Р Е Ш Е Н И Е № 445 град София, 07.11.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2226 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на н. о. х. д. № 315/2011 г. и отмяна на определение от 23.02.2011 г. на Старозагорския районен съд за одобряване на споразумение. Изтъкнато е съществено нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е имал основание да приложи чл. 55, ал. 3 НК и да не наложи наказанието глоба, кумулативно предвидено с наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С определение от 23.02.2011 г. по н. о. х. д. № 315/2011 г. Старозагорският районен съд е одобрил споразумение, с което подсъдимият А. Г. С. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 55, ал. 3 НК съдът не е наложил наказанието глоба. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. С определението от 23.02.2011 г. Старозагорският районен съд е одобрил споразумение, с което материалният закон е бил съществено нарушен. На подсъдимия А. Г. С. е било определено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК, т. е. в рамките на наказанието, посочено в санкцията на чл. 172б, ал. 1 НК. Следователно не е било налице основанието по чл. 55, ал. 3 НК да не се наложи по-лекото наказание - глоба, което се предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Тази законова възможност е могла да бъде упражнена само в случай на замяна на наказанието лишаване от свобода, за което не е предвиден най-нисък предел в чл. 172б, ал. 1 НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. Допуснато е съществено нарушение, което обуславя отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Старозагорския районен съд от съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 315/2011 г. по описа на Старозагорския районен съд. ОТМЕНЯ определение от 23.02.2011 г. за одобряване на споразумението и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Старозагорския районен съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: