Р Е Ш Е Н И Е
№ 125 София, 01.10.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3530 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. С., В. Д. И. и Д. В. Н. срещу решение № 550 от 06.04.2017 г. по в. гр. д. № 123/2017 г. на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да цени новооткрито доказателство, представено от тях в съдебно заседание пред районния съд. От него се установявало, че по отношение на процесното място, което е било придаваемо от техния имот към имота на ответниците, регулацията не е била приложена, поради което не е настъпил вещният транслативен ефект на плана.
Ответниците С. А. С. и Й. Н. С. оспорват жалбата. Считат, че обжалваното решение е правилно.
С определение № 189 от 16.04.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса може ли страната да твърди нови факти и да представя нови доказателства, за които е узнала по-късно и не е могла по обективни причини да ги представи своевременно.
По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:
В практиката на ВКС по прилагането на чл.147 ГПК се приема, че до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства, да посочват и представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно. В този смисъл е решение № 168 от 11.04.2012г. на ВКС по гр. д. № 844/2011 г., I г. о.; решение № 131 от 9.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6193/2013 г., IV г. о., решение № 60 от 10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 896/2012 г., III г. о., решение № 182 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 939/2012 г., IV г. о., ГК. Тази практика се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение и по настоящото дело. Когато след изтичане на преклузивните срокове по чл.127, ал.2, чл.131, чл.143 и чл.144 ГПК страната се позове на нови обстоятелства или нови доказателства и съдът приеме, че са налице условията на чл.147 ГПК за допускането им, той следва да даде възможност на насрещната страна да вземе становище по тях по аргумент от чл.143, ал.3 ГПК и отново да разпредели доказателствената тежест, като укаже на насрещната страна възможността също да ангажира доказателства във връзка с настъпилата промяна спрямо първоначалния ход на процеса.
По съществото на касационната жалба: С ожалваното решение състав на Варненския окръжен съд е потвърдил решение № 4293 от 18.11.2016 г. по гр. д. № 15572/2015 г. на Районен съд Варна, с което е бил отхвърлен предявеният от М. Д. С., В. Д. И. и Д. В. Н. срещу С. А. С. и Й. Н. С. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху 268 кв. м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № 30497.501.358 по КК и КР на [населено място], [населено място]. Съдът е приел, че страните по делото са собственици на съседни недвижими имоти в кв.17 по плана от 1990 г. на [населено място], [община] - ищците са собственици на УПИ VI-350, а ответниците – на УПИ IV-358. Придаваемите по регулация 250 кв. м. от имота на ищците към имота на ответниците са били оценени с протокол № 06-11 от 24.09.1996 г. на комисията по чл.265 ППЗТСУ и сумата по оценката в размер на 128 698 лв. е била изплатена с три броя разписки от 20.11.1996 г. и 17.12.1996 г. Въз основа на извършеното плащане ответникът С. А. С. се е снабдил с констативен нотариален акт № 22 от 28.01.1997 г. за придаваемите по регулация части към неговия имот. В нотариалния акт е посочено, че е издаден въз основа на писмо от кметство Звездица. През 1997 г. е била прокарана ограда между двата парцела, която съответства на дворищнорегулационната линия между тях. Според кадастралната карта от 2015 г. имот с идентификатор № 30497.501.350 на ищците съответства на парцел VI-350 по дворищнорегулационния план от 1990 г., а имот с идентификатор № 30497.501.350 на ответниците съответства на парцел IV-358 по същия план. Същевременно с ПУП ПРЗ, утвърден със заповед на кмета на общината № Г-142/10.08.2009 г., поземленият имот на ищците УПИ X.-350 е нанесен с граници, каквито е имал по кадастралния план от 1990 г., преди прилагане на регулацията, т.е площта, която е била придадена към парцела на ответниците с предходния план отново е нанесена като част от урегулирания поземлен имот на ищците. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че дворищнорегулационният план от 1990 г. е бил приложен, поради което ответниците са станали собственици на процесната площ, която е придаваема към техния парцел. Прието е, че не са опровергани констатациите на нотариалния акт от 1997 г., който е издаден във връзка с приложената регулация. Съдът е отказал да обсъди представеното още в първата инстанция и прието от съда решение от 02.05.1997 г. по гр.д. № 11/1997 г. на Варненския районен съд, с което оценката на придаваемата площ и съществуващите подобрения е била завишена на 380 860 лв. Приел е, че това доказателство е представено едва в третото съдебно заседание, след настъпила процесуална преклузия, и ищците не са ангажирали доказателства за наличие на някоя от предпоставките на чл.147, т.1 ГПК за приемането му по делото. Тъй като планът от 1990 г. е бил приложен още преди влизане в сила на ЗУТ, § 8 ПЗР на ЗУТ не намира приложение.
Решението е неправилно. То се гради върху доказателствата за прилагане на дворищнорегулационния план от 1990 г. по отношение на придаваемите 250 кв. м. от имота на ищците към имота на ответниците и игнорира доказателството, което сочи на вероятност, че планът не е бил приложен. В основата на незачитането на това доказателство (решението от 02.05.1997 г. по гр.д. № 11/1997 г. на Варненския районен съд) стои неправилната преценка на въззивния съд, че то е представено несвоевременно и не са били налице условията на чл.147 ГПК за приемането му. Действително, решението е било представено от ищците едва в третото съдебно заседание пред районния съд. Същевременно те са посочили и причините за това закъснение – че случайно са узнали за него, като то е било представено от насрещната страна в административното производство по жалбата на Й. Н. С. срещу заповед № Г-142/10.08.2009 г., с която е извършена промяна в плана, като спорната площ отново попада в имота на ищците. Представени са и доказателства за това тяхно твърдение – копие от жалбата на Й. С. до Административен съд Варна и опис на представените доказателства, като под № 21 фигурира въпросното решение от 02.05.1997 г. по гр.д. № 11/1997 г. на Варненския районен съд. Исковата молба по настоящото дело е подадена в съда на 11.02.2015 г., а жалбата на Й. С. срещу заповед № Г-142/10.08.2009 г. е заведена на 19.05.2016 г. Следователно ищците не са разполагали с въпросното решение при завеждането на исковата молба и не са могли да го представят своевременно с нея. Касае се за ново писмено доказателство по смисъла на чл.147 ГПК, разкриващо нови обстоятелства по делото, което правилно е прието от първоинстанционния съд. Въззивният съд не е имал основание да откаже да обсъди това решение при установяване на фактическата обстановка и изграждане на правните изводи по делото. Същевременно районният съд не е дал възможност на ответниците да вземат становище по съществото на това доказателство, което разкрива нови обстоятелства и не е разпределил доказателствената тежест във връзка с приемането му, а освен това изобщо не го е обсъдил в решението си. При това положение въззивният съд е бил длъжен да извърши тези действия, като даде възможност на насрещната страна да заяви дали след влизане в сила на решението от 1997 г. има предприети действия по изпълнението му и съответно – да даде възможност да се представят евентуално нови доказателства за извършено плащане по това решение, ако е имало такова. Това налага отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, който следва да предприеме указаните процесуални действия и да постанови ново решение, при обсъждане на всички доказателства по делото, включително решение от 02.05.1997 г. по гр.д. № 11/1997 г. на Варненския районен съд и евентуално новите доказателства, които ще се съберат при повторното разглеждане на делото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 550 от 06.04.2017 г. по в. гр. д. № 123/2017 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |