4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60381 [населено място] ,21.06.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1934/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. В. – лично и като законен представител на малолетните си деца Н. С. В. и В. С. В., против решение № 264/28.01.2020 г. по т.д.№ 3761/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено, като недопустимо, решение № 25/09.04.2019 г. по т.д.№ 82/2016 г. на Пернишки окръжен съд, в осъдителната му част, с която е уважен предявеният от касаторите против „Екофорсис„ ЕООД иск, с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ и делото е върнато на същия съд, за произнасяне по обективно кумулативно съединени самостоятелни искове, с правни основания съответно чл.125 ал.3 ТЗ и чл.133 ал.1 ТЗ . Касаторите оспорват правилността на въззивното решение досежно извода на съда, че се касае за самостоятелно предявени отделни искове , вместо за един – с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ, за стойността на припадащия се на съдружника и техен наследодател – С. В. В. - дружествен дял от капитала на „Екофорсис„ ЕООД, с оглед прекратяване качеството му на съдружник, поради смърт, настъпила 03.05.2016 г.– чл.125 ал.1 т.1 ТЗ. Излагат съображения относно оценката на дружествения дял, съгласно чл.127 ТЗ, която следва, според тях, да включва и съответен процент от неразпределената печалба, отчетена като актив, съгласно ГФО за 2015 г.. Доводите във връзка с формирането на оценката в цялост, както и с оглед неуредени предходно от оставащия съдружник взаимоотношения с ищците – касатори – относно поемане дружествения дял на наследодателя, в качеството на съдружници, с оглед обхвата на касационното обжалване - ограничено до предпоставките за обезсилване на първоинстанционното решение, като постановено в разрив с диспозитивното начало в процеса, вкл. предвид формулирания петитум на исковете, целящ единствено уреждане имуществените отношения от прекратеното членство, са ирелевантни към настоящото произнасяне. Ответната страна - „Екофорсис „ЕООД – не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Ищците са предявили срещу „Екофорсис„ЕООД частичен иск, за сумата от 50 000 лева, при деклариран пълен размер на претенцията им – 221 000 лева, съизмерваща стойността на припадащия се на техния наследодател - съпруг и баща - С. В. В., като съдружник в „Екофорсис„ЕООД, дружествен дял, предвид прекратено, поради смъртта му на 03.05.2016 г. , качество на съдружник, съгласно чл. 125 ал.3 вр. с ал.1 т.1 ТЗ. В стойността на дела включват и припадаща се част от неразпределена печалба на дружеството за предходни години. Независимо от заявени обстоятелства, че оставащият съдружник „Еко Булинвес” ЕООД незаконосъобразно е поел дела на починалия , без да покани наследниците , в случай че желаят, да поемат същия, ищците не обвързват с тях петитум, отделно от демонстрирания единствено имуществен интерес и съответно петитум за осъждане ответника да изплати стойността на дружествения дял на наследодателя им. Първоинстанционният съд е разгледал и уважил единствено иск с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ, като претендираната общо сума от 50 000 лева е разпределил, съобразно наследствените дялове на ищците, в размер на по 16 250 лева, макар сборувано присъденото да формира размер от 48 750 лева, вместо предявените 50 000 лева по частичния иск, предявен общо. Допълване на решението, обаче, ищците не са претендирали. Въззивното производство е образувано по жалба на ответното дружество, с изричен довод за недопустимо произнасяне на първоинстанционния съд, тъй като само част от претендираното - в размер на 1 250 лева - е с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ, а остатъкът от 48 750 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева е с правно основание - чл.133 ал.1 ТЗ и по този иск съдът не се е произнесъл. Страната разграничава претенциите, очевидно считайки ги с различен предмет - тази по чл. 125 ал.3 ТЗ - за стойността на дружествения дял на починалия съдружник, определен на база ликвидационен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването , а тази по чл.133 ал.1 ТЗ - за припадаща се част от неразпределена печалба на дружеството за периода 2011г. – 2015г., изключвайки я на формално основание от размера на дължимото по чл.125 ал.3 ТЗ. За да сподели съжденията на въззивника, въззивният съд се е позовал на уточнителна молба на ищците от 14.02.2017 г., в която същите формално за разпределили претендираната сума от 50 000 лева, като 1 250 лева , част от стойността на дружествения дял на наследодателя, дължима на основание чл. 125 ал.3 ТЗ и 48 750 лева – припадащата му се част от неразпределена печалба за периода 2011 г. - 2015 г., на основание чл.133 ал.1 пр. първо ТЗ. Съдът се е позовал на обстоятелството, че първоинстанционният е докладвал предмета на спора съобразно така направеното уточнение, но не се е произнесъл съобразно същото и мотиви по иска, с правно основание чл.133 ал.1 пр. първо ТЗ, изобщо не са изложени. Позовал се е и на обстоятелството, че присъдените суми са в размер от 48 750 лева и произнасяне за разликата до претендираните 50 000 лева няма, макар че няма подадено искане за допълване на решението, за разликата от 1 250 лева, от страна на ищците. Първоинстанционното решение е обезсилено в осъдителната му част , по иска на ищците, но няма произнасяне в частта, в която е частично отхвърлен предявеният от дружеството насрещен иск, независимо от подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в тази му част, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 40/03.06.2019 г.на Пернишки окръжен съд. В постановеното определение от 15.07.2020 г., по подадена от въззивника „Екофорсис”ЕООД молба за допълване на въззивното решение, с произнасяне и по въззивната жалба срещу отхвърлителното решение по насрещния иск на дружеството, оставена без уважение, съдът се е мотивирал , че дължи произнасяне в тази част едва след постановяване на ново решение, по действително предявените самостоятелни обективно съединени искове, с правни основания чл.125 ал.3 ТЗ и чл.133 ал.1 ТЗ. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторите не формулират правен въпрос, като преповтарят доводите си от касационната жалба, вкл. по формиране стойността на подлежащия на изплащане дял, по чл.125 ал.3 ТЗ, която не е предмет на настоящото произнасяне , цитирайки и съдебна практика, в обосноваване на становището си, че : печалбата на дружеството, доколкото я има, се включва в актива му при изготвяне на годишния счетоводен баланс и винаги се взема предвид при определяне стойността на дружествения дял на напусналия съдружник , т.е. тя е дял от имуществото на дружеството, макар същото да не се изчерпва с нея. Неформулирането на правен въпрос, съответно обоснован с допълнителен селективен критерий, в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, съгласно задължителните указания в ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от предходното и доколкото служебно следи за допустимост на въззивното решение, настоящият състав намира, че касационното обжалване ще следва да се допусне, за проверка на допустимостта на въззивното решение, като постановено в разрив с принципа за диспозитивното начало в процеса . Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264/28.01.2020 г. по т.д.№ 3761/2019 г. на Софийски апелативен съд. УКАЗВА на Д. В. – лично като страна и законен представител на малолетните В. В. и Н. В., в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 975 лева. След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение - за насрочване или на състава – за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: