2 Р Е Ш Е Н И Е № 874 София, 29.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 451/2010 година. Производство по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на Т. Г. от[населено място] срещу въззивно решение на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 596/2009 год., с което са отхвърлени предявените от него искове срещу Е. Г. и Е. Д., да се признае за установено, че сключеният на 23. 12. 1997 г. договор за дарение, с който Е. Д. е дарил на Е. Г. свой недвижим имот – апартамент в[населено място], е привиден, прикриващ покупко-продажба на имота и за обявяване на същия за действителен като договор за покупко-продажба на описания имот. Ответниците Е. Д. от[населено място], област Благоевград и Е. Д. от[населено място] считат жалбата за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Касационно обжаване на въззивното решение е допуснато с определение от 20. 10. 2010 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за качеството на единия съпруг да бъде засегнато трето лице по смисъла на чл. 134, ал. 2, предл. второ ГПК /отм./, при еднолично надаряване на другия съпруг през време на брака с недвижим имот, за който се твърди, че е заплатен на дарителя със средства на съпрузите. При касационната проверка се установи следното: Ищецът Т. Г. е твърдял, че дарението, удостоверено с нот. акт № 5/23. 12. 1997 г., от Е. Д. в полза на сестра му Е. Г., сега Е. Д., чрез прехвърляне на недвижим имот – апартамент в[населено място], ул. „Ал. С.” не е безвъзмездно, а е извършено след като Е. Д. е получил от ищеца и съпругата му Е. Г. сумата 290 800 /неденоминирани/ лева. Посочената сума е получена от съпрузите след продажба на собствения им недвижим имот – апартамент в[населено място], ж. к. „С.” на трето лице Р. К., която продажба е удостоверена с приложения по делото нот. акт № 160/22.12.1997 год. Ищецът е твърдял, че апартаментът в ж. к. „С.” е закупен с лично негови средства по дългогодишен жилищноспестовен влог, прехвърлен от родителите му през 1992 год.. Районен съд Разлог с първоинстанционно решение по гр. д. № 1267/2007 г. е уважил исковете за привидност на дарението и обявяване на договора за действителен като покупко-продажба, като се е позовал на писмени и гласни доказателства – свидетелски показания. Въззивният съд е отменил решението и отхвърлил исковете като недоказани. Приел е, че районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е събирал гласни доказателства за установяване симулативния характер на дарението, без да е налице начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134, ал. 2 ГПК/отм./ - ищецът не е представил документ, изхождащ от противната страна или материализиращ нейно изявление пред държавен орган, които правят вероятно твърдението му за симулация. С оглед на това, въззивният съд е дерогирал събраните гласни доказателства и счел за недоказани твърденията на ищеца. Въззивното решение е неправилно, тъй-като съдът не е имал основание да откаже събирането и обсъждането на показанията на свидетелите, посочени от ищеца, които са установявали конкретни фактически обстоятелства от значение за спора по делото. Формално, ищецът не е страна по договора за дарение, тъй-като той е сключен между съпругата му, като надарена и нейният брат Е. Д., като дарител. При това положение и съгласно чл. 20 СК /ред. до 1. 10. 2009 г./, съпругата на ищеца Е. Д. е едноличен собственик на имота, придобит от нея по дарение. Доколкото придобиването на имота е резултат на съместен принос на двамата съпрузи, т. е., имотът подарен от Е. Д. фактически е бил заплатен със средства, получени от продажбата на друг имот, съпружеска имуществена общност, каквото е твърдението на ищеца, съгласно чл. 19 СК, така придобитият имот също следва да се счита за СИО, което ще легитимира ищеца като съсобственик на имота. В този смисъл той има положение на трето лице, срещу което е насочена сделката за дарение, извършена между съпругата му и нейния брат, тъй-като с този вид формално еднолично придобиване от съпругата му, ищецът е лишен от участие в собствеността на имота по силата на съпружеската имуществена общност, въпреки твърдението му, че имотът е придобит срещу заплащане на парична сума от двамата съпрузи. По изложените съображения, касационният съд счита, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отказ за събиране на допустими и относими към спора доказателства, което налага неговата отмяна. На основание чл. 293 ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за извършване на неправилно отказаното процесуално действие – събиране и обсъждане на свидетелските показания. Неправилен е извода на съда, че искът за установяване на симулация на дарението е погасен по давност спрямо ответника на Е. Д., тъй-като ищецът фактически е знаел за претендираната симулация от момента на сключване на договора за дарение на 23. 12. 1997 г. и с изтичане на петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД, правото на ищеца за установяване на симулация се е погасило подавност спрямо същия ответник. Точна е констатацията на съда, че спрямо ответницата Е. Д., съпруга на ищеца, давност не тече, съгласно чл. 115, б.”в” ЗЗД, но не е съобразил обстоятелството, че тя и ответникът Е. Д., като обикновени другари, са подчинени и обвързани от общите факти по правния спор. В случая, общият факт е твърдяната от ищеца привидност на дарението и този общ факт се противопоставя и дерогира факта на изтичане на давността по отношение на единия ответник – чл. 173 ГПК /отм./ Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 18. 12. 2009 г. по гр. д. № 596/2009 г. на Окръжен съд – Благоевград и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: