О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 42 гр. София, 17.04.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева касационно частно дело № 319 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК по повод разпореждане № 869 от 16.03.2018 г. по н.ч.д. № 1321/2018 г. на съдията – докладчик от Софийски градски съд, с което е повдигнат спор за подсъдност между същия съд и Окръжен съд – Велико Търново. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че делото следва да се разгледа от Софийски градски съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по н.ч.д. № 46/2018 г. първоначално е образувано пред Окръжен съд – Велико Търново за произнасяне по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПУНПМАС) за признаване на постановената от Районен съд – Арад, Република Румъния присъда, постановена по отношение на българския гражданин Б. А. А., с която е отложено изпълнението на определеното му наказание лишаване от свобода с наложени пробационни мерки за срока на отложеното изпълнение. С протоколно определение от 08.03.2018 г. и след събиране на доказателства, че А. се намира в Кралство Великобритания на неизвестен адрес, делото е прекратено и изпратено по компетентност на Софийски градски съд на основание чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС. С разпореждане № 869 от 16.03.2018 г. по н.ч.д. № 1321/2018 г. съдията – докладчик от Софийски градски съд е изложил съображения за неподсъдност, като е приел, че наличните по делото данни не са достатъчни да обосноват извода, че А. не живее на посочения от него пред румънските власти адрес в гр. В. Т. Видно от приложеното на л. 50 от производството по описа на Окръжен съд – Велико Търново писмо с рег. № 173900-3419/06.03.2018 г. на Началника на РУ – Велико Търново, осъденото лице е напуснало страната на 05.06.2016 г. през ГКПП „Аерогара София”. Само по себе си, това обстоятелство е напълно достатъчно, за да бъде направен извода, че към момента на образуване на производството е било налице изискването на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС лицето да не живее в страната, респективно, че компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Отделно от това, в цитираното писмо се сочи още, че според заявеното от близките на А. в проведена беседа, осъденият се намира в Кралство Великобритания на неизвестен адрес. На л. 42 от н.ч.д. № 46/2018 г. е приложена и призовка за осъдения, приета от съсед, по чиито сведения А. е в чужбина за неопределено време. Независимо, че последният има постоянен адрес в гр. В.Т., поради липсата на възможност да бъде призован от него, поради продължителното отсъствие на осъдения от страната и липсата на данни за завръщането му от 2016 г. насам, делото следва да бъде възложено за образуване и разглеждане на Софийски градски съд. Водим от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ВРЪЩА на Софийски градски съд прекратеното н.ч.д. № 1321/2018 г. за разглеждане по същество. Препис от определението да се изпрати на председателя на Окръжен съд – Велико Търново, за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.