Р Е Ш Е Н И Е № 286 град София, 27 май 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1560 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения Б. П. Д. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 482/2008 г. на Врачанския районен съд. Твърди се, че присъдата по делото, изменена с решение на Врачанския окръжен съд е постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и е явно несправедлива. При условията на алтернативност се претендира връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване на осъдения или намаляване размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 4/ 17.01.2011 г. по нохд № 482/08 г. Врачанският районен съд признал подсъдимия Б. Д. за виновен по чл.194 ал.1 от НК и го оправдал по обвинението по чл.198 ал.1 от НК. Наложил наказание от една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено по споразумение по нохд № 1311/2006 г. на Врачанския районен съд. С решение № 39/ 30.03.2011 г. Врачанският окръжен съд изменил присъдата в частта по наказанието, което намалил на шест месеца лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. Искането е подадено в законния срок и от надлежна страна, което го прави процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно. Врачанският районен съд не е допуснал претендираните процесуални нарушения, доведи до ограничаване на правото на защита. При запознаване с материалите на досъдебното производство се установява, че осъденият е бил представляван от упълномощен защитник, който е участвал при привличането му като обвиняем и при предявяване на разследването на 21.12.2007 г. Последващото привличане на Д. като обвиняем е извършено с постановление на дознателя от 20.02.2008 г., като обвинението за същото престъпление е прецизирано чрез конкретизиране на стойността на отнетите вещи. На същата дата е предявено разследването, като по изрично настояване на осъдения следствените действия са извършени без участие на защитника му. При тези факти няма основание за извод, че на досъдебното производство е допуснато процесуално нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.55 от НПК, обвиняемият има право на защита, както и право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие. Упражняването на това право обаче зависи от волята на самия обвиняем, когато престъплението, в което е обвинен не изисква задължителна адвокатска защита. Присъствието на защитника при извършване на процесуалните действия не е задължително, когато обвиняемият изрично се откаже от това свое право, както е в настоящия случай. Правото на защита не е нарушено, поради което първоинстанционният и въззивният съд не са имали основание за връщане на делото на прокурора. Протоколите за доброволно предаване на мобилния телефон “С. Ериксон 310 I” и SIM карта на “Вивател” от 19.10.2006 г. не удостоверяват извършени следствени действия, поради което не е нужно да са изготвени от дознател- качество, което полицаят И. К. без съмнение не притежава. Нему е била възложена полицейската проверка по преписка № 33313/2006 г. на РПУ Враца, образувана по повод жалбата на С. Е. А. за отнетия GSM апарат на сина й. Протоколите удостоверяват единствено факта на предаването на вещите от лицата А. М. и Б. Д. на И. К. в рамките на тази проверка, преди образуването на досъдебното производство и поради това нямат характер на доказателствени средства по смисъла на НПК. Предметът на кражбата, авторството на престъплението и начинът на извършването му са изяснени по време на съдебното производство чрез гласните доказателствени средства- показанията на всички свидетели и обясненията на осъдения Б. Д.. Те са събрани по предвидения процесуален ред, обсъдени са от решаващите съдилища поотделно и в съвкупност и са преценени добросъвестно, без извращаване на действителното им съдържание. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, проверил е изцяло атакуваната пред него присъда и е изложил подробни съображения защо намира за правилно изяснени фактите по делото. Противоречия в доказателствения материал не са налице, поради което възражението, че съдът не е посочил кои доказателствени средства кредитира с доверие и защо е лишено от фактическо основание. Изводите на съда относно авторството не почиват единствено на самопризнанията на Д., а на цялата доказателствена съвкупност от гласните и писмени доказателствени средства. Затова Върховният касационен съд намира, че атакуваното решение не страда от процесуална незаконосъобразност, която да дава основание за възобновяване на наказателното производство. Материалният закон е приложен правилно. Квалификацията на деянието по чл.194 от НК съответства на установените факти. При отнемането на вещта от нейния собственик, осъденият не е употребил сила или заплашване, поради което правилно е оправдан по обвинението за грабеж. Конкретни възражения по правото, които да подкрепят оплакването за нарушение на закона, не са изложени в искането и Върховният касационен съд няма какво повече да добави към правните съображения на въззивния съд. Не е основателно и оплакването за явна несправедливост на наказанието. То е индивидуализирано в размер, близък до минимума на предвиденото в нормата на чл.194 от НК, след внимателна преценка на смекчаващите и отегчаващи вината на Д. обстоятелства. Настоящият касационен състав счита, че то не само съответства на конкретната тежест на деянието и на степента на обществена опасност на осъдения, но е съобразено и с неразумно дългия срок на наказателното производство. Липсва основание за намаляването му. Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. П. Д. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 482/2008 г. на Врачанския районен съд и отмяна или изменение на присъда № 4/ 17.01.2011 г., изменена с решение № 39/30.03.2011 г. по внохд № 127/2011 г. на Врачанския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: