Р Е Ш Е Н И Е № 104 С., 09.03.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№160 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. Е.-В., С. С. И. и Н. Ц. Д. срещу решение №352 от 16.11.09г. по гр.д.№388/09г. на С. окръжен съд. Жалбоподателите считат за неправилен извода на въззивния съд, че ответницата по предявения иск с правно основание чл.56 от ЗН притежава имущество, от което те могат да се удовлетворят и затова не е необходимо да се унищожава направения от нея отказ от наследството на майка и. Не било съобразено, че освен на тях, ответницата дължи и на други кредитори, които също са насочили изпълнение върху собственото и имущество и то се явява недостатъчно за покриване на всички дължими суми. Освен това – като отказал да унищожи отказа от наследство, в което се включва идеална част от жилищен имот, съдът направил несеквестируема идеалната част от друг жилищен имот на ответницата, придобит в СИО, който сега се явявал нейно единствено жилище, върху което не можело да се насочи принудително изпълнение. Ответницата В. Т. И. не е подала писмен отговор срещу жалбата. Преди съдебното заседание във ВКС е заявила с писмена молба, че е изплатила изцяло дълга на жалбоподателите и е представила нови доказателства във връзка с твърденията си. С определение №601 от 29.06.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса дали идеална част от жилище, притежавана в съсобственост с бивш съпруг, представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл.339, б.”в” от ГПК /отм./, сега чл.444, т.7 от ГПК, евентуално – кога отпада несеквестируемостта, във връзка с преценката по чл.56, ал.1 от ЗН дали е налице друго собствено имущество на длъжника, извън полученото по наследство, което може да послужи за удовлетворяване на кредитора. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав намира следното: С обжалваното решение състав на С. окръжен съд е отменил решение №30 от 26.05.09г. по гр.№666/09г. на С. районен съд и е отхвърлил предявения от М. П. Е.-В., С. С. И. и Н. Ц. Д. срещу В. Т. Г. /И./ иск по чл.56 от ЗН – за унищожаване спрямо ищците на извършения от ответницата отказ от наследството на майка и Д. Т. И.. Въззивният съд е приел, че ищците имат качеството на кредитори по отношение на ответницата и че е спазен едногодишният срок за предявяване на иска по чл.56 от ЗН. Наследственото имущество, от което ответницата се е отказала, включва 1/6 ид.част от апартамент и 1/6 ид.част от гараж. Освен това обаче, тя притежава в съсобственост с бившия си съпруг Е. Ж. друг апартамент в[населено място] и движими вещи, за които тече делбен процес. От този апартамент ответницата има ¼ идеална част и тя може да послужи за удовлетворяване на кредиторите и, без са е необходимо да се унищожава по отношение на тях отказът от наследство. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Искът по чл.56, ал.1 от ЗН е на разположение на кредиторите, които не могат да се удовлетворят от имуществото на длъжника. При спазване на сроковете по чл.56, ал.2 от ЗН, те могат да поискат от съда да унищожи по отношение на тях отказа от наследство, направен от длъжника. Когато разглежда този иск, съдът следва да прецени на първо място дали собственото имущество на длъжника е секвестируемо или не и дали е достатъчно за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника, които са предявили вземанията си, а не само на ищците. Когато длъжникът притежава жилище, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.339, б.”в” от ГПК /отм./, сега чл.444, т.7 от ГПК и да се прецени дали то е секвестируемо или не. Когато длъжникът притежава само жилище в съсобственост с бивш съпруг, независимо от неговата големина и от възможността за обособяването му в два дяла по реда на чл.39, ал.2 от ЗС, неговата собствена идеална част е несеквестируема, докато той не се сдобие с друго жилище или идеална част от друго жилище. В настоящия случай собственото имущество на ответницата включва само ¼ ид.част от апартамент в[населено място] и ½ ид.част от движими вещи. Идеалната част от апартамента представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл.339, б.”в” от ГПК /отм./, сега чл.444, т.7 от ГПК и следователно кредиторите не биха могли да насочат изпълнение върху нея. Несеквестируемостта ще отпадне само при унищожаване на направения от ответницата отказ от наследство, тъй като в него се включва 1/6 ид.част от друг жилищен имот. Като е отказал да уважи предявения иск по чл.56 от ЗН, въззивният съд е препятствал възможността на кредиторите да насочат принудително изпълнение върху собственото имущество на длъжника. Освен това – неправилно въззивният съд е приел, че стойността на притежаваната ¼ ид.част от жилище може да покрие вземането на ищците. Не е съобразено, че те не са единствени кредитори, че изпълнителни дела срещу ответницата са образували и други лица, които също са поискали изпълнение върху притежаваната от нея ¼ ид.част от апартамент в С. З.. Ето защо въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, при което въззивният съд да извърши преценка какъв е общият размер на вземанията на всички кредитори по изпълнителните дела срещу ответницата и дали притежаваното от нея имущество е достатъчно за удовлетворяване на вземането на ищците. В настоящото производство не могат да бъдат съобразени представените от ответницата писмени доказателства за изплащане на дълговете, тъй като правилността на въззивното решение се проверява само въз основа на фактите, настъпили до приключване на устните състезания във въззивната инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №352 от 16.11.09г. по гр.д.№388/09г. на С. окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: