, според която в кръга на заинтересованите лица не се включват представителите на юридическите лица, членове на управителните и контролните органи на публичното дружество. С оглед на това съдът е отрекъл качеството на заинтересовано лице на О. И. – член на СД на [фирма] и едновременно с това управител на [фирма], което дружество е било член на Надзорния съвет на [фирма] /н/ към момента на сключване на предварителния договор. БАС е приел, че същият договор не е развален въз основа на изявление за разваляне, подписано от юрисконсулт Т. Ч., поради неангажиране на доказателства за установяване на оспорената от ищеца дата на представеното от касатора пълномощно за упълномощаване на юрисконсулта да развали процесния договор, както и че трудовата функция за посочената длъжност не е включвала такова правомощие. В допълнение решаващият съд е посочил, че неизпълнението, което касаторът навежда като основание за разваляне на договора, е незначително. Не е било споделено и възражението за приложение на чл.644, ал.1 ТЗ, тъй като БАС е счел, че нормата поставя условие неизпълнението на договора да е на насрещната страна по него, а не на несъстоятелното дружество, чийто синдик отправя предизвестие за прекратяване. В случая не е било констатирано неизпълнение на задължението на купувача, защото основното му задължение да заплати продажната цена по предварителния договор е уговорено да се осъществи в деня на нотариално изповядване на окончателния договор. Предвид тези съображения БАС е намерил искът по чл.19, ал.3 ЗЗД за основателен.
С определение № 691/22.07.2016г. по т.д. № 3447/15г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн.чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по следния въпрос: Може ли синдикът по реда на чл.644 ТЗ да прекратява с предизвестие неизпълнен договор, ако неизпълнението по него е на несъстоятелния длъжник?
За да отговори на така поставения въпрос настоящият състав на ВКС съобразява, че нормата на чл.644, ал.1 ТЗ е включена в Глава 41 от ТЗ „Попълване масата на несъстоятелността.Охранителни мерки“. Следователно представлява изрично регламентирано правомощие на синдика, наред с другите предвидени от ТЗ – събиране на невнесен капитал; предявяване на отменителни искове и искове за прогласяване на нищожност на определени действия и сделки, извършени от длъжника; предявяване на обусловените от тях осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността; запечатване и опис, като всички те имат за цел да съхранят имуществото на несъстоятелния длъжник и да върнат в масата на несъстоятелността прехвърлени или учредени от последния на други лица определени права с оглед осигуряване на справедливото удовлетворяване на всички кредитори и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника, на осн. чл.607 ТЗ. Следва да се има предвид, че така изброените правни действия са специални, създадени са с оглед нуждите на производството по несъстоятелност и съществуват наред с всички други правомощия, които се упражняват от синдика като орган по несъстоятелността, а именно: отправянето на изявления за разваляне, прекратяване и унищожаване на договори, по които е страна длъжника; завеждане на искове за защита на нарушени субективни права на длъжника; събиране на паричните вземания на длъжника и пр. В качеството им на специални способи за попълване на масата на несъстоятелността преимуществено те са свързани с едностранна промяна в правната сфера на лицата, с които е договарял длъжникът и обвързват всички кредитори на несъстоятелността. Потестативният им характер се обосновава с необходимостта чрез тези правни действия масата на несъстоятелността да се приведе до състояние, което би съществувало, ако в подозрителния период длъжникът бе участвал в търговския и общия граждански оборот без въздействието на настъпила или близка неплатежоспособност. Законодателят е отчел, че едва след упражняването им по преценка на управомощените за това лица, може да се пристъпи към фазата по осребряване на имуществото и разпределянето на постъпилите суми, което ще гарантира изпълнение на регламентираните в чл.607 ТЗ и посочени по-горе цели на производството по несъстоятелност.
По общо правило на осн. чл.20а ЗЗД прекратяване на договорната връзка е възможно по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Нормата на чл.644, ал.1 ТЗ регламентира специална законова хипотеза на прекратяване на договор. В производството по несъстоятелност, без да е необходимо съгласие на страните по договора, извънсъдебно по преценка на синдика, последният може да упражни потестативното право с едностранно изявление да преустанови занапред действието на договора, страна по който е несъстоятелният длъжник. Синдикът може да прекрати всеки договор сключен от несъстоятелния длъжник. Законът не поставя изисквания по отношение вида на сделката, времето, когато тя е сключена или качеството на съконтрахента на несъстоятелния длъжник. Единственото условие е задълженията по договора да не са изпълнени изцяло или частично. Именно когато не е започнало изпълнението на договора или то е реализирано само частично, по преценка на синдика в интерес на масата на несъстоятелността, напр. за да се предотврати бъдещо влошаване на финансовото състояние на длъжника, последният може да бъде освободен от обременяващи задължения чрез прекратяване на сключени договори.
Също така законът не посочва коя страна следва да не е изпълнила задълженията си по договора – несъстоятелният длъжник или съконтрахентът му. Ако законодателят е имал предвид ограничаване на правната възможност за прекратяване на договори от страна на синдика като се изключат тези, по които неизпълнението е на несъстоятелния длъжник, то не би предвидил изрично право на обезщетяване на насрещната страна на осн. чл.644, ал.4 ТЗ. В случай, че неизпълнението е на страната на несъстоятелния длъжник и синдикът прекрати този договор, то насрещната страна би имала право на обезщетение за претърпените вреди и в качеството си на кредитор с парично вземане ще участва заедно с другите кредитори в разпределението.
С оглед на гореизложеното отговорът на поставения правен въпрос е: Синдикът може да прекрати с едностранно предизвестие по реда на чл.644 ТЗ сключен от несъстоятелния длъжник договор и в случаите, когато неизпълнението е от страна на длъжника.
По основателността на касационната жалба:
ВКС не споделя доводите на касатора за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Сезираният със спора по чл.19, ал.3 ЗЗД съд се е произнесъл в рамките на петитума, уточнен от ищеца, т.е. при спазване на принципа за диспозитивно начало в гражданския процес. Дали индивидуализираният от ищеца недвижим имот съответства на обекта по процесния предварителен договор е въпрос по основателността на иска. По отношение евентуалната разлика в индивидуализиращите белези на имота в предварителния договор и в исковата молба следва да се отчита възможността във времето да настъпят фактически промени в самия имот или промени в действащите за имота устройствени планове и в архитектурни проекти. Допустимо е и предявяването на иск за обявяване за окончателен на предварителен договор само за част от имотите, посочени в него.
Възззивното решение е неправилно.
С оглед дадения отговор на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, апелативният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.644, ал.1 ТЗ. Не се спори между страните, че процесният предварителен договор не е изпълнен – не е сключен окончателен договор за покупко-продажба и респ. не е заплатена договорената продажна цена. Ирелеватно за спора е: дали неизпълненото задължение е изискуемо; виновно ли е неизпълнението; поради какви точно мотиви синдикът упражнява това свое правомощие и дали е било определено, респ. заплатено обезщетение по чл.644, ал.4 ТЗ на ответника по касацията, което е само последица от прекратяването , а не основание , за да настъпи то. Както бе посочено по-горе единственото изискване на закона в разглежданата хипотеза на прекратяване е да не са осъществени изцяло престациите на страните. С оглед на изложеното в съответствие с предвиденото по чл.644, ал.1 и ал.2 ТЗ синдикът на [фирма] / в несъстоятелност / е упражнил надлежно потестативното право за прекратяване на процесния договор с отправянето на предизвестие до насрещната страна чрез нотариална покана, връчена на ответника по касацията на 09.03.2009г. Предвид изтичане на регламентирания в чл.644, ал.2 ТЗ 15-дневен срок договорът между страните е бил прекратен. На осн. чл.188, ал.3 ГПК / отм./ сезираният със спора съд е длъжен да съобрази настъпилите в хода на процеса факти, които са от значение за спорното право.
Отпадането на облигационната връзка между страните по предварителния договор води до извод за невъзможност същият да бъде обявен за окончателен, а оттук и за отхвърляне на иска по чл.297, ал.1 ГПК /отм./ вр. чл.19, ал.3 ЗЗД.
Констатацията за основателност на касационното оплакване за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон предвид неправилното приложение от БАС на чл.644, ал.1 ТЗ води до удовлетворяване изцяло на искането на касатора за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който предявеният иск бъде отхвърлен, независимо дали останалите оплаквания по касационната жалба са основателни.
Предвид изхода от спора в полза на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски за всички инстанции в размер на : 285 лв. – разноски за депозити за вещи лица и държавни такси за удостоверения, направени пред първа инстанция; 7160лв. – държавна такса по въззивната жалба и 11 270лв. за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. / редакция ДВ бр.28/2014г./ за въззивна инстанция ; 7190лв. – държавни такси в касационното производство и 8690лв. за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. /редакция ДВ бр.84/2016г./ за касационната инстанция. При определяне на юрисконсултското възнаграждение съдът съобрази, че исковата молба е подадена по реда на ГПК /отм./ и цената на иска е била определена от първоинстанционния съд на осн. чл.55, ал.1, б.»б», пр.2 ГПК /отм./ въз основа на данъчната оценка на процесните имоти към датата на подаване на иска.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 67/26.06.2015г. по в.т.д. № 98/2015г. на Бургаския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] против [фирма] /в несъстоятелност/ иск с правно осн. чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба от 12.08.2005г., по силата на който [фирма] /в несъстоятелност/ се е задължило да прехвърли на [фирма] правото на собственост върху част от сградите на почивна база „К.", находяща се в [населено място], [община], Област Б., представляващи: 1. Масивна стоманобетонна сграда на 12 етажа (блок „А")със застроена площ от 345.13 кв.м. и разгърната застроена площ от 4 673.81 кв.м., построена през 1971 г., представляваща имот с идентификатор 37023.501.125.1 по кадастралната карта и действащите кадастрални регистри на [населено място], [община], Област Б., с предназначение: курортна, туристическа сграда, с административен адрес на сградата: [населено място], [улица]; 2. Масивна стоманобетонна сграда на 12 етажа (блок „Б"), със застроена площ от 346 кв.м. и разгърната застроена площ от 4678.73 кв.м., построена през 1971 г., представляваща имот с идентификатор 37023.501.125.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], [община], област Б., с предназначение: курортна, туристическа сграда, с административен адрес на сградата: [населено място], [улица]; 3. Масивна едноетажна сграда със сутерен, представляваща кухня, столова и пералня, със застроена площ от 791 кв.м. и разгърната застроена площ от 1717.50 кв.м., построена през 1966 г., представляваща имоти с идентификатори №№ 37023.501.125.3, 37023.501.125.4 и 37023.501.125.5 по действащата кадастрална карта на [населено място], [община], област Б., с административен адрес на сградата: [населено място], [улица], заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена, върху който са построени сградите, представляващ имот с идентификатор 37023.501.125 по действащата кадастрална карта на [населено място], [община], Област Б., с площ на имота 17 193 кв.м. срещу задължение на [фирма] да заплати на продавача продажна цена от 2 200 000 лв., без ДДС, платими в деня на сключване на окончателния договор.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата от 34 595лв., представляваща сторените от последното разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|