5 Р Е Ш Е Н И Е № 60189 гр. София, 22 ноември 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Топузова ЧЛЕНОВЕ: К. Шекерджиев Татяна Грозданова при участието на секретаря Мариана Петрова и прокурора П. М., като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №705 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Л. С. Г. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №370/2020 г. по описа на Окръжен съд- гр. Хасково. С присъда №14 от 17.07.2020 г., постановена по НОХД №57/2020 г. по описа на Районен съд- гр. Свиленград осъденият Г. е признат за виновен в това, че на 19.05.2019 г. в района на второкласен път ІІ-80 в землището на [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чрез осигуряване на транспорт граждани на чужди държави- Република Афганистан и Република Пакистан да преминат в страната в нарушение на чл.19, ал.1, т.1 ЗЧРБ, като деянието е извършено чрез използване на МПС- лек автомобил марка „П.“, модел „.“ с ДК [рег.номер на МПС] и престъплението е осъществено по отношение повече от едно лице- единадесет лица, като на основание чл.281, ал.2, т.1 и т.5, във вр. с ал.1 НК и чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца и „глоба“ в размер на 10 000 лева. С присъдата подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че на същата дата и място е управлявал посочения по- горе автомобил без съответно свидетелство за правоуправление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние, наложено му на 30.04.2019 г., като на основание чл.343в, ал.2, във вр. с чл.54 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на 800 лева. На основание чл.23 НК съдът е определил едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, като е присъединил към него и наказанието „глоба“ в размер на 10 000 лева. Съдът на основание чл.57, ал.1, т.2 б.“б“ ЗИНС е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. С присъдата на основание чл.281, ал.3, във вр. с ал.2, т.1 НК е отнет в полза на Държавата лек автомобил марка „П., модел „.“ с ДК [рег.номер на МПС] . С решение №99, постановено на 22.12.2020 г. по ВНОХД №379/2020 г. по описа на Окръжен съд- [населено място] първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. В искането се оспорва задочното разглеждане на делото от въззивния съд, като се твърди, че осъденият е бил лишен от възможност да участва пълноценно в процеса, тъй като участието му е било опосредено чрез видеоконферентна връзка. Поддържа се, че той е бил уведомяван за съдебните заседания, но не е взел участие в тях, като по този начин те са се провели при непредвидена в процесуалния закон процедура, което е довело до нарушаване на правата му, тъй като той е нямал възможност да осъществява консултации насаме със защитника си, да прави искания по доказателствата, да проверява лично доказателствените източници и да възприема случващото се в съдебната зала. Поддържа, че допуснатите нарушения представляват основание отмяна на постановеното въззивно решение и възобновяване на приключилото наказателно производство по реда на чл.423 НПК. В искането се поддържат и оплаквания за допуснати в хода на процеса съществени нарушения на процесуални правила, свързани с неяснота на повдигнатото срещу осъдения обвинение, тъй като бланкетната диспозиция на разпоредбата на чл.281 НК не е попълнена по предвидения в чл.55, ал.1 и ал.2 НПК ред. Твърди се, че липсата на информация за съставомерните белези на обвинението представлява нарушение на правата на Г., защото му е попречило да се защитава адекватно в процеса. Като самостоятелно процесуално нарушения се сочи и това, че част от доказателствените материали, ценени от съдилищата са били приобщени към доказателствената съвкупност в нарушение на чл.281 НПК, което е самостоятелно основание за възобновяване на производството по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. В хода на касационното производство осъденият Г. поддържа искането, като моли да бъде възобновено наказателното производство. Твърди, че при разглеждане на делото чрез видеоконферентна връзка тя е прекъсвала и той не е имал възможност да участва пълноценно в процеса. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважавано, като поддържа, че осъденият е участвал лично както на фазата на досъдебното производство, така и при първоинстанционното разглеждане на делото пред РС- [населено място]. Твърди, че единствено пред въззивната инстанция Г. е участвал чрез видеоконферентна връзка, но причината за това е била свързана със спазване на противоепидемични мерки и това не е довело до ограничаване на правата му, тъй като той е бил защитаван от адвокат, който се е грижил за неговите права и законни интереси. На това основание поддържа, че не са налице предпоставките за възобновяване на приключилото наказателно производство на основанията, посочени в разпоредбата на чл.423 НПК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК Настоящото искане е подадено в срока по чл.423, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред. Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество. По основателността на искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК Разгледано по същество искането за възобновяване по посочения ред е неоснователно. Осъденият Г. е взел лично участие в досъдебното производство и в производството пред първостепенния съд. Той не е присъствал физически в съдебната зала при разглеждане на делото по същество пред въззивната инстанция, където е взел участие лично неговия защитник, а осъденият е участвал чрез видеоконферентна връзка. Касационната инстанция не може да възприеме тезата, че участието на Г. чрез видеоконферентна връзка следва да бъде приравнено на задочно производство и може да бъде основание за възобновяване по реда на чл.423 НПК. Вярно е, че провеждането на заседанието пред въззивната инстанция при използване на този способ не е изрично предвидено в процесуалния закон, но видеоконференцията не е непозната и е уредена на множество места в НПК. В различни разпоредби законодателят я е предвидил, като е приел, че е допустимо чрез нея да се депозират обяснения на обвиняем (чл.115 НПК), да бъдат разпитвани свидетели (чл.139 НПК, чл.141 НПК, чл.141а НПК), да бъде извършена очна ставка (чл.143 НПК), да бъдат разпитвани вещи лица (чл.149 НПК), както и е преценил, че тя може да бъде използвана и при различни особени производства, развиващи се пред съд (чл.439 НПК и чл.471 и сл. НПК). Съдът не приема и оплакването, че използването на видеоконференцията в конкретното съдебно заседание е довело до нарушаване правата на осъдения- да се консултира със защитника си, да взима участие при събирането и проверката на доказателствата и да възприема случващото се в съдебната зала. При внимателно запознаване със съдебния протокол се установява, че още в началото на заседанието са били разяснени правата на осъдения и след това той лично е дал съгласие заседанието да се проведе при използване на този способ. Неговият защитник също е дал съгласие делото да бъде разгледано чрез видеоконференция, като изрично е дал становище да му бъде даден ход. В хода на процеса нито осъдения, нито защитника му са правили оплаквания за невъзможност или наличие на затруднения да участват пълноценно в процеса или са имали искания да им бъде осигурена възможност да общуват помежду си. Нито един от двамата не е съобщил за проблеми във връзката или невъзможност да се възприеме случващото се в хода на процеса. Не са правени и никакви искания за събиране или проверка на доказателства, нито такива насочени към извършване на процесуални действия, за които е било необходимо лично явяване на Г.. В разпоредбата на чл.423 НПК законодателят е предвидил възможност приключилото наказателно производство да бъде възобновено когато незаконосъобразно същото е разгледано в отсъствие на осъденото лице. Основанието за това е свързано с невъзможност привлеченият към наказателна отговорност да реализира посочените в чл.55 НПК процесуални права. В конкретният случай не е препятствано реализирането на нито едно от тези права, като Г. е имал действителна, а не формална възможност да възприема случващото се в хода на въззивното производство, да участва в процеса, да прави искания по доказателстватата, да изисква проверката им, да изразява становище по всички въпроси, разглеждани от въззивната инстанция и в тази си дейност той е бил подпомаган активно от упълномощен от него защитник. Липсват каквито и да е основания да се приеме, че е била нарушена комуникацията между защитника и неговия подзащитен, тъй като тя е била безпрепятствено осъществявана в почти целия процес, а при въззивното съдебно заседание нито един от двамата не е изявил желание да им бъде осигурена възможност за съгласуване на позициите или общуване по каквато и да е причина. При преценка основателността на искането касационната инстанция обсъди и решение №13, постановено по КД №12/2021 г. В това решение Конституционният съд се е произнесъл по въпроса дали предвидената в разпоредбата на чл.64 НПК видеоконференция противоречи на Конституцията на РБ. Преценил е, че в това производства тя е недопустима, като се е мотивирал с невъзможността да бъде гарантирана поверителността на консултациите между обвиняем и защитник, състезателността на процеса (предвид невъзможност обвиняемият да вземе становище по въпросите, обсъждани в производството по чл.64 НПК) и не на последно място с необходимостта решаващият съд да придобие лично впечатление за личността на обвиняемия, което следва да бъде израз на задължението той да бъде представен пред съд. Всички тези изводи са направени по отношение на конкретно съдебно производство, което се развива в рамките на досъдебната фаза и обичайно приключва в едно заседание. Посочените по- горе недостатъци на предвидения в нормата на чл.64 НПК способ категорично не могат да бъдат съотнесени към същинското наказателно производство, тъй като участието на подсъдимия чрез видеоконференция в едно или няколко заседания в съдебната фаза на процеса не нарушава посочените по- горе негови права. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в обсъжданото решение съдът по изричен начин е приел, че видеоконференцията е допустима в производството пред контролната инстанция по чл.64, ал.7 НПК, както и че този способ дава възможност на Държавата да осигури в моментите на криза функционирането на съдилищата и нормалното развитие на наказателните производства. Предвид изложеното касационният съд прецени, че не са налице предпоставките за възобновяване на производството на основанията, посочени в разпоредбата на чл.423 НПК, тъй като не е нарушено правото на лично участие на Г. в процеса. В искането са релевирани и оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, свързани с основанията за възобновяване, посочени в чл.422, ал.1, т.5 НПК. Съгласно разпоредбата на чл.424, ал.1 НПК тези оплаквания следва да бъдат разгледани в отделно производство, което трябва да се развие пред компетентния да го разгледа апелативен съд. Ето защо след обявяване на настоящото решение делото следва да бъде изпратено на Апелативен съд- [населено място] за разглеждане и решаване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. С. Г. за възобновяване на основание чл.423 НПК на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД №379/2020 г. по описа на Окръжен съд- гр. Хасково. ДЕЛОТО ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕНО на Апелативен съд- гр. Пловдив по компетентност. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.