Р Е Ш Е Н И Е № 240 гр. София, 15 май 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 694/ 2012г. Касационното производство е образувано по протест на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА срещу въззивна присъда № 11 от 18. 01. 2012г., на Софийски градски съд, наказателно отделение, 2 въззивен състав, постановена по ВНОХД № 125/ 2012г., с която е отменена присъдата от 6. 07. 2012г., по НОХД № 8352/ 2010г., по описа на Софийския районен съд, наказателно отделение, 95 състав, и е постановена нова. В касационния протест се поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на закона, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Заявява се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция, протестът се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения, със заявеното искане. Подсъдимият М. Д. П., лично и чрез своя защитник поддържа, че протестът е неоснователен, поради което счита, че атакуваната присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест на Софийска градска прокуратура е основателен. С първоинстанционната присъда Софийският районен съд, наказателно отделение, 95 състав, е признал подсъдимия М. Д. П., от [населено място], за виновен в това, че на 16. 01. 2010г., в [населено място], в съучастие като помагач с И. Н. Й. и П. П. И., двамата като извършители, чрез използване на МПС и повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 510 лв., от владението на К. П. Г., без негово съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4, предл. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. С протестираната въззивна присъда Софийският градски съд, наказателно отделение, 2 въззивен състав, на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, е отменил изцяло първоинстанционната осъдителна присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия М. Д. П. за невинен в извършване на гореописаното деяние, и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 4, предл. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК. Релевираният в касационния протест довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е основателен. За да отмени първоинстанционната осъдителна присъда и постанови нова, оправдателна, въззивният съд е заключил, че подсъдимият П. е бил използван от свидетелите Й. и И. (за които наказателното производство е приключило с прекратяване, в резултат на одобрени споразумения по същото дело, между прокурор от СРП и техните защитници) единствено за осигуряване на транспорт, без той да е бил по някакъв начин известен или съпричастен към извършената от тях квалифицирана кражба, поради което и по отношение на него не може да се формира извод за наличието на умисъл. Акцентирал е на обстоятелството, че П. не е слизал от автомобила във времето, през което двамата извършители Й. и И. са осъществили взломяването на входната врата, проникнали са в помещението и са отнели инкриминираните движими вещи. Отчитайки наред с това и специфичното местоположение на офиса, от който е извършена кражбата- сутеренно помещение (на няколко стъпала под нивото на терена), с произтичащата от това липса на добра пряка видимост към вратата, СГС е счел, че при отсъствието на доказателства за предварителна информация за целта на среднощното пътуване до ЖК „М. ІІ”, не може да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимото лице за деяние, което приема за субективно несъставомерно. ВКС в настоящия си състав намира, че тези разсъждения биха били правилни, ако решаващият съдебен състав беше изяснил прецизно, обективно и в тяхната пълнота всички релевантни фактически обстоятелства, което обаче в случая той не е сторил. Доказателство необезпечено се оказва на първо място обстоятелството за наличието (или липсата) на видимост от мястото на водача П. към входа на взломеното помещение. Сам по себе си фактът, че последното е приземно, не е достатъчен за да се счете, че от мястото на шофьора няма видимост към вратата, при положение, че в мотивите липсват точни и конкретни констатации къде точно е бил спрян управляваният от П. таксиметров автомобил, какво е било осветлението в района, за да се преценява дали от конкретното разстояние и позиция той е могъл да наблюдава (изцяло или отчасти) действията на Й. и И.. Съществената и очевидна противоречивост на свидетелските показания по този въпрос е налагала събиране и на допълнителни доказателства, включително и чрез назначаване на експертиза или допускане на следствен експеримент. Известно е, че фактическите положения, приети по делото и поставени в основата на решаването на въпросите за вината и отговорността на дееца, се извеждат от доказателствените източници, събрани, проверени и оценени по предвидения в НПК процесуален ред, а не от съждения, запълващи празнотите в доказателствената база. В случая СГС се е ангажирал с правни изводи, преди да е попълнил делото с всички необходими за изясняване на обективната истина по делото доказателствени материали, без да е съобразил в цялост предмета на доказване в настоящия наказателен процес, очертан с нормата на чл. 102 НПК, предвид инкриминираните с обвинителния акт конкретни фактически обстоятелства, и без да е направил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В този контекст съдът е игнорирал обстоятелството, че в купето и в багажника на автомобила са се намирали множество специфични инструменти и приспособления, служещи за отключване, разбиване на заключващи устройства и др., една голяма част от тях- в насипно състояние, т.е. без опаковки и следователно напълно видими за шофьора от неговото място, доколкото са били разположени на пода, на предната седалка до него, и в жабката. В този аспект съдът не е отчел факта, че дори и да не е имал предварителна информация за целта на посещението на групата до блока в ЖК „М. ІІ”, където се намира офисът на фирма [фирма], са налице достатъчно данни, че той е добил такава в хода на изпълнението на самото престъпление. Двамата извършители са му посочили адреса, указали са му къде да спре, слезли са от автомобила, и след кратък интервал от време са се върнали, носейки отнетите чрез престъплението вещи. Безспорно е, че последните не са били у тях при напускането на МПС и са се оказали в тяхно владение при завръщането им в автомобила на П. след отсъствието им в един твърде кратък интервал от време, т.е. касае се за обстоятелства, все възникнали и развили се пред подсъдимия. От съществено значение тук е, че съучастието на дееца, във формата на помагачество, е инкриминирано единствено като осигуряване на МПС за оттегляне от местопрестъплението. Следователно, съдът е следвало въз основа на комплексната оценка на всички правнорелевантни обстоятелства да прецени дали към началния момент на оттеглянето на извършителите на кражбата, М. П. е бил наясно с извършеното от И. Й. и П. И. престъпление, и че чрез осигуряването на превоз с таксиметровия автомобил той им помага да напуснат района на местопрестъплението и да се отдалечат от него по най- бързия начин, като направи извод за присъствието на интелектуалния и волевия момент на неговия умисъл. Игнорирано е и обстоятелството, че в конкретната ситуация П. не е бил случаен таксиметров шофьор, ангажиран с обичайното превозване на пътници- двамата извършители са негови приятели, тримата са се познавали добре, и той е бил извикан през нощта, именно за да ги откара до адреса на офиса в ЖК „М. ІІ”. Предходната инстанция е основала изводите си за невиновност на подсъдимия на липсата на доказателства за неговата съпричастност му към деянието, приемайки също така, че въз основа на съществуващите само косвени доказателства, не може да бъде изведен единственият възможен извод за участието му като помагач в инкриминираното престъпление. Предвид изложеното до тук, ВКС в настоящия си състав, не споделя тези изводи на СГС, които намира, че са формирани в резултат на поредица от нарушения, свързани с осъществената от него доказателствена дейност, при това на принципни норми на НПК- чл. 13, чл. 14, чл. 18 НПК, и на тези по чл. 107 НПК от същия. ВКС многократно в своята съдебна практика е указвал на съдилищата, че не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да почива на предположения. За да признае подсъдимия за невинен, съгласно чл. 304 НПК, съдът следва да констатира, че по делото не е установено, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието поначало не съставлява престъпление. В случая съдът е приел, че деянието е несъставомерно, предвид отсъствието на умисъл, като елемент на субективната страна на визирания престъпен състав, но както вече се изтъкна, подобен извод може да бъде направен едва след попълването на делото с всички доказателства, относими към предмета на доказване, необходими за изясняване на делото от фактическа страна и разкриване на обективната истина. При реализирането на обсъжданата процесуална дейност обаче втората инстанция не е проявила достатъчна активност, съответна на наличната доказателствена обезпеченост на инкриминираната фактология и съобразена с принципа на чл. 13 НПК. Всички тези нарушения на процесуалните правила са съществени, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като процесуалните права на държавното обвинение да се позовава на онази част от доказателствата, която обосновава обвинителната теза, и въз основа на тях да иска осъждането на подсъдимия, са били съществено ограничени. Същите са довели, като резултат, и до неправилно решаване на въпросите за вината и отговорността на дееца с признаването му за невинен и оправдаването му по повдигнатото обвинение. Предвид горните съображения, касационната инстанция намери, че при постановяването на въззивната присъда, с която е отменена първоинстанционната осъдителна присъда и е постановена нова- оправдателна, е нарушен и материалният закон, поради което и съобразно правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2- 3 НПК прие, че следва да я отмени, като върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. На основание чл. 355, ал. 1, т. 2- 3 НПК, при новото разглеждане на делото, следва да се изпълнят като задължителни указанията на ВКС по приложението на закона, и тези за отстраняване на констатираните процесуални нарушения, дадени с настоящото отменително решение. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 2- 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 11 от 18. 01. 2012г., постановена по ВНОХД № 125/ 2012г., по описа на Софийския градски съд, наказателно отделение, 2 въззивен състав, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане- на Софийския градски съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :