1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 52 СОФИЯ, 12.08.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2602/2021 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 60 от 22.02.2022 г. по гр.д. № 2602/2021 г. на основание чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № V-71 от 16.02.2021 г. по в.гр.д. № 257/2020 г. на Окръжен съд Бургас в частта относно квотите, при които е допусната делба между И. Г. Р., П. Г. Д. и К. Г. Р. на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............по КККР на [населено място], с административен адрес на имота [населено място], [улица], ет.3, ап.ляв, с предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент, с площ 98.21 кв.м, на едно ниво, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............., с административен адрес [населено място], [улица], ет.5, ап.3, с предназначение на обекта- жилище, апартамент, със застроена площ 62.94 кв.м. Жалбоподателите И. Р. и П. Д. поддържат, че в тази част въззивното решение е неправилно, тъй като сградата, в която се намират процесните обекти, е построена през време на брака на наследодателя на страните Г. Р. и жалбоподателката И. Р., придобита е от тях на основание придобивна давност и представлява съпружеска имуществена общност. Ответникът по касация К. Г. Р. изразява становище, че сградата не е била съсобствена между наследодателя и съпругата му И. Р. в режим на съпружеска имуществена общност, а е била индивидуална собственост на неговия баща, тъй като той е бил индивидуален собственик на терена, в който е построена. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено, че дворното място в [населено място], [улица], в което е построена сградата, е било собственост на П. Р., поч. през 1977 г. През 1978 г. е извършена делба на имота между наследниците на П. Р.-Н. П., Д. П. П. и Г. П. Р., и К. К. М.. С влязло в сила решение по гр.д. № 1027/1978 г. на Районен съд Бургас в дял на Д. П. и К. М. съдът е поставил 4/10 ид. части от дворното място пл.№ ..........., равняващи се на 227.6/569 ид. части, заедно с южната стая от паянтовата жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда от две стаи, полумасивен клозет в двора и дъсчена барака, при обща стойност на дела 5 044 лв., а в дял на Г. П. Р.-4/10 ид. части от дворното място, равняващи се на 227.60/569 ид. части, северната стая от паянтовата жилищна сграда, 1/2 ид. част от съоръженията и от трайните насаждения в двора, при обща стойност на дела 3 825 лв. За уравнение на дела на Н. П. наследодателят на страните по настоящото дело Г. Р. е осъден да заплати сумата 1 730 лв. Паричното уравнение е било изплатено през време на брака на Г. Р. с И. Р., поради което въззивният съд, съобразявайки разясненията, дадени в т.3 от ППВС № 5/1972 г., е приел, че върху частта от имота, съответстваща на сумата, която Г. П. е заплатил през време на брака си с И. Р. за уравнение на дела на другата съделителка, е възникнала съпружеска имуществена общност. По този начин е определил, че 2095/3825 ид. части от имота са били индивидуална собственост на Г. Р., придобита по наследяване от неговия баща, а останалите 1 730/3825 ид. части са принадлежали общо на съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност. С договор, сключен с нотариален акт № ........, т.........., дело № .........../1994 г. Г. Р. и Д. П. като съсобственици на дворното място, учредили на фирма „Й.-90” правото да построи със собствени средства една жилищна сграда, като собствениците на терена получат в собственост самостоятелните обекти в нея, така, както е уговорено с договора, а останалите обекти стават собственост на строителя. Въззивният съд е приел, че Г. и И. Р. са придобили правото на собственост върху обектите, за които са си запазили правото на строеж, с факта на изграждането им по силата на договора за суперфиция от 1994 г., като правата на съпрузите са съответни на притежаваните от тях в дворното място: 2095/3825 ид. части за Г. Р. на собствено основание и 1 730/3825 ид. части за него и съпругата му И. Р. в режим на СИО. След смъртта на Г. Р. обектите са станали съсобствени между И. Р., П. Д. и К. Р. при права 1851.66/3825 ид. части за съпругата И. и по 986.66/3825 ид. части за децата П. и К.. При тези квоти съдът е постановил да се извърши делбата по отношение двата самостоятелни обекта в сградата на [улица], съответно самостоятелен обект с идентификатор ................по КККР на [населено място] и самостоятелен обект с идентификатор с идентификатор ................. С т.4 от ППВС№ 5/1972 г. е прието, че сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Този извод е мотивиран с императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс от 1968 г., аналогична на разпоредбата на чл. 19, ал.1 от Семейния кодекс от 1985 г. и чл. 21, ал.1 от сега действащия Семеен кодекс от 2009 г., съгласно която придобитите от съпрузите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, като е посочено, че тази разпоредба представлява „друг начин, определен в закона” по смисъла на чл. 55 ЗС за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ, и установява „друго” по смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение по време на брака. Неправилно въззивният съд е приел, че цитираната задължителна практика на ВКС е неприложима към настоящото дело, тъй като третира конкретна хипотеза - на построяване на сграда през време на брака в имот, индивидуална собственост на единия съпруг и без учредено право на строеж, каквато в случая не била налице, тъй като и двамата съпрузи били съсобственици на терена и сградата била построена въз основа на учредено право на строеж. Съдът не е съобразил действителния смисъл на даденото разрешение, а именно, че принципът на приращението по чл. 92 ЗС не намира приложенение в отношенията между съпрузите, когато се касае за придобиване на сграда през време на брака. Целта на учреденото право на строеж по чл. 63 ЗС е да се изключи действието на приращението в отношенията между съсобствениците на терена и лицето, построило сградата, а не в отношенията между съпрузите. Ако в полза на единия съпруг е учредено право на строеж, въз основа на което през време на брака е построена сграда с общи средства на съпрузите, при презюмиран съвместен принос, сградата попада в обхвата на съпружеската имуществена общност, независимо дали съпругът, на когото е учредено ограниченото вещно право е съсобственик на терена или трето за съсобствеността лице. При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, върху частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена, също ще възникне съпружеска имуществена общност. Това е прието в ТР № 4 от 14. 04. 2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г. на ОСГК на ВКС, с което се възприе принципното разрешение, дадено в ППВС № 5/72 г., че в отношенията между съсобствениците е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС, но в отношенията между съпрузите действат нормите на Семейния кодекс. С още по-голямо основание това разрешение е приложимо в случаите, когото съпрузите са съсобственици на терена с трето лице и извършват строежа въз основа на надлежно учредено от съсобственика право на строеж. Предвид изложеното следва да се приеме, че процесните два самостоятелни обекта в сграда, построени през време на брака между наследодателя Г. Р. и ответницата И. Р. са придобити от тях в режим на съпружеска имуществена общност при равни права - чл. 24 СК. След прекратяване на брака със смъртта на съпруга Г. Р. през 2016 г. съпружеската имуществена общност е прекратена и е възникнала обикновена съсобственост между страните по делото при квоти 4/6 ид.части за преживялата съпруга И. Р. и по 1/6 ид. част за низходящите - деца на наследодателя К. Р. и П. Д.. При тези права следва да се извърши делбата между тях. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта относно квотите, при които е допусната делба между И. Г. Р., П. Г. Д. и К. Г. Р. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор .................по КККР на [населено място]. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, в тази част следва да бъде постановено друго от касационната инстанция, с което бъдат определени квотите на съделителите както следва: 4/6 ид. части за И. Г. Р., 1/6 ид. част за К. Г. и 1/6 ид. част за П. Г. Д.. Само за пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да отбележи в отговор на наведените от жалоподателите И. Р. и П. Д. доводи, че правата на съделителите биха били същите и ако правото на собственост върху отделните обекти бе придобито от двамата съпрузи на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност през време на брака. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № V-71 от 16.02.2021 г. по в.гр.д. № 257/2020 г. на Окръжен съд Бургас само в частта относно квотите, при които е допусната делба между И. Г. Р., П. Г. Д. и К. Г. Р. на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..............по КККР на [населено място] и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..............., вместо което постановява: ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите както следва: 4/6 ид. части за И. Г. Р., 1/6 ид. част за К. Г. Р. и 1/6 ид. част за П. Г. Д.. В останалата част въззивното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т.3, пр. 1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: