Ключови фрази
Частна жалба * обезпечение на предявен иск * съдебни разноски

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 622

София, 26. септември 2013 г.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 5480 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 874/19.06.2013 на Плевенския окръжен съд по ч.гр.д. № 566/2013, с което е допълнено определение № 712/13.05.2013 по същото дело в частта за разноските.
Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма], П., представлявани от адв. Д. Д. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос присъждат ли се и кога разноските в обезпечителното производство, който (въпрос) се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответницата по жалбата [фирма], П., представляван от адв. Ст. М. от ПАК я оспорва, като счита, че в посочената съдебна практика са разрешени други въпроси, а в случая не се касае за разноски във връзка с обезпечението на предявения иск в първоинстанционното производство, а за разноски по частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че определението подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, намира частната касационна жалба подадена в срок и редовна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че в обезпечителното производство се присъждат разноски като във всяко друго приключващо производство.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато тъй като поставеният въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата.
По поставения правен въпрос Върховният касационен съд намира, че в обезпечителното производство се дължат разноски, както във всяко друго производство по ГПК, но не във всяко производство въпросът за разноските трябва да бъде разрешен непременно в неговия крой. Правилото, че съдът се произнася по отговорността за разноски само в производството, в което те са направени се отнася до исковия и изпълнителния процес. Такова правило в обезпечителния процес не съществува. Въпросът за разноските може да бъде разрешен в обезпечителния процес само когато искането за обезпечение е отхвърлено или обезпечителното производство е прекратено. Само в тези случаи въпросът за правото на обезпечение е разрешен окончателно. В определението, с което е допуснато обезпечение въпросът за разноските не може да бъде разрешен, тъй като с това определение съдът се произнася само по наличието на обезпечителна нужда, но не по въпроса основателна ли е наложената обезпечителна мярка. Ако наложената обезпечителна мярка се окаже неоснователна, последиците от това са две: отговорност за разноските в обезпечителното производство и отговорност за вреди от неоснователно обезпечение. Първият въпрос се разрешава съдът по предявения или бъдещ иск, а вторият – с отделен иск за вреди от неоснователно обезпечение.
Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че страните в обезпечителния процес отговарят за разноски, но неправилно е приел, че той може да се произнесе по отговорността в самия обезпечителен процес.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 874/19.06.2013 на Плевенския окръжен съд по ч.гр.д. № 566/2013.
ОТМЕНЯ определение № 874/19.06.2013 на Плевенския окръжен съд по ч.гр.д. № 566/2013.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.