Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
гр. София, 8 март 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република
България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Биляна Чочева
2. Жанина Начева
при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………. в присъствието
на прокурора … Колова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева
………………………………………. наказателно дело № 644 по описа за 2009 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на н. о. х. д. № 1399/09 г. и отмяна на присъда № 289 от 15.07.2009 г. на Районния съд – гр. П. в частта, в която е определен общ режим и открит тип на затворническото заведение по отношение както на наложеното наказание от една година лишаване от свобода, така и на общото наказание по съвкупност в размер на шест месеца лишаване от свобода, като делото се върне в посочените части за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Искането намира основание в разпоредбата на чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК - допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че съдът е бил длъжен на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да определи закрит тип затворническо заведение, при който първоначалният режим в съответствие с изискванията на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е следвало да бъде определен като строг.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането за възобновяване.
Защитникът (адв. Христов) намира искането за неоснователно. Счита, че К. Й. Г. действително е осъждан четири пъти, но щом за първи път ще постъпва в затвора, първоначалният режим законосъобразно е бил определен като общ.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното.
Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО.
С влязлата в сила присъда № 289 от 15.07.2009 г. по н. о. х. д № 1399/09 г, Районният съд – гр. П. е осъдил подсъдимия К. Й. Г. за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК. Наложил е наказание от една година лишаване от свобода и наказание глоба в размер на 200 лева, което подсъдимият да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при общ режим, на основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Постановено е и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
Със същата присъда съдът е приел, че подсъдимият Г е извършил това престъпление в изпитателния срок по две условни наказания, наложени с предходни присъди за престъпления в реална съвкупност (по н. о. х. д № 68/09 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК и по н. о. х. д № 357/09 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК), поради което е групирал присъдите и на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК е определил общо, най-тежкото наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, към което на основание чл. 23, ал. 3 НК е присъединил наказание глоба. Съдът е постановил общото наказание по съвкупност от шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи ефективно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
От свидетелството за съдимост се установява, че К. Й. Г. действително има и друго осъждане, както се твърди в искането за възобновяване - с присъда, влязла в сила на 3.01.2008 г. по н. о. х. д № 2965/07 г. за извършено на 8.12.2007 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е наложено наказание пробация и наказание лишаване от права по чл. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
С оглед на изложените данни Районният съд в гр. П. незаконосъобразно е решил въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 6 НПК, които са обхванати от искането за възобновяване - при постановяване на присъдата е определил в нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС типа затворническо заведение като място, в което първоначално осъденият Г. да бъде настанен за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, както и първоначалния режим по силата на чл. 61 от ЗИНЗС.
При положение, че К. Й. Г. не е осъден за първи път на лишаване от свобода за умишлено престъпление (констатация, която и съдът е направил на л. 5 от мотивите), той не попада в кръга на лицата, които могат първоначално да бъдат настанени в затворническо общежитие от открит тип, а след като предпоставките за прилагане на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС не са били налице, съдът незаконосъобразно е определил и първоначален общ режим по чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС.
В този смисъл искането на главния прокурор е основателно. Присъдата на Пазарджишкия районен съд в атакуваната й част следва да бъде отменена по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и н. о. х. д. № 1399/2009 г. - върнато на същия съд за ново разглеждане в тази му част от друг съдебен състав.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 1399/2009 г. по описа на Районния съд – гр. П..
ОТМЕНЯ присъда № 289 от 15.07.2009 г. на Районния съд – гр. П. в частта, в която на осъдения К. Й. Г. е определен общ режим и затворническо общежитие от открит тип за изтърпяване на наложеното наказание от една година лишаване от свобода и на общото наказание по съвкупност в размер на шест месеца лишаване от свобода.
ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: