Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр.С. 29.05.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 534/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя О. З. чрез адв. С. К. В. от АК – С. срещу въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 05.11.2010 г. по гр.д. № 6494/2010 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1530/07.12.2011 г. по процесуалноправните въпроси за правомощията на въззивния съд и длъжен ли е той, когато пререшава спора, да обсъди всички доказателства по делото, включително, приетите от първоинстанционния съд. Съставът на Върховния касационен съд приема следното: Въззивният съд служебно проверява допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част /недопустимото решение влиза в сила, ако не бъде обжалвано и поражда присъщите му правни последици/. Въззивният съд служебно извършва още проверка за правилност на обжалваното пред него решение в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане /напр. закон разпорежда на съда служебно да събира доказателства, служебно да се самосезира или служебно да следи за интереса на децата/. Съдът, също така е длъжен да съблюдава императивните разпоредби, независимо дали страните са се позовали на тях или не; в противен случай няма как да приложи точно закона, разрешавайки материалноправния спор /чл. 5 ГПК/. Законодателят игнорира преценката на спорещите страни дори при спогодба, като не допуска съдебното й одобряване, ако противоречи на закона /чл. 234, ал. 1 ГПК/. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство. Предметът на иска се очертава с исковата молба чрез насрещните срани, правопораждащите юридически факти и петитума. Ищецът не може да прави правно значими твърдения, представляващи по съществото си изменение на иска по всяко време и не по начина, изрично предвиден в ГПК, даващ възможност за промяна на иска от обективна или субективна страна. Съдът от своя страна, не може по своя преценка да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства, факти и петитум, а е длъжен да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните. Това се отнася и до въззивната инстанция, която, освен това, не може да се произнася по невъведени в жалбата оплаквания за неправилност /изключение – посочените по-горе хипотези/, нито по доводи, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си. Въззивният съд и при действието на ГПК от 2007 г. е съд по съществото на спора. Съгласно чл. 12 ГПК формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. По касационните оплаквания: Оплакванията за пороци по чл. 281 ГПК са за недопустимост и неправилност, като по същество доводите са само за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 269 ГПК и чл. 12 ГПК и за необоснованост. К. иска обезсилване на въззивното решение и потвърждаване на съдебния акт на първоинстанционния съд, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. При уважаване исковете на противната страна, моли за разглеждане и уважаване на възражението за прихващане. Претендира съдебноделоводни разноски за всички инстанции. Ответникът по касация И. Х. Х. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно в хода на касационното производство. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид касационните оплаквания, данните по делото и съобрази приложимия закон, намира, че жалбата е основателна по следните съображения: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ от И. Х. Х. против [фирма], С.. С решение от 15.03.2010 г. първостепенния Софийски районен съд е отхвърлил всички претенции. Въззивният Софийски градски съд, като е отменил горното решение, е постановил друго по съществото на спора, с което е уважил и трите иска. Разгледал е възражението на ответника-работодател за прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с негово вземане, но го е намерил за неоснователно, като недоказано. В исковата молба се твърди че заповедта за уволнение на И. Х. е незаконосъобразна, защото заемала длъжността „офис мениджър”, а в заповедта за уволнение е посочена длъжност „организатор – офис”. Твърди се също че липсва решение на компетентния орган за намаляване обема на работа, поради което не може да се прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание. Също така, фактически работата не е намаляла. Работодателят е отговорил, че исковете са неоснователни, като е изложил съображения и е въвел фактически твърдения. Евентуално е направил възражение за прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с платеното от съда при уволнението на служителя по чл. 222 КТ. Районният съд е стигнал до извод, че заповедта за уволнение е законосъобразна, като обсъдил всички въведени от ищеца основания, а също така посочил, че не е нарушена и разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ – работодателят извършил подбор и служителите са оценявани според критериите, въведени от законодателя. Исковете са отхвърлени, поради което съдът не е разгледал възражението за прихващане. Въззивна жалба е подадена от ищцата Х. с оплаквания за допуснати процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон във връзка с извода на съда, че е налице намаляване обема на работа. Твърди се, че първостепенният съд не обсъдил довода за липата на решение на компетентен орган, както и за неправилно посочената в заповедта длъжност. Оплакване срещу извода на съда за спазване изискванията по чл. 329 КТ няма. Отговорът на противната страна е по оплакванията във въззивната жалба. Въззивният съд, като обсъдил данните по делото, приел, че има реално намаляване на обема на работа в търговското дружество. Едноличният собственик на капитала взел решение за стабилизиране на компанията и повишаване на икономическите й показатели, включително и за намаляване персонала на дружеството. Последвали са заповед на управителя на дружеството за намаляване броя на персонала, за пренасочване на дейности и за съкращаване на работници и служители. Съставът на Софийски градски съд приел, че работодателят не е доказал извършването на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, защото единствените доказателства, представени в районния съд са частни, а в тежест на работодателя било да ангажира други доказателства. Съдът уважил исковете, включително и този по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, като намерил възражението за прихващане на работодателя за недоказано – от приетите по делото предизвестие за уволнение и приемо-предавателен протокол няма данни за извършено плащане по чл. 222 КТ. Решението е неправилно. В нарушение на чл. 269 ГПК съставът на Софийски градски съд е преценявал дали работодателят е извършил предварителен подбор по чл. 329 КТ, след като подобно оплакване няма в касационната жалба. По този начин въззивната инстанция е излязла извън предмета на въззивното производство, като не е била в хипотеза, в която съдът служебно проверява първостепенния съдебен акт. В нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК съдът в решението по същество е преценил осъществяването на факт, който не е бил спорен между страните и те в условията на състезателност не са изразили становище по него, съответно не са направили и доказателствените си искания. Нещо повече, този факт е и неотносим към предмета на иска, защото твърденията за незаконност на заповедта за уволнение не са основани на липсата на подбор по чл. 329 КТ. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че изводът за недоказаност на подбора е необоснован, а преценката на доказателствата е извършена в нарушение на чл. 12 и чл. 178 и сл. ГПК. Неправилно съдът е приел, че извършването на подбора не може да се установи с протокол на комисия, назначена от работодателя само, защото документът е частен. Всички свидетелстващи документи разполагат с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие единствено при официалните свидетелстващи документи и поради това опровергаването й става в сроковете и по правилата на чл. 154, 155 и 156 ГПК от 1951 г. /отм./, съответно чл. 193 и чл. 194 ГПК ГПК от 2007 г. Следователно, частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства /допустими според процесуалния закон/ и щом няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват. В ГПК са разписани текстове, с които се определя задължителната за съда доказателствена сила на определени видове документи, която се разпростира до обема, който й дава законодателя. Във всички други случаи доказателственото значение на документите се преценява от съда по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая, служителят не е възразил при приемане на писменото доказателство, че е неавтентично, нито че е съставено с оглед процеса. Нещо повече, между страните не е било изобщо спорно, че подбор преди уволнението на Х. е извършен. Основателен е и касационният довод за нарушение на чл, 12 ГПК при разглеждане от въззивния съд на възражението за прихващане. Работодателят е поискал при евентуално уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, присъдената сума да се прихване с насрещно задължение на Х. – сумата от 900,68 лв., получена от нея при уволнението, като обезщетение по чл. 222 КТ. Плащането и получаването на сумата не е оспорено от служителя. Това е доказано още и от фиш за изплатено обезщетение в размер на 900,68 лв. по чл. 222 КТ, както и платежно нареждане от 14.09.2009 за чистата сума от 745,77 лв. Писмените документи са представени с отговора на исковата молба от работодателя и са приложени по делото на районния съд /л. 68 и л. 69/. Въззивният съд не е обсъдил посочените доказателства, поради което е достигнал и до неправилния извод за недоказаност на насрещната претенция. В заключение, решението на въззивния съд се явява неправилно и следва да се касира, като спора се разреши по същество от настоящия състав и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ се отхвърлят. Предвид резултата по главните искове, не се следва произнасяне по възражението на ответника [фирма], С. за прихващане. И. Х. Х. следва да заплати на работодателя сторените във всички инстанции съдебноделоводни разноски – 550 лв., определени по първоинстанционното решение и 85 лв. заплатени държавни такси за производството пред Върховен касационен съд. По делото са представени още и доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение за въззивно и касационно производство и начина, по който то ще бъде платено - л. 11 по гр.д. № 6494/2010 г. на СГС и л. 7 по гр.д. № 534/2011 г. на ВКС, ІV ГО. Липсва писмено изявление, че уговорения хонорар е платен, нито по-късно са представени други доказателства за плащане, поради което определените суми, не могат да се включат в дължимите от насрещната страна по чл. 78, ал. 3 ГПК: няма доказателства, че имуществената сфера на страната е намаляла с тях. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 05.11.2010 г. по гр.д. № 6494/2010 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от И. Х. Х. от [населено място],[жк][жилищен адрес] със съдебен адресат адв. Стефка Г. от Софийска адвокатска колегия, [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 3 срещу [фирма], С. ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя О. З., адрес на управление [улица], С. Е. Център, сграда 3, вх. 4, офис R за отмяна, на осн.чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на заповед за уволнение № 0177/08.07.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „офис-мениджър”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5404,08 лв. за периода 10.07.2009 – 10.01.2010 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. ОСЪЖДА И. Х. Х. от [населено място],[жк][жилищен адрес] със съдебен адресат адв. Стефка Г. от Софийска адвокатска колегия, [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 3 да заплати на [фирма], С. ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя О. З., адрес на управление [улица], С. Е. Център, сграда 3, вх. 4, офис R сумата в размер на 635 лв., представляващи съдебноделоводни разноски по делото, направени във всички инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: