Р Е Ш Е Н И Е
№ 567
Гр.София, 22 декември 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно
заседание на осемнадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АВДЕВА
ТЕОДОРА
СТАМБОЛОВА
При участието на
секретаря ПАВЛОВА
В присъствието
на прокурора БУМБАЛОВА
Изслуша
докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.606/ 2009 г.
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
С присъда № 102/ 17.09.09 г, постановена от ОС-Варна, НО, по В. Н. О. Х. Д.785/09 г., е отменена присъда № 303/14.05.09 г., постановена от РС-Варна, 29 състав, по Н. О. Х. Д.209/09 г., с която подсъдимият С. И. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.131,ал.2,т.4 вр.чл.130,ал.2 НК и във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила- на основание чл.66,ал.1 НК. С присъдата на ОС-Варна подсъдимият Д е оправдан.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал представител на ОП-Варна, който релевира оплакване по чл.348,ал.1,т.1 НПК и на основание чл.354,ал.3,т.3 НПК моли да се постанови решение, с което присъдата на ОС-Варна да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
До съдебно заседание на ВКС е постъпило допълнително писмено изложение по касационния протест. В него, след запознаване с мотивите към присъдата се прави уточнение,като се претендира противоречивост на мотивировката, доколкото ОС-Варна е разсъждавал за несъставомерност на деянието поради неустановяване на факта дали пострадалата П. е била увредена в качеството й на прокурор от една страна и за недоказаност на авторството на деянието, от друга. Претендира се за незаконосъобразна оценка на материал, който не може да бъде счетен за доказателствен по силата на НПК. Претендира се за липса на отговор защо се кредитират показанията на лица, обосноваващи алиби на дееца, а не се вземат предвид изявленията на свидетелите К, П. и Р. Поддържа се искането, каквото то е направено по протеста, макар всъщност да се набляга и на наличие на касационно основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста и допълнението към него, с отправените възражения.
Подсъдимият не се явява и не заявява становище. Неговият защитник оборва тезите по прокурорския акт и моли присъдата на ОС-Варна да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в протеста и допълнителното изложение към него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл.347 НПК, намира за установено следното:
Съдебният акт на ОС-Варна следва да бъде разгледан в два аспекта, които са засегнати по допълнителното писмено изложение към протеста и се явяват решаващи за изхода на спора пред тази инстанция. Първият касае доказателствената преценка на съда и дали тя е основана на пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, така, както се изисква от разпоредбата на чл.14,ал.1 НПК. Вторият аспект е свързан с длъжностното качество на пострадалата П. и дали стореното спрямо нея може да бъде отнесено към разпоредбата на чл.131,ал.2 НК,защото тя се явява потърпевша именно като прокурор.
За да отговори на въпроса доколко могат да бъдат кредитирани изявленията на свидетелката П по отношение на възприетия от нея извършител на престъпното посегателство срещу й, ОС-Варна е направил анализ на писмените обяснения,депозирани от пострадалата в хода на предварителната проверка, съотнесени към показанията, дадени от нея в хода на досъдебното производство. Констатирано е разминаване между казаното, което е дало повод на второстепенния съд да отхвърли като достатъчно достоверно съобщеното от П.
Основателно е възражението,отразено в писменото допълнение към протеста, че недопустимо са ценени посочените обяснения на предварителната проверка. Те не съставляват и не могат да се включат в никое от доказателствените средства, прогласени в процесуалния закон- чл.114 и сл. НПК. Затова е незаконосъобразно и обсъждането на тяхното съдържание. Отделен е въпросът, че предвид професията на потърпевшата и съзнанието за поемане на отговорност от страна на лице- пострадал и свидетел на престъпно деяние, същата е била внимателна в изказа си по писменото обяснение пред полицията, дадено един ден след станалото с нея-11.06.08 г. Без сам да се ангажира със съдържанието на обяснението, този съд желае да отбележи, че дори и повърхностният прочит на същото, не води до изводи като направените от Варненския окръжен съд. Въпреки че изказът е прецизен и не пряко обвиняващ подсъдимия, насочваща информация към последния е налице.
Първият път, когато пострадалата е разпитана по предвидения в процесуалния закон ред, е на 18.09.08 г. Наистина, били са изминали три месеца от извършване на деянието, но към този момент органът на досъдебното производство е пристъпил към провеждане на третираното следствено действие с П. Последната не може да бъде упреквана, че едва тогава, по реда на НПК, пряко е посочила подсъдимия Д като извършител на инкриминираното му деяние.
Анализът на доказателствените източници, даващи информация за инкриминираното престъпление и негови съществени особености, от страна на ОС-Варна, не е всеобхватен и задълбочен. Цитирани са показанията на свидетелката Р, но те са обмислени буквалистично и изолирано. Непосредствено след нанасяне на телесното й увреждане, П. се е обадила на свидетелката Р, изразила е пред нея съмнението си кой е извършителят, уточнила е отправените й обидни думи “Курво, ти си виновна да уволнят Елена”. Предвид обстоятелствата, предхождащи престъплението /свързани с поведението на Д. спрямо съпрузи на служителки в прокуратурата на Разград, тях самите и техни колеги/, както и познанието за уволнението на Елена Г. , потърпевшата предупредила свидетелката да бъде внимателна, за да не й направи С. нещо и на нея. Иначе казано, още на 11.06.08 г. Пенчикова е уличила Д. Дори и да се е изказала с недостатъчна убеденост за извършителя, то трябва да е достатъчно за органите на досъдебното производство, да работят като версия в тази посока, доколкото са предоставени и допълнителни данни за цялостната обстановка в прокуратурата и в частност, касателно поведението на подсъдимия и неговата фактическа съпруга Е.
Все в светлината на обсъжданото, трябва да се споменат и посочените от прокурора в допълнението към неговия протест показания на свидетелката П. Те не са засегнати в атакувания съдебен акт, но косвено могат да подкрепят казаното от П.
Не по-малко важни и също неотчетени от ОС-Варна, се явяват показанията на съпруга на пострадалата-свидетеля К. Той се е познавал с подсъдимия, бил е негов защитник по наказателни производства и това е причината и потърпевшата да го познава /макар и сама да уточнява,че не го е виждала отдавна преди деянието и че основно е говорила с него по телефон/. Изключително показателно се явява обаждането на дееца по-рано същия ден, на К. , вследствие на което е получено познание,че съпругът ще се прибере късно през нощта в дома си, тъй като пътува от Враца.
На фона на изтъкнатото дотук, второстепенният съд е дал вяра изцяло на алибито, създадено от свидетелите З, Н. , Б. , Х. и Г. , приемайки, че казаното от тях не се оборва от останалия доказателствен материал. Не е направен разбор на цитираните свидетелски показания
Първо, свидетелят Н е видял пристигащите в с. С. около 18.00 ч. подсъдим и жена му. Заявява, че няма възприятия какво е станало по-късно с тях. Тук трябва да се отбележи,че деянието е извършено малко преди 21.30 ч. и няма данни разстоянието между с. С. и с. П. камък, Разградско, където живее семейството на П. , да е непреодолимо в рамките на това време.
Второ, останалите свидетели са близки на дееца и неговата фактическа съпруга Е. Те установяват,че процесната вечер Д. се е намирал през цялото време на гости на леля си, свидетелката З,в с. С.. Бил излизал само за малко, да отиде до магазин да пазарува. С изключение на З. , никой от останалите свидетели не заявява да говори за вечерта на 10.06.08 г. Свидетелката Х. дори е коректна да уточни,че става дума за ден “към 10-ти”,но не си спомня точната дата.
Разбираемо е човек да осъществява контакти със свои близки и приятели във вечерните часове на който и да е ден от седмицата. Обяснимо е тези хора да не могат да свържат винаги с определено събитие събирането, за да бъдат категорични кога е било то, а и да се объркат. Затова обаче е следвало решаващият по фактите и правото второстепенен съдебен състав, да отнесе изключително внимателно съдържанието на показанията на втората група свидетели, която според него формира алибито на Д. , към това на първата група. В конкретния случай ОС-Варна е подходил механично и декларативно, без да обмисли доказателствената съвкупност в нейната пълнота.
Вследствие на гореказаното, ВКС приема,че атакуваната присъда е постановена при нарушение на заложените в разпоредбите на чл.105,ал.2 и чл.14 НПК правила. По този начин волята на решаващия съд се явява опорочена, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон-касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК.
Макар и да е намерил липса на доказателства, установяващи авторство на деянието от страна на подсъдимия, ОС-Варна е взел отношение и по липса на съставомерност на престъплението като такова,извършено по отношение на прокурор от една страна. От друга е приел, че няма възможност да постанови съдебен акт по чл.130,ал.2 НК, доколкото липсва искане от страна на прокурора по силата на чл.287,ал.5 НПК и по делото не е конституиран частен обвинител. Казано с други думи, преценявана е осъдителна възможност по отношение на лице, за което в принципен план е възприета тезата, че липсват доказателства да е извършител на вмененото му престъпно деяние. В този смисъл оплакването, изложено в допълнителното изложение към протеста на прокурор от ОП-Варна, за противоречивост и взаимноизключващи се съдебни изводи, е основателно.
Този съд ще вземе отношение единствено по въпроса дали има налице данни пострадалата да е такава, предвид длъжностното й качество ПРОКУРОР. Според въззивния съд П. не била административен ръководител на ОП-Разград, нямала пълномощия да освободи Елена Г. от работа и следователно нападението срещу нея не може да бъде при или по повод изпълнение на службата й,за да попадне в категорията деяния, квалифицируеми по чл.131,ал.2 НК.
Обсъжданата законова норма изисква установяване на обстоятелството, че на потърпевшия е посегнато с оглед неговото длъжностно качество и осъществяване на служебните му правомощия. Последните, що се отнася до орган на съдебната власт, касаят както изпълнение на задълженията по служба в тесен смисъл, така и тези досежно изява и опазване на репутацията на тази власт, с цел недопускане уронване на престижа й. Същите обособяват преценка на правомощията в широк смисъл. Точно поради изложеното законодателството не предвижда за магистратите наличие на длъжностна характеристика в същински смисъл на думата, а определя техните правомощия както по конкретните процесуални закони, така и по общия устройствен Закон за съдебната власт и Етичния кодекс за всеки вид магистратура. Ето защо не може да се приеме,че в съобразие с конкретиката по настоящото производство, само изпълнение на функции на административен ръководител от страна на потърпевшата, би обосновало и квалификацията, отнесена като престъпление, извършено срещу прокурор.
В светлината на казаното, в съответствие с преките и дължими действия на прокурор П. по отношение на поведението на свидетелката Г, извлечими от показанията на самата П. и на останалите разпитани свидетели-служители на ОП-Разград, с оглед действителното освобождаване от длъжност на Г. от административния ръководител на окръжната прокуратура около процесния ден 10.06.08 г., както и отправените от извършителя думи при нанасяне на телесното увреждане на пострадалата, свързани точно с това освобождаване, може да се направи извод, че потърпевшата се е превърнала в такава, предвид длъжностното си качество.
Разбира се, преценката на решаващия по фактите съд, е възможно да бъде различна, тъй като няма пречка тя да бъде обвързана с характера и на допълнително събран доказателствен материал. В рамките на наличния такъв обаче, преценката на ОС-Варна по атакуваната присъда, е незаконосъобразна. И според този пункт на мотивировката на върховната съдебна инстанция по наказателни дела са налични основанията по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК.
Предвид изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 и 3 вр. ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда № 102/ 17.09.09 г.,постановена от ОС-Варна, НО, по В. Н. О. Х. Д.785/09 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/